Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 931 от 16.06.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 887/2026
Вид
Решение № 931
Подписан
16.06.2026
В сила
21.07.2026
Състав
Христо Стефанов Томов

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 и сл. · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. Плевен, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430100887 по описа за 2026 година

Иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на искова молба от Б. П. Б. от *** против „***“ ЕООД ***. В молбата се твърди, че на *** год. ответното дружество е получило от ищеца като заем сума в размер на 8 500 лв. Твърди се, че ответникът се е задължил да върне сумата до 01. 07. 2024 год. Твърди се, че в средата на юни 2024 год. ответникът е върнал на ищеца сумата от 3 500 лв., като обещал да върне остатъка до края на месец юни 2024 год. Твърди се, че до настоящия момент остатъкът от предоставената в заем сума не е върната от ответника. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2 556, 46 евро /5 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира присъждане на направените съдебно- деловодни разноски.

Ответникът не е взел становище по исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Исковата претенция намира своята правна квалификация в разпоредбата 1 на чл. 240 от ЗЗД. От даденото в горната разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор, т. е. неговият фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са предмет на договора. От това следва, че моментът на сключване на заемния договор се свързва не с постигането на съгласие между страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума, а с предаването на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния /така: решение № 174- 2010- IV г. о., решение № 837- 2010- IV г. о., решение № 524- 2011- IV г. о., решение № 262- 2017- IV г. о. и много други/. В конкретния случай визираните по- горе елементи на фактическия състав на договора за заем са налице. По делото е приложен договор за паричен заем с дата *** год. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № *** на *** с район на действие *** районен съд. Видно е, че съгласно договора ищецът Б. П. Б. като заемодател е предоставил на ответното дружество „***“ ЕООД *** като заемополучател заем в размер на сумата от 8 500 лв., която е следвало да бъде върната до 01. 07. 2024 год. Видно от данните по делото е, че в средата на м. юни 2024 год. ответникът е върнал на ищеца сумата от 3 500 лв. Не са ангажирани доказателства, че на заемодателя е възстановен и остатъкът от заемната сума в размер на 5 000 лв.

При така събраните писмени доказателства съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 240 ал. 1 във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД, а именно: между страните съществува облигационно отношение, произтичащо от договор за заем от 31. 05. 2004 год., в изпълнение на което ищецът е дал на ответника сумата 8 500 лв. и на падежа, а и до настоящия момент, ответникът не е върнал пълния размер на заетата сума. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума в размер на 2 556, 46 евро /5 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 102, 26 евро.

2

По така изложените съображения Плевенският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА- на основание чл. 240 ал. 1 във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД- „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** ***, да заплати на Б. П. Б. от ***, ЕГН **********, сумата от 2 556, 46 евро /5 000 лв./, представляваща непогасено задължение по договор за паричен заем с дата *** год. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № *** на *** с район на действие *** районен съд, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /12. 03. 2026 год./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК- „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** ***, да заплати на Б. П. Б. от ***, ЕГН **********, сумата от 102, 26 евро, представляваща направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14дневен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3