Решение № 260388 от 23.10.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260388 / 23.10.2020г. гр. П., 23.10.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 1629 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 и чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация П.“, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу Община П., с код по БУЛСТАТ:

*********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 644.50 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент **, находящ се в гр. П., кв. ***, от които главница в размер на 595.47 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 49.03 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „СъП.” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди и копие от акт № ***г. за частна общинска собственост. В съдебно заседание се представят: подробно извлечеие по партида.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника.

Посочва се, че за процесното общинско жилище са издадени настанителни заповеди – 3 броя, по силата на които в жилището е настанено лицето С.И.Н., с ЕГН: ********** заедно с тричленното й семейство. Твърди се, че от издаване на първата настанителна заповед до настоящия момент включително и през процесния период топлоснабденото жилище е било обитавано само от С.И.Н. и семейството й. Обръща се внимание, че именно заради това и видно от извлечението от сметка партидата при ищеца се води на името на лицето С.И.Н.. В тази връзка се прави извод, че С.И.Н. е ползвател на жилището на облигационно основание, поради което и именно тя следва да дължи процесните суми. По тези съображения и общината счита, че не е легитимиран ответник по делото.

На следващо място се излагат доводи, че през процесния период ответникът не е бил уведомяван за обстоятелството, че се дължат суми за жилището, че същите не са били плащани от настаненото лице, а освен това ответникът не бил получавал и фактури. Доколкото едва с настоящото исково производство ответникът бил уведомен за наличието на незаплатени суми, то се прави извод за наличие на нарушение на чл. 11, т. 2 от ОУ на ищцовото дружество.

Твърди се нарушение и на 20 от ОУ на дружеството, доколкото ответникът не бил уведомен за извършвани проверки и отчитания на средството за измерване – топломер. В тази връзка се оспорват измерените и начислени количества топлоенергия, поради което и не ставало ясно как се начислени процесните суми.

На последно място се прави възражение за погасяване по давност на част от процесните суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат охвърлени.

Към отговора са приложени копия от три броя настанителни заповеди и договор от 04.01.2019 г.

С нарочно определение № 2295/08.07.2020 г. съдът по молба с правно основание чл. 219 от ГПК е конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ответника лицето С.И.Н., с ЕГН: **********. Със същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск от Община П. срещу С.И.Н., с ЕГН: **********.

С исковата молба по обратния иск, предявен от Община П. срещу С.И.Н., с ЕГН: **********, се иска С.И.Н., с ЕГН: ********** да бъде осъдена да заплати на Община П. сумите, по отношение на които евентуално би било признато за установено, че се дължат от общината на ищцовото дружество по главните искове. Това са суми в следните рамки: общо 644.50 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент **, находящ се в гр. П., кв. ***, от които главница в размер на 595.47 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 49.03 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба по обратния иск се твърди, че лицето С.И.Н., с ЕГН: ********** е било настанено в процесното жилище през процесния период заедно със семейството си въз основа на настанителни заповеди. В тази връзка се прави извод, че именно ответникът по обратния иск следва да отговаря пред топлопреносното дружество за начислените за имота суми за топлинна енергия. Доколкото общината е собственик на имота и отговорността й за процесните задължения относно същия би била изключена при установяване на ползвател на облигационно основание, то се прави извод за наличие на правен интерес от привличането на настаненото лице. Освен това последното има интерес да докаже, че е платило начислените за имота суми за топлинна енергия, за да бъдат отхвърлени главните искове. При евентуално уважително решение по главния иск чрез обратния такъв общината би постигнала удовлетворение в отношенията си с настаненото в имота й лице. С тези аргументи се иска уважаване на обратните искове при уважаване на главните такива.

От лицето С.И.Н., чрез адв. Веря Б. е постъпил отговор становище по обратния иск. В същия се твърди, че между „Топлофикация П.” АД и С.И.Н. е постановено Решение № 1399/07.10.2019 г. по описа на Пернишкия РС, с което претенциите на дружеството срещу ответницата с идентичен предмет на претенциите по предявените в настоящото производство главни искове, са отхвърлени. Това е така, доколкото съдът е приел, че ответницата С.Н. не е била в облигационни отношения с топлопреносното дружество.

Прави се възражение за погасяване по давност на част от процесните суми по обратния иск – главница от 104.08 лева за периода от 01.05.2016 г. до 12.03.2017 г. и обезщетение за забава от 23.34 лева – за периода от 10.07.2016 г. до 12.03.2017 г. Представя се заверен препис от Решение № 1399/07.10.2019 г. по описа на Пернишкия РС.

В съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 г., процесуалният представител на ответника юрк. Левтерова заявява изрично, че не оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не оспорва размера на претендираните вземания. В тази връзка съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните, присъстващи в съдебното заседание, не са възразили.

В открито съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 г., процесуалният представител на ищеца счита главните искове за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.

Процесуалният представител на ответника поддържа, че в имота е било настанено друго лице, което следва да отговаря пред ищеца за процесните суми, обръща внимание на възражението за погасителна давност. Счита обратните искове за основателни при уважаване на главните такива и съобразно размер.

Процесуалният представител на третото лице помагач обръща внимание на направеното възражение за погасителна давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производствопо главните искове. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 115/14.01.2020 г. по ч.гр.д. № 230/2020 г. по описа на РС П.. Срещу посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, а и от представени по делото извлечение от сметка и справка начисления за партида е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 595.47 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 49.03 лева – лихва за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., като същите не са заплатени. Видно от представеното извлечение партида за имот – апартамент **, находящ се в гр. П., кв. *** се води на лицето С.И.Н.. В подадения от последната отговор по обратния иск е посочено, че същата е именно с адрес: гр. П., кв. ***, ап. 71.

Страните не спорят, а и от представено по делото копие от акт № ***г. за частна общинска собственост се установява, че апартамент **, находящ се в гр. П., кв. ***, ет. 6 е актуван като частна общинска собственост на 21.05.2012 г. По делото не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след актуването му като частна общинска собственост и в частност такива промени, касаещи процесния период. В тази връзка и съдът приема за категорично установено, че процесният имот е собственост на ответника Община П..

На последно място между ответната община, ищец по обратния иск, и третото лице помагач, ответник по същия, липсва спор, а и от представените по делото три броя настанителни заповеди: заповед № 2609/20.12.2008 г., заповед **2/07.04.2016 г. и заповед № 49/09.01.2019 г. се установява, че лицето С.И.Н. е настанено заедно с двете си деца в жилище – апартамент **, находящ се в гр. П., кв. ***, ет. 6, считано от 20.12.2008 г. Всяка от посочените заповеди е със срок до 10 години.

Липсват данни, а и твърдения настаняването на лицето С.И.Н. да е прекъсвано или прекратявано или заедно с нея да са настанявани и други лица освен двете й деца. Видно от настанителните заповеди на С.И.Н. е възложено да открие партида на свое име при „Топлофикация П.” АД и да заплаща съответните консумативни разходи за имота в това число разходи за потребена топлинна енергия. Съдът не обсъжда представения договор за наем, доколкото същият е с дата от 2019 г. т.е. сключен е след процесния период.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

По главните искове:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 115/14.01.2020 г. по ч.гр.д. № 230/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.