Решение № 2392 от 11.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2392 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Георги Стоев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100505373 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №516 от 27.01.2022г., постановено по гр.дело №26110/2021г. по описа на СРС, ГО, 176 с-в, е върната като недопустима исковата молба на „Т.С."ЕАД с ЕИК:******* против А. В. Н. с ЕГН:********** в частта, с която е предявен иск за установяване дължимостта на вземане за начислена топлоенергия за периода от 30.07.2017 до 30.04.2019г.

Отхвърлени са предявените от „Т.С."ЕАД против А. В. Н. по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 98 лева- цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. и лихва за забава в размер на 16,50 лева за периода от 15.09.2018г. до 16.12.2020г., като погасени по давност. Признато е за установено по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, че А. В. Н. дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 4,14 лева- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., дължима за периода от 31.12.2017г. до 16.12.2020г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 16,92 лева съразмерно уважения размер на исковете, а ищецътда заплати на процесуалния представител на ответника на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ в размер на 360 лева. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Н. И."ООД.

Срещу решението в частта с която е уважен предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 4,14 лева- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., дължима за 1 периода от 31.12.2017г. до 16.12.2020г., е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК въззивна жалба от ответника чрез процесуалния му представител адв.М. Л. от САК.

Жалбоподателят поддържа, че първостепенният съд неправилно приел, че след като с подаденото възражения по чл.414 ГПК не е оспорена главницата за дялово разпределение, мораторната лихва върху същата е дължима. Лихвата била изрично оспорена, покана за заплащане на главницата не била отправена от ищеца до ответника, а в общите условия на ищеца не се съдържал срок за изпълнение на задължението. Ето защо моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение- отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД с подадения в срок писмен отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Третото лице-помагач не изразява становище по жалбата.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

С подаденото от ответника възражение по чл.414 от ГПК не е оспорено претендираното от ищеца и заявител в заповедното производство вземане в размер на 18 лева- главница за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2017г.до 30.04.2019г.

Нещо повече- длъжникът изрично е признал дължимостта на тази сума така, както е претендирана по размер и падеж. В тази част заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. При това положение от 31.12.2017г. длъжникът е бил в забава и от тази дата дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение, на основание чл.86 от ЗЗД.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

По разноските:

При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди претендираното възнаграждение за защита от юрисконсулт, по отношение на което съдът 2 намира за подходящ размер от 50 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №516 от 27.01.2022г., постановено

№26110/2021г. по описа на СРС, ГО, 176 с-в, в обжалваната му част. по гр.дело

ОСЪЖДА А. В. Н. с ЕГН:********** да заплати на „Т.С."ЕАД, с ЕИК ******* сумата от 50 (петдесет) лева разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н. И."ООД.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3