Решение № 2007 от 09.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2007 гр. Бургас, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120104442 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуални искове по отношения на първия с правно основание вр. чл. 21 във вр. 19, ал.5 и чл.10а, ал.2 от ЗПК, чл.26, ал.1, предл. първо във вр. чл.26, ал.4 от ЗЗД, както и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Ж. Й. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***********************, чрез адв. А. Д., против ответника „Вива Кредит“ АД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.******************.

Ищецът сочи, че на ****.2024 г. между нея и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем *************. Съгласно чл.2 от договора заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата в размер на 2100 лв., а заемателят следвало да я върне при уговорена погасителна вноска в размер на 130, 22 лв., в която били включени главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Срокът на заема бил 60 седмици, като броят на вноските бил 30. Годишният лихвен процент по заема бил в размер на 40, 32 %, а общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане е 3906, 60 лв. Годишният процент на разходите бил в размер на 50, 03 %. За извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1257, 90 лв. Таксата следвало да се заплати от заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка погасителна вноска.

1

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се задължавал в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция, като подробно били описани условията, на които всяко от посочените обезпечения следвало да отговаря. Съгласно чл.4, ал.2 от договора, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължал неустойка в размер на 838, 80 лв. Страните се уговорили неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска била в размер на 158, 18 лв., а общото задължение по договора ставало в размер на 4745, 40 лв. Ищцата погасила по процесния договор суми на обща стойност от 2209, 48 лв.

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, счита, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. Сочи, че таксата за експерсно разглеждане на документи не била посочена като включена в ГПР, поради което имало неправилно посочване на ГПР. Тя се явявала скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включи в ГПР, като цитира съдебна практика в тази насока. Позовава се на практика и на СЕС. В процесният случай било видно, че изискваната от ищцата такса за експресно разглеждане била явно непропорционална на отпуснатия кредит в размер на 2100 лв., тъй като представлявала 59, 90 % от главницата по кредита.

Заявява, че не било посочено които разходи точно са включени в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. В тази връзка се позовава и на съдебна практика и на такава на СЕС. Акцентира, че когато договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставяло потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствал да разбере икономическите последици на поетото от него задължение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат за спазени законовите изисквания, като в такъв смисъл се позовава на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Поради това в договора следвало да е посочено не само цифрово какъв е ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които били отчетени при формиране на ГПР.

По отношение на евентуалния иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.1, ал.3 от договора за паричен заем, се позовава на разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.Сочи, че включените в пакета услуги на практика обслужвали усвояването и управлението на кредита, поради което не можело да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Целта на посочената договорна клауза била да служи като скрито възнаграждение, поради което и същата била нищожна.

По отношение на евентуалния иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4, ал.2 от договора за паричен заем, посочва, че изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция в размер 2 на цялата дължима по договора сума, съдържало множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид броя им и изключително краткия срок, в който следвало да се предоставят, на практика правили задължението неизпълнимо. Включена по този начин, неустойката на практика се явявала добавък към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба на заемодателя. Акцентира и излага подробни аргументи за това, че клаузата на чл.4, ал.2 от договора противоречала на добрите нрави, тъй като нарушавала принципа на справедливост и излизала извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции. Извежда аргумент, обосноваващ нищожността на клаузата и от разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, като се позовава и на практика на СЕС.

По отношение на евентуалния иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.2, ал.1, т.5 от договора за паричен заем, сочи, че така уговорен, размерът на възнаградителната лихва противоречал на добрите нрави. Счита, че договорената между страните лихва в размер на 40, 32 % годишно надхвърляла повече от 3 пъти законната, което било нарушение на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва.

По отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, посочва, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлизала на 2100 лв. Твърди, че ищцата погасила до момента по кредита суми на обща стойност в размер на 2209, 48 лв. В случай, че договорът за кредит бъде обявен за недействителен, то ищцата надплатила 109, 48 лв. Поради това и намира, че полученото подлежи на връщане при начална липса на основание.

Моли да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че сключеният между страните Договор за паричен заем *********** от ****.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК; в условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.1, ал.3 от сключеният между тях Договор за паричен заем ********** от ****.2024 г. поради противоречие с разпоредбата на чл. 21 във вр. 19, ал.5 и чл.10а, ал.2 от ЗПК; че клаузата на чл.4, ал.2 от сключеният между тях Договор за паричен заем ************* от ****.2024 г. е нищожна поради противоречие с разпоредбата на чл.26, ал.1, предл. първо във вр. чл.26, ал.4 от ЗЗД; че клаузата на чл.2, ал.1, т.5 от сключеният между тях Договор за паричен заем ********* от ****.2024 г. е нищожна поради противоречие с разпоредбата на чл.26, ал.1, предл. първо във вр. чл.26, ал.4 от ЗЗД, както и иск за осъждане на ответното дружество да заплати сумата в размер на 109, 48 лв., представляваща платена без основание сума на ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Представят се доказателства. Претендират се разноски.

3

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

Изразява подробно и обстоятелствено становище за недопустимост на предявените установителни искове за прогласяване на недействителността на целия договор за паричен заем, както и на отделни клаузи от същия.

По отношение на първия главен иск и по същество, заявява, че от съдържанието на процесния договор за паричен заем било видно, че в него са посочени ГПР, фиксиран годишен лихвен процент и общия размер на всички плащания по договора. Единственият компонент, който определял ГПР бил годишният лихвен процент, като били посочени и допусканията, при които ГПР се изчислявал. Обстоятелството дали неустойката следвало да се включи в ГПР било относимо към действителността само на посочената клауза, а не на целия договор.

Оспорва твърденията на ищцата, че таксата за експресно разглеждане на заявката за кредит, следвало да се включи в ГПР, като излага аргументи в тази насока. В допълнение, заявява, че потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. Искането за ползване на услугата, създавало за заемодателят задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експерсно разглеждане на заявката също така не заобикаляла изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Експерсното разглеждане на документи не е действие по усвояване и управление на кредита, защото го предхождало времево. Ищцата не можела да се позовава на неравноправност, защото оспорваната клауза фигурира в договора по изрична нейна заявка, а не е едностранно заложена от ответното дружество.

По отношение на следващия евентуален иск за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща такса за експерсно разглеждане на документи, намира, че доводите на ищцата са неоснователни. Таксата била дължима за услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение, което въпреки посочената предоставена услуга, можело да не възникне по решение на която и да е от страните. Таксата представлявала цената на предоставяната от кредита услуга, а именно по експресно разглеждане на документите и поради това той бил свободен да определи какъв да е нейният размер по аргумент от чл.9 от ЗЗД.

По отношение на твърденията на ищцата относно клаузата на чл.4, ал.2 от договора, заявява, че неустойката по своята същност представлявала форма на договорна отговорност, служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението. Ако заемателят добросъвестно изпълни поетото договорно задължение и предостави такава гаранция, то кредиторът би събрал вземането си и не би търпял посочените по – горе вреди. Що се касаело до позицията, че уговорената неустойка противоречала на принципите на добросъвестността, преценката за основателността й следвало да бъде направено чрез комплексно изследване не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане 4 на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Дори и да се приемело, че неустойката е прекомерна, то това не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следвало да се намали нейния размер.

Посочва, че още с получаването на СЕС ищцата е била подробно запозната с изискванията за предоставяне на обезпечение в договора, както е имала достатъчно време и възможност да се снабди с поръчител или да предостави банкова гаранция, за да обезпечи кредита и да избегне евентуално начисляване на неустойка. Оспорва доводите, че ГПР следвало да включва уговорената неустойка, като се позовава и на разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК.

Оспорва твърденията на ищцата относно клаузата на чл.2, ал.1, т.5 от процесния договор за паричен заем. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на осъдителния иск по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, доколкото и съобразно съдебната практика не е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма, респ. не били ангажирани доказателства в тази насока.