Определение № 714 от 08.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 714 гр. Враца, 08.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20261400500527 по описа за 2026 година Производството е по чл. 420, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агропол 2014“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ц. П. Н. против определение № 422/27.07.2026 г. по ч. гр. д. № 505/2026 г. по описа на Районен съд - Оряхово, с което е оставено без уважение искането му за спиране на основание чл. 420, ал. 2, т.1 от ГПК на изпълнението на заповед № 348 / 18.05.2026 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист в полза на УАБ Хеви Файненс, дружество вписано в регистър на юридическите лица на Република Литва, с регистрационен № 305576227, със седалище и адрес на управление Литва, гр. ***, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 1334/2026 г. по описа на ЧСИ И. Ц..

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се на първо място, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е приложен договор за заем, в който е посочено, че правото на Република Литва ще бъде приложимо към договора за заем и всеки спор относно материалното право ще бъде тълкуван, разглеждан и решаван съгласно литовското законодателство, както и това, че всяка претенция, жалба или иск възникнали във връзка с договора ще бъде решавана от съдилищата на Република Литва.

С оглед на това липсва компетентност на българския съд да разреши спора, съгласно чл. 25 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. На следващо място се посочва, че движимите вещи, които ще бъдат описани в полза на взискателя по ИД № 1334/26 г. по описа на ЧСИ Цонкова, са на стойност 141 314 евро, като това е стойността само на част от запорираните вещи и при добавяне на стойността на останалите запорирани в полза на взискателя вещи 1 обезпечението ще надхвърли 250 000,00 евро. Счита се, че следва да се отчете вредата, която ще претърпи жалбоподателя, ако изпълнението не бъде спряно, тъй като дружеството е земеделски производител и запорираните вещи са необходими за извършване на дейността му. Иска се отмяна на обжалваното определение на Районен съд - Оряхово и спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение на парично задължение или прекратяване на производството и обезсилване на издадената заповед за изпълнение, поради липса на международна компетентност на българския съд.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от насрещната страна по частната жалба УАБ Хеви Файненс, е постъпил отговор, с който се претендира неоснователност на същата.

По въззивното дело от жалбоподателя е постъпило и становище вх. № 6570/31.08.2026г., извън срока за обжалване на определението на заповедния съд, с което се заявява възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави на договорни клаузи в процесния договор за заем.

След извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на частната жалба, инициирала въззивното производство, Врачанският окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване по аргумент на чл. 420, ал. 3 от ГПК пред въззивната инстанция съдебен акт; същата отговаря на изискванията за редовност, съгласно разпоредбите на чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е допустима и редовна и следва да се разгледа по същество.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд - Оряхово е образувано по заявление по чл. 417 ГПК на УАБ Хеви Файненс срещу „Агропол 2014“ ЕООД за сумите от: 10 037,63 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатена главница по договор за заем № BG0002005 от 19.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 18.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 983,00 евро, представляваща санкционна лихва за забава за периода 01.10.2025 г.- 19.11.2025 г. по т. 2.8. от договор за заем № BG0002005 от 19.04.2024 г. за периода от 01.10.2025 г. до 19.11.2025 г., както и за направените в производството разноски за държавна такса в размер 187,35 евро, и адвокатско възнаграждение в размер 650,00 евро.

На 18.05.2026 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за тези суми. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

2

На 21.07.2026 г. e подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, с което е заявено искане за спиране на изпълнението по издадената заповед за изпълнение, тъй като вземането не се дължи, на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК. С възражението по чл. 414 ГПК е приложена покана за доброволно изпълнение до длъжника по изпълнително дело № 1334/2026 г. по описа на ЧСИ И. Ц., с която е наложен запор и е насрочен опис на 14 броя МПС и селскостопански машини.

С определение № 422/27.07.2026 г. по ч. гр. д. № 505/2026 г. по описа на Районен съд - Оряхово, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването, като се е произнесъл и по молбата за спиране на изпълнението, намерил я е за неоснователна и не е уважил същата.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Основанията за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК са разделени в две групи: основания за спиране по силата на закона (ex lege) и основания за спиране по разпореждане на съда.

Съгласно чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 – 9 /измежду които е и настоящият по т. 2 от чл. 417, ал.1 от ГПК/, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.

Следователно, подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение и предварително представяне от длъжника на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД спира изпълнението по силата на закона и в определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Съгласно трайната практика по чл. 250 ГПК (отм.), обезпечението трябва да е представено с възражението и да е в размер на дължимата сума, заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението, което следва да се възприеме и по действащия ГПК. В този смисъл следва да се приеме, че обезпечението по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД е определено от закона, а не определяемо, поради което и за съда не съществува задължение да дава указания на длъжника във връзка с размера му (В този смисъл Определение № 163 от 01.03.2010 год. на ВКС по ч. т. д. № 504/2009 год. на ВКС, II т. о., ТК и Определение № 293 от 22.05.2009 год. на ВКС по ч. т. д. № 285/2009 год. на I т. о., ТК).

3

Според чл. 420, ал. 2 ГПК, съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; или 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

В настоящия случай, пред заповедния съд длъжникът изрично е основал искането си за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2, т.1 от ГПК – поради недължимост на вземането, при която хипотеза съдът може да спре незабавното изпълнение и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, но е необходимо да бъдат представени писмени доказателства.

За да се приеме, че вземането не се дължи в посочената хипотеза, следва да са представени писмени доказателства, които да разколебаят удостоверителната сила на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и да оправдаят спиране на изпълнението.

Преценката е винаги конкретна и тя се основава на представените в заповедното производство документи - тези, представени със заявлението по чл. 417 от ГПК и тези, представени с възражението и искането за спиране от страна на длъжника.

В случая във възражението си до заповедния съд, съдържащо и искане за спиране, длъжникът не е изложил никакви фактически или правни твърдения в подкрепа на искането си, нито пък е представил писмени доказателства, които да сочат на обоснован извод, че посоченото в заповедта за изпълнение задължение не се дължи. Изтъкнал е само твърдение за компетентност на чужди съдилища - тези на Република Литва на споровете, породени от процесния договор за заем и от твърдение за вреди, които би претърпял длъжника, ако изпълнението на издадената заповед не бъде спряно.

Настоящият съдебен състав намира, че приложените към искането за спиране документи, а и приложените към заявлението такива, не представляват писмени доказателства за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение по смисъла на чл. 420, ал. 2, т.1 ГПК. Въведените съображения за компетентност пред чужд съд на споровете, породени от процесния договор за заем, а също и въведеното със становището, подадено едва пред настоящата инстанция, извън срока за обжалване на определението на заповедния съд, възражение за нищожност на договорни клаузи са такива, които подлежат на преценка от съда, разглеждащ предявения иск по чл. 422 от ГПК, т. е. от съда по съществото на спора. На база единствено на договора за заем и представената покана за доброволно изпълнение не може да се направи извод за недължимост на вземанията на този етап от производството.

Доколкото обаче в частната жалба се твърди, че е направено искане за спиране на основание чл.420, ал.1 от ГПК и са наведени доводи, че по изпълнително дело № 1334/2026 г. по описа на ЧСИ И. Ц., е наложен запор и е 4 насрочен опис на 14 броя МПС и селскостопански машини, които се считат за достатъчно обезпечение, тъй като тяхната стойност значително надхвърля размера на задължението, е необходимо да се посочи, че цитираните обезпечителни мерки, наложени в хода на изпълнителното производство, водено по издадената заповед за изпълнение, не представляват обезпечение по смисъла на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, нито дават правото на предпочтително удовлетворение на кредитора, което осигуряват последните. С оглед изложеното не са налице и предпоставките за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 1 ГПК. Ирелевантни за настоящото производство са и твърденията за евентуална вреда, която би претърпял жалбоподателя, ако изпълнението не бъде спряно, поради което не следва да се обсъждат.

С оглед всичко изложено въззивният съд намира, че не е налице основанието, визирано в чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране на изпълнението, до какъвто извод е стигнал и заповедния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 422/27.07.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 505/2026 г. по описа на Районен съд - Оряхово.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5