Решение № 16 от 28.04.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Оряхово, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Ахинора Ан. Б.лавова като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Административно наказателно дело № 20231460200028 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. К. М., ЕГН:********** от с.Остров, обл.Враца, с която е обжалвала наказателно постановление №20-0309000032/10.02.2020г. на Началник група към ОД на МВР – Враца, РУ – Оряхово, упълномощен със Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

С наказателно постановление №20-0309-000032/10.02.2020г. на Началник група към ОД на МВР – Враца, РУ – Оряхово на А. К. М. от с.Остров, обл.Враца на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е било наложено административно наказание – „ Глоба „ в размер на 50.00 лева / петдесет лева / и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП, а на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200.00 лева / двеста лева / за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно, за това, че на 15.01.2020г., в 09.00 часа в с.Остров, обл.Враца, по ул.“ Сергей Румянцев „, срещу дом №13, е управлявал лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Пасат „, с ДКН:********, собственост на И.Й.Т. от гр.София, като при движение с несъобразена скорост в условията на намалена видимост / мъгла / е ударил в задната част правилно паркиран лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „, с ДКН:*******, собственост на Ц. Т. Ф. от с.Остров, 1 причинил е ПТП с материални щети и е напуснал ПТП без да уведоми органите на МВР.

С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и неоснователно.Жалбоподателят посочва, че атакуваното наказателно постановление е било издадено при несъобразяване с фактическата обстановка и в нарушение на материалните и процесуалните правила, като се прави искане същото да бъде отменено изцяло.

Претендират се и направените по делото разноска.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят – Р. Б. И. и свидетелите – Д. М. Г., Р. П. Д., Б. Ц. Б., Ц. Т. Ф., Л. П.К. и М. И. И..Изслушан е и жалбоподателя.

Последният разказва, че М. е блъснал св.Ф., който му е съсед, че е бил сънен, станал и отишъл, както и, че не си смомня какво е казал на полицаите; че не е осъзнавал какво се случва в момента, че е приел акта и го е подписал, че след това е казал на полицейските служители – св.Б. и св.Д., че не е бил той, че същите са му отговорили, че така и така е казал, че е той, че не може да промени нищо, че на тази дата не е релизирал ПТП, а е спал, че М. му е звъннал и понеже е бил сънен му е казал да отиде до тях, че му е казал, че е ударил св.Ф., че последният е излязъл, че е видял него и св.Л. К., че им е казал да спрат, че по това време е живеел със сестрата на св.М. И.; че св.И. е влязъл, взел е ключовете на автомобила и е излязъл, че по принцип не е разрешавал на св.И. да кара автомобила му без негово присъствие, а му е разрешавал само когато са пътували заедно.

Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

Св.Ц. Т. Ф. е собственик на лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „ с ДКН:*******.

На 15.01.2020г. времето било мъгливо и заледено.Около 08.00 часа св.Ф. тръгнал с лекия си автомобил за да закара съпругата си до мястото й на работа, което се намирало на ул.” Сергей Румянцев „ в с.Остров, обл.Враца в частна къща, в която гледала животни, а свидетелят й помагал.Достигайки до последната към 08.15 часа, Ф. паркирал лекия си автомобил на пътното платно в посока на движението.Двамата започнали да оправят животните, когато след около двадесет минути чули удар.Св.Ф. се запътил към автомобила си за да види какво се случва.Още преди да достигне портата на 2 двора свидетелят видял св.М. И. да бяга, а до колата си видял, че стои св.Л.

К..Ф. установил че автомобилът му е блъснат отзад от предната част на друг автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Пасат „, собственост на И.Й.Т. от гр.София, но ползван от жалбоподателя.Ф. се опитал да спре свидетелите И. и К. като извикал след тях, но двамата избягали.

В РУ – Оряхово постъпил сигнал за настъпилото ПТП, като на място били изпратени полицейските служители – св.Р. Д., св.Б. Б., св.Р. И. и св.Д.

Г..Органите на реда на място установили само двата автомобила, участници в ПТП и св.Ф..Последният разказал, че е бил в двора и е чул силен удар, при което е излязъл и е видял автомобилите след ПТП.Тъй като на място не бил водачът на предизвикалия ПТП лек автомобил, св.И. извършил справка за установяване на собствеността на автомобила.

След известно време на място дошъл и жалбоподателя М., който заявил на органите на реда, че той е управлявал автомобила, предизвикал ПТП и ударил автомобила на св.Ф..Дошли още и св.И., и св.К..

Св.Р. И. съставил протокол за ПТП №1495638/15.01.2020г., в който като участници в ПТП били вписани жалбоподателя и св.Ф., които от своя страна подписали протокола.

Въз основа на направеното от страна на жалбоподателя признание, на същия бил съставен АУАН.Актосъставителят И. отразил в акта, че същият е съставен в присъствие на нарушителя.Видно от съдържанието на АУАН, като свидетели по същия бил вписан св.Д. Г..Същият бил подписан от жалбоподателя без възражения.

АНО, след като е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, е установил, че нарушителят е извършил деянието виновно, в резултат на което е издал обжалваното наказателно постановление.

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима, като съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.

По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, но 3 въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на отговорността на жалбоподателя.

По приложението на материалния и процесуалния закон:

За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните.

По делото по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 15.01.2020г. около 09.00 часа, на посоченото в АУАН и НП място е било реализирано ПТП с материални щети между лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „ с ДКН:*******, собственост на св.Ф. и лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Пасат „, с ДКН:********, собственост на И.Й.Т. от гр.София,.Не се спори и, че времето е било мъгливо, че лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Пасат „, с ДКН:******** по принцип се ползва от жалбоподателя, както и, че виновен за настъпилото ПТП е водачът именно на последния лек автомобил, който водач е напуснал ПТП без да уведоми органите на МВР.

За установено по делото съдът намира и обстоятелството, че непосредствено след ПТП на същата улица са се намирали св.М. И. и св.Л. К., които избягали.На първо място това обстоятелство се установява от показанията на св.Ф., който сочи, че преди да стигне до портата е видял М. да бяга пеша, а до колата му е видял да стои Любо, както и че М. е избягал, а Л. е тръгнал след него.Съдът кредитира показанията на този свидетел в тази им част, тъй като същите се подкрепят от показанията на св.К., който разказва, че се е возел в лек автомобил марка „ Фолксваген „ по време на настъпване на ПТП, че водачът на същия не е могъл да спре и е ударил в задната част автомобил на св.Ф., че той и св.И. са слезли от автомобила и са побегнали, както и, че е видял св.Ф. да излиза на улицата.

От друга страна обаче, съдът намира, че липсват доказателства, от които по категоричен и несъмнен начин да се установи, че именно жалбоподателя е извършил вменените му с АУАН и НП нарушения, респективно, че именно той е управлявал процесния лек автомобил марка „ Фолксваген „, поради което не може да приеме, че авторството на деянието е доказано.

Нито един от разпитаните по делото свидетели не е бил очевидец на ПТП и нито един от тях не излага твърдения, че лично е възприел 4 жалбоподателя да управлява процесния автомобил нито преди, нито непосредствено след ПТП.Единствените доказателства в тази насока са твърденията на разпитаните по делото полицейски служители, които сочат, че актът е бил съставен на жалбоподателя именно поради обстоятелството, че същият сам е признал пред тях, че е управлявал автомобила по време на настъпилото ПТП.

Въпреки изложеното от горепосочените четирима свидетели, същото не е достатъчно и не позволява на съда да достигне до еднопосочен и несъмнен извод по отношение на обстоятелството кое лице е управлявало автомобила и е реализирало ПТП.

Несигурност относно авторството на нарушението будят на първо място показанията на св.Ф., който в съдебно заседание излага твърдения, че когато е излязъл на улицата след като е чул удара е попитал св.К. какво е станало и защо св.И. бяга, а св.К. му отговорил, че М. е управлявал автомобила, след което тръгнал след М..Свидетелят в тази насока разказва още, че тъй като М. е избягал е обяснил на полицаите, че именно той е ударил колата му и че Любо е седял до него.На второ място съмнение в тази насока будят и показанията на св.К., който разказва, че той и М. са били в дома му, като до дома му са отишли с лек автомобил марка „ Фолксваген „, който е на жалбоподателя, че не е питал М. защо колата на А. е при него, че от дома му са тръгнали обратно към дома на М. отново с колата на А., че е било мъгливо и мокро, че М. е карал с 60-70 км./ч., че по едно време пред тях се е появил автомобила на св.Ф., а срещу тях е идвал автобус, че не е имало къде да спрат и са се ударили в задната част на автомобила на св.Ф.; че двамата с М. са излезли от автомобила и са побегнали, че М. е звъннал на А. и му е казал, че не е искал, че не е било умишлено, на което А. му казал да отидат до тях; че А. се е облякъл и тримата са се върнали на мястото на ПТП, където вече е имало полиция, че полицаите са попитали А. кой е блъснал автомобила, на което същият отговорил, че той се е блъснал, че А. след като му бил съставен акт е дръпнал полицая Б. настрани и му казал, че М. се е блъснал, че полицаят му е отговорил, че не може, че вече са го написали, че е той.

От показанията на полицейските служители също не може да се установи фактът кой фактически е управлявал горепосочения автомобил, ползван от жалбоподателя.Самите те в показанията си заявяват, че актът е бил съставен само и единствено въз основа на направеното признание от страна 5 на жалбоподателя, като отричат или не си спомнят същият да им е заявявал в някакъв момент след съставяне на акта, че не той, а св.И. или друго лице са управлявали автомобила по време на реализиране на ПТП.Последното обстоятелство в случая обаче е без значение, тъй като без да бъде извършена каквато и да е проверка за установяване на обстоятелствата около процесното ПТП и лицето реализирало същото от страна на органите на реда, на жалбоподателя е бил съставен процесния АУАН само въз основа на твърденията на последния, без да се вземат предвид изложените от страна на св.Ф. обстоятелства кого е видял непосредствено след ПТП на улицата.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в случая от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания не се установява с категоричност и несъмненост наличие на виновно извършено от жалбоподателя нарушение.

Дейността по установяване на административно нарушение, включва установяването на всички признаци от състава на административното нарушение, в т.ч. и на субектите на нарушението.Ето защо преди да се произнесе по преписката АНО следва да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост / чл.54, ал.4 ЗАНН / и по изключение, в случай на допуснати несъществени нередовности в него, същите да се отстранят по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН.В случая това не е изпълнено и допуснатите в АУАН нарушения са възпроизведени и в издаденото НП.До съставянето на акта се стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството относно наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и извършено ли е същото виновно, като тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти.Именно събраните по надлежния ред доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение са основание за съставянето на акта, а самото му съставяне е констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват.