Решение № 3421 от 28.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3421 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20221100504511 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. Л. Х., срещу решение № 20041362/12.02.2021 г., постановено по гр.д. № 28127/2019 г. по описа на СРС, ГО, 71ви състав, в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, въз основа на които е признато за установено, че ответниците Г. Л. Х. и В. П. Х. дължат на ищеца солидарно следните суми: 1 626.71 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., както и сумата от 63.26 лева – главница за дялово разпределение за периода м.01.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.02.2019 до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата, както и в уточнителната молба от 07.09.2021 г., са наведени доводи за неправилността и необосноваността на атакуваното решение в обжалваните части.

Твърди, че за да се приеме обстоятелството, че съпрузите отговарят в условията на солидарна отговорност, то следва да бъде установено, че поетото задължение е било за задоволяване на семейни нужди, респективно и че жилището е било използвано за семейни нужди, което не е доказано в производството пред СРС. Не са релевирани доказателствени искания. Иска се отмяна на първостепенното решение в атакуваните части и постановяване на друго, с което уважените исковите претенции да бъдат 1 отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба от въззиваемите не е депозиран.

Като съобрази изложеното в жалбата и доводите на страните по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Производството се развива по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В частите, в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени в цялост за лихва върху задължението за доставена топлинна енергия и иска за признаване задължения за лихва за забава върху сумата за услуга дялово разпределение, решението не се оспорва и е влязло в сила, поради което и същото не е предмет на въззивна проверка, респективно няма да бъде обсъждане.

Делото е решено след обсъждане на доказателствата и при изяснена фактическа обстановка, а именно:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителните установителни искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който „Топлофикация София“ ЕАД иска да бъде признато за установено, че ответниците Г. Л. Х. и В. П. Х. дължат на ищеца в условията на солидарност следните суми: 1 626.71 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., както и сумата от 63.26 лева – главница за дялово разпределение за периода м.01.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.02.2019 до окончателното изплащане, 51.97 лева – мораторна лихва за забава от 14.09.2017 г. до 05.02.2019 г., както и сумата от 11.12 лева – лихва от 14.09.2017 г. до 05.02.2019 г. върху цената за услугата за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК отговор не е депозиран.

По делото са приложени договор № Y№94/01.11.07 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД, както и удостоверение с изх. № 68-00-923(6)/02.08.2012 г. на ГИС София, от което се установява, че старите адреси: ж.к. „****“, блок ** и ж.к. „Красно село“, ул. „****“, блок ** са идентични с настоящия адрес ж.к. „****“, блок ** с вх. ****.

2

Прието по делото е и заявление-декларация с вх. № 2224/17.09.08 г., подадено от Г. Л. Х., от което се установява, че от последния е поискане откриване на партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД и в което е посочено, че домакинството се състои от 4 членове.

Представени са и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120 от 19.12.2002 г., изготвен при нотариус Г.Й.-Д. с рег. № 343, се установява, че И.П.И. с ЕГН: ********** е прехвърлил на Г. Л. Х. с ЕГН: ********** правото на собственост върху процесния апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. "****", ул. „****“, блок **, вход ****, както и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 169, том 1, peг. № 8407, дело № 155/2017 от 14.03.2017 г., съгласно който върху процесния имот е учредено обезпечение на вземане на Х.С.Н. с ЕГН: ********** по предоставен заем в полза на Г. Л. Х. с ЕГН: ********** и В. П. Х. с ЕГН: **********. Според нотариалният акт процесния апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. "****", ул.

„****“, блок **, вход **** е придобит по време на брака и представлява съпружеска имуществена общност.

Към доказателствената съвкупност са приобщени и договор № 2167/18.04.2002 г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и етажна собственост с адрес: ж.к. „****“, бл. **, вх. А, Б и В за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия, ведно с протоколи от 07.01.2002 г. и 19.01.2002 г. от проведено общо събрание собствениците на етажна собственост, находяща се ж.к. ж.к. „****“, бл. **, вх. А, Б и В, с което е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

Към доказателствената съвкупност са приложени извлечение към фактура № ********** с дата на издаване на данъчно събитие – 31.07.2018 г. с информация за задължения за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., както и извлечение към фактура № 0081821364 с дата на издаване на данъчно събитие – 31.07.2017 г. с информация за задължения за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за абонат с № 075375.

Основното и единствено възражение, релевирано във въззивната жалба, е че не се установява по делото ответниците да имат заедно договорни отношения с "Топлофикация София" ЕАД при условията на солидарност през процесния период.

По отношение на него настоящият състав намира следното:

В съответствие със събраните в производството доказателства и практиката на съдилищата, вкл. тълкувателна такава, СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), "клиенти" на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно 3 отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Като се съобрази посочената уредба, следва, че по смисъла на ЗЕ по договора за доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува ТЕ за битови нужди. Такова е и становището възприето в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

СРС е съобразил, че от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120 от 19.12.2002 г., изготвен при нотариус Г.Й.-Д. с рег. № 343, се установява, че Г.

Л. Х. с ЕГН: ********** е придобил от И.П.И. с ЕГН: ********** правото на собственост върху процесния апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. "****", ул.

„****“, блок **, вход ****.

Според Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 169, том 1, peг. № 8407, дело № 155/2017 от 14.03.2017 г., неоспорен от ответниците, върху процесния имот е учредено обезпечение на вземане на Х.С.Н. с ЕГН: ********** по предоставен заем в полза на Г. Л. Х. с ЕГН: ********** и В. П. Х. с ЕГН: **********. Според нотариалният акт процесния апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. "****", ул.

„****“, блок **, вход **** е придобит по време на брака и представлява съпружеска имуществена общност. Следователно е обоснован извода на СРС, че ответниците са били в брак при придобиването на имота и той им принадлежи при условията на съпружеска имуществена общност. Това обстоятелство не е опровергано в рамките на процеса. Ответниците нито са твърдели, нито са установили да е налице друго основание за собственост или друго съотношение в собствеността. След като имота е придобит в режим на съпружеска имуществена общност между ответниците е възникнала бездялова съсобственост - по арг. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), чл. 21, ал. 1 СК от 2009 г. Те не твърдят и не установяват брака да е прекратен през исковия период, нито да са налице различни квоти в собствеността. При това следва, че съпрузите са страна по процесния договор за доставка на топлинна енергия и на основание чл. 32, ал. 2 СК за дължимата сума отговарят солидарно. Доколкото не е установено нищо различно, съгласно чл. 25, ал. 2 СК (отм.), респ. 32, ал. 2 от СК, за задълженията, които единият или двамата съпрузи поемат за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно, както е приел и СРС.

За ангажиране отговорността на ответниците не е релевантно дали процесният имот представлява семейно жилище или не. Релевантен е фактът, че имотът е съпружеска имуществена общност, а съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за 4 задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквото задължение е и разходът за доставяна, но незаплатена топлинна енергия. Поради това и възраженията на ответника Х. в жалбата в обратния смисъл са неоснователни.

Съгласно ЗЕ, ползването на топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца по смисъла на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ пораждат между страните облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общи условия на ищцовото дружество, за чиято валидност не е необходима писмена форма. Приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия. Няма данни ответниците да са отправяли искане до ищеца за прилагане на индивидуални условия спрямо тях.

Имотът, до който е доставяна топлинна енергия от ищеца се намира в сграда в режим на ЕС и съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран както в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ, така и в действалата през процесния период Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на ФДР "Техем сървисис" ЕООД.