Определение № 507 от 31.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. Пловдив, 31.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно частно наказателно дело № 20235300601125 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Постъпила е частна жалба от А. Г. А. чрез адв. И.В. против Определение № 360 от 02.05.2023г. на Районен съд – Пловдив по ЧНД № 2610/2023г. по описа на ПРС, 8 н.с., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 07.04.2023г., с което наказателното производство по ДП № 508/2020г. по описа на 06 РУ при ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение на ПРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В жалбата се излагат доводи за съставомерност на деянието, за непълно разследване и за неправилен анализ на събраните доказателства. Иска се отмяна на определенето на ПРС, както и на постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП – Пловдив и връщане на делото за провеждане на допълнително разследване. Направени са и конкретни доказателствени искания при отмяна на атакуваните актове.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено следното:

Жалбата на А. Г. А. чрез адв. И.В. е подадена в законоустановения 7дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

1

Досъдебно производство № 508/2020г. по описа на 06 РУ при ОД на МВР – Пловдив е било образувано и водено за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за това, че на 13.05.2020г. в гр. Пловдив е причинена средна телесна повреда на А. Г. А..

Прокурорът при РП – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Семействата на жалбоподателя А. А. и Ш.И. живеели в непосредствено съседство на ул. „***“ в гр. Пловдив. Във връзка с неприключено досъдебно производство № 279/2019г. по описа на 6 РУ при ОДМВР-Пловдив отношенията между двете фамилии били силно влошени. Делото се водело за престъпление п чл. 198 ал.1 НК, образувано по жалба на М.А. за това, че синът на Ш.И.-Б.И. й отнел със сила златен синджир и златна обеца, след физически сблъсък със съпруга й А. А..

Ha 13.05.2020г. полицейски служители от 6 РУ при ОДМВР - Пловдив посетили адресите на двете семейства, за да връчат призовки на М.А. и Б.И..

Призовката за последния била получена от С.К., която живеела с него на семейни начала, а М.А. получила своята призовка лично. Веднага след като служителите на реда си тръгнали, двете жени се видели до входните врати на къщите си. М.А. казала на С.К., че сега вече ще вкара мъжа й в затвора, визирайки образуваното за грабеж наказателно производство. След тази реплика двете жени се скарали. Свидетели на това станали Г.А. - свекърва на М.А., Ш.И. - свекър на С.К. и Г.И. - син на Ш.И. и девер на С.К.. Скандалът между жените бил чут и от А. А. - съпруг на М.А.. Той излязъл от дома си и казал на последната да се прибира. Когато М.А. тръгнала да влиза в двора на къщата си, А. А. започнал да псува и обижда Ш.И. с нецензурни изрази. Г.И. се засегнал от обидите на А. към баща му Ш. и му отвърнал също с обиди и псувни. За последвалото, според събраните устни и писмени доказателства, се очертават две противоположни версии , които поотделно съдържат отчасти взаимно препокриващи се елементи от фактическата обстановка, такава , каквато е била към датата на извършване на твърдяното деяние - 13.05.2020 г.

Според версията на М., Г. и А. А. и в момента, в който А. А. и М.А. се обърнали да се прибират в дома си, Ш. и Г.И. блъснали дворната врата и с нея ударили по гърба А. А.. После някой от двамата баща и син И. ударил с кол А.

А. по ръката. После и двамата продължили да го бутат и удрят с кола, вследствие на което той паднал на земята. Ког ато се опитал да се изправи, Ш.И. скочил с крака върху десния крак А. и така го счупил. Междувременно дошла и С.К., която хванала М.А. за косата. Г.А. взела една метла и започнала да удря с нея Ш. и Г.И., за да защити сина си. Намесили се съседи и извели от двора Ш. и Г.И..

М.А. се обадила на единния европейски номер 112 и съобщила за инцидента с мъжа й. Дошла линейка, която го откарала в болница за оказване на медицинска помощ.

2

При преценка на този доказателствен материал представителят на РППловдив е приел, че са налице противоречия между показанията на тези трима свидетели, тъй като в показанията си М. и А. А. твърдят, че Ш.И. скочил с крака върху крака на падналия на земята А. А., а Г.А. е посочила, че Ш.И. и Г.И. ритали по краката сина й, който бил паднал на земята. Според версията на Ш. и Г.И. и С.К., докато А. А. и Г.И. си разменяли обиди, псувни и удари с ръце, А. А. издърпал в двора на къщата си Г.И.. С.К. и Ш.И. ги последвали. В момент, когато А. А., движейки се заднешком дърпал Г.И., се подхлъзнал на мокър килим в двора и политнал назад. Повлякъл със себе си и Г.И. и той паднал върху него. А. А. извикал от болка и казал на Г.И., че му е счупил крака, след което го напсувал. След това, докато лежал, извадил от някъде кухненски нож, замахнал с него към Г.И. и го порязал по дясната предмишница. После към тях се приближил Ш.И. и А. А. порязал и него по ръката. Накрая двамата И. успели да измъкнат ножа от ръката на А. и го хвърлили настрани в двора. Междувременно С.К. и М.А. се скубели и биели помежду си. Г.А. взела една метла и с дръжката й започнала да налага с нея Ш.И.. В двора влезли съседките К.Д. и С.К. и извели С.К. навън,-После излезли и Г. и Ш.И.. Съдът споделя становището на представителя на държавното обвинение, а именно че версията, че А. А. се е подхлъзнал на мокър килим и така е паднал на земята се подкрепя от показанията на К.Д. съседка на двете семейства. С.К. от своя страна дала показания, че не забелязала как е паднал А. А., но посочила, че го видяла да седи върху мокър килим в двора. Направило й също впечатление, че Г.И. има кръв по едната ръка. Видно от показанията на полицейски служител П.З., на 13.05.2020г. сградата на 6 РУ при ОДМВР-Пловдив била посетена от Ш.И. и С.К.. Двамата дали сведения, че преди малко имало спор и сбиване между тях и А. А., който ги нападнал. Ш.И. бил с порезна рана в областта на лявата ръка, но отказал медицинска помощ. З. го посъветвал да посети отделението по съдебна медицина за издаване на удостоверение за причинените му телесни повреди, след което да го донесе в полицейското управление за започване на проверка по случая.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза № 100/2021 г. по писмени данни за причинените на А. А. телесни увреждания, като от заключението й се установява, че му е било причинено счупване на тялото /диафизата/ на дясната бедрена кост с разместване на костните фрагменти и контузия на главата, сътресение на мозъка. Механизмът на причиняване на уврежданията бил процес на въздействие на твърд тъп предмет със значителна кинетична енергия-удар или притискане. Счупването на дясната бедрена кост причинило трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник, по смисъла на чл. 129 НК. Контузията на главата и сътресението на мозъка довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, по смисъла на чл. 130 ал.1 НК.

В хода на производството

3 е назначена допълнителна съдебномедицинска експертиза, от чието заключение се установява, че счупването на тялото-диафизата на дясната бедрена кост било напълно възможно както при директен удар-с кол, скачане върху костта, така и при индиректен удар-при падане.

Изготвената по делото тройна съдебномедицинска експертиза се установява, че на А. А. било причинено торзионно счупване на тялото /диафизата/ на дясната бедрена кост и контузия на главата с охлузвания по главата. Напълно възможни били и двата механизма на причиняване на торзионното счупването на дясната бедрена кост-директен-удар с кол или скачане върху бедрената кост и индиректен-при падане. Нямало съдебномедицински критерии, по които да се даде значим експертен извод за това кой от двата механизма е по-вероятен. Разгледани били три хипотези на получаване на нараняването: № 1-директен удар с твърд тъп предмет; № 2скачане върху крайника и № 3-възникване на травмата в резултат на падане.

Хипотеза № 1 била практически невъзможна, поради това, че е налице такъв вид фрактура, която е получена по индиректен механизъм. Втората такава_обяснява механизма с директно-травматично въздействие с крака /респ. скачане/ в областта- на счупването. Съдебните медици обаче не отхвърлят възможността увреждането да възникне в резултат на придадена ротационна компонента в областта на крайника по надлъжната му ос, при приложение на сила встрани и надолу от фрактурната линия, като масата на човешкото тяло под въздействието на гравитационните сили може да генерира достатъчно голяма сила в малка площ на приложение, каквито са човешките крака,за да предизвика такъв тип високо енергийна травма, каквато е въпросната торзионна фрактура. Това необходимо за възникване на фрактурата условие според експертите може да се реализира при скачане върху крайника, на място, различно от възникването на счупването, като този именно хипотетичен начин на възникване на счупването би бил най-вероятен.

Налице е и трета хипотеза, според която възникването на сочената травма е в резултат на падане на жалбоподателя А., като при тази хипотеза е следвало да е налице по идентичен начин ротационна сила, приложена върху крайника по надлъжната му ос в процеса на падане, за да се осъществи механизма на нейното получаване. При този хипотетичен начин следвало крайникът в дисталната си част да е фиксиран в стабилно положение спрямо останалата част на тялото, което да позволява възникването на въпросното ротационно движение на крайника при падане на тялото. Според експертите и този начин бил по-малко вероятен, но той също не можел да бъде категорично изключен.

Представителят на държавното обвинение, на база изложеното по- горе е преценил , че не са събрани категорични и безспорни доказателства за начина на причиняване на телесната повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК. Тройната съдебномедицинска експертиза е изключила хипотезата за директния удар по крака на А. А.. Втората хипотеза за директно травматично въздействие с крака /скачане/ също не можела да обясни характера на счупването /торзионно/. Това обаче не отхвърляло възможността то да е 4 възникнало в резултат на придадена ротационна компонента в областта на крайника по надлъжната му ос. Тази хипотеза е приета като най-вероятна и същевременно кореспондира напълно с показанията на Г. И., който в показанията си сочи , посочил, че докато А. А. го дърпал към себе си, той се подхлъзнал и паднал върху него в момент, когато А. също падал назад.

Прокурорът е взел становище, че наличието на две групи взаимно изключващи се свидетелски показания относно механизма на причиняване на телесната повреда и липсата на категоричност в изводите на заключенията и на 3-те съдебномедицинските експертизи по делото, не може да обоснове несъмнен извод за начина на причиняване й. Хипотетично, представителят на държавното обвинение само предполага, че конкретния казус най-вероятно се касае "случайно деяние" по смисъла на чл. 15 НК, а именно , че евентуалният извършител не е "бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици - в случая на самия Г. И. върху дърпащия го към себе си жалбоподател А. А., подхлъзвайки се върху мокра повърхност.

Тази версия се подкрепя и показанията на св. Д., която не е в близки роднински връзки с нито едно от двете семейства но е тяхна съседка, поради което следва да се приеме , че същата не е заинтересувана от развоя на воденото досъдебно производство. Съвкупността от доказателства води и до друг извод, а именно, че не следва да се изключва версията за скачане върху крайника на пострадалия, на място, различно от възникването на самото счупване.