Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 818 от 30.12.2024, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 889/2024
Вид
Решение № 818
Подписан
30.12.2024
В сила
24.01.2025
Състав
ИВАНА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл.29 · Семеен кодекс
  • чл. 29, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 31 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. Разград, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330100889 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 1 СК .

В депозираната искова молба Ф. О. Р. твърди, че с ответника И. С. С. са разведени с Решение №***/**.**.2023г. по ГР 204/2023г. на РС – Разград, като съсобствеността по отношение придобитото в СИО имущество не е прекратена. Твърди, че през време на брака им, с Нотариален акт №***, том 2, рег.№****, дело №251 от 05.08.2015 г. на Нотариус - Р Кс рег.№*** на НК и с район на действие РС-Разград, са придобили САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 70860.507.***.*.** по КККР на село С, община Разград, област Разград, с адрес на имота: село С, ул. „М“ *, блок /, вход „*“, етаж *, апартамент **, с предназначение на самостоятелния обект:

„ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ“, със застроена площ от 106,00 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение №11 с площ от 14,25 кв.м, който имот е предоставен за ползване на ищцата и децата с бракоразводното решение, с оглед предоставените й родителските права по отношение на С И.а С.а, ЕГН ********** и С ИС. С., ЕГН **********. Сочи, че са придобили и ЛЕК АВТОМОБИЛ с марка и модел MERCEDES А180, с шаси

№WDD1760001J0*****, и рег. №В****НР, въз основа на Договор за лизинг №02002781/00001 от 18.07.2019 г., който е във владение на ответника и се ползва от същия. Ищецът твърди, че за закупуване на недвижимия имот е изтеглен банков кредит, който тя еднолично обслужва, както и всички разходи с имота /данъци и такси/. Поема обучение, дрехи, консумативи, храна, отопление, лекарства и всички съпътстващи разходи на децата, а ответника не е заплащал дължимата издръжка за децата от фактическата им раздяла.

Обосновава необходимостта от определяне на по-голям дял /в претендиран размер от 80%/ със значителните разходи по отглеждането на децата, живеейки в Република Германия. Претендира разноските по делото. Моли да бъде допуснат при режим на довеждане един свидетел, който да даде сведения за финансовото положение на семейството и нуждите на всяко от децата.

1

Прилага Решение №255/26.04.2023 г. на РРС по Гр.Д. №204/2023 г., в сила от 26.05.2023 г.; Удостоверение с Изх.№ 173/23.01.2023 г. на Община Разград за родените от майката деца; Нотариален акт №149, том 2, рег.№2004, дело 251/05.08.2015 г. на Нотариус с рег.№380 на НК; Договор за финансов лизинг с №02002781/00001/ 18.07.2019 г.; Справки - 3 /три/ броя от Агенция по вписванията - Имотен регистър; Трудов договор; Документи по Кредит с №0378372788/02.04.2018 г.; Формуляри - 2 /два/ броя по Регламент №4/2009 на Съвета, описващ просрочени плащания; Приходна квитанция за платен данък и такса битови отпадъци; Уведомление за промяна в плащанията на издръжка по Закона за авансова издръжка; Договор за приемане и подпомагане на дете в детско заведение; Удостоверение от ОУ Андерсен; План за изплащане на закупени детски дрехи; Договор за наем, ведно с Плащане на наемна цена за Май 2024 г. и Плащане на електроенергия; Доказателство по предоставени ортодонски услуги; Информация за плащания - Европейска застраховка - 2 /два/ бр.; Пълномощно и документ за платена д.т.

Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея, и в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор. Счита исковата молба за нередовна, а искът за неоснователен. Сочи, че твърдените от ищцата разходи не са необичайни и извънредни, такива, създаващи особени затруднения в отглеждането на децата. Навежда доводи, че най-голямото им, вече пълнолетно, дете работи и помага в домакинството. Отрича наличието на предпоставки за уважаване на така предявения иск по ал.1 на чл.29 от СК.

Твърди, че заплащал дължимата издръжка за месеците 07, 08, 09, и 12 от 2023г., и 02 и 06 за 2024г. Някои от преводите твърди, че са отказани от ищцата, понеже не й били необходими. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прилага извлечения от сметка.

В с.з. са депозиране гласни доказателства от свидетелите О Р /баща на ищцата/ и А А.

Свидетелят Реджебов е уведомен за правата си по чл. 166 ГПК и е заявил изрично желание да депозира показания. С оглед неговата заинтересованост, показанията му се преценяват в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК.

Заявява, че децата са родени в Германия, учат и живеят там, в Берлин. Баща им не се интересувал от ангажиментите, свързани с децата, имал си ново семейство и живеел в Дортмунд. Споделя, че Ф. е ангажирана изцяло с грижата за децата, с транспорта им от и до училище, поради което трудно може да си намери работа за 8 часа, но посещава курсове за учене на немски език, работи почасово. Бащата на децата не помагал, от 3 години били разделени. Твърди още, че той и майката на Ф. също живеят в Берлин, но работят и не са в състояние да помагат за децата.

Свидетелят А познава Ф. от дете, съседи били в родното им село. С И. се запознал след брака им. Свидетелят също живее в Берлин, работи в закусвалня и вижда децата, познава ги. Семих бил любител на футбола. За Ф. знае от жена си, че работела, чистела къщи, докато децата са на училище. От С чул, че баща им си намерил друга жена.

Съдът, като прецени събраните доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С конститувеният иск с правно основание чл. 29, ал. 1 СК се дава право на преуреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи в определен срок след прекратяване на брака с развод или унищожаване на брака, чрез предоставяне на единия съпруг на по-голям дял от имуществата, част от 2 прекратената съпружеска имуществена общност. Предпоставката за уважаване на иска са особените затруднения, които отглеждането и грижата за децата създават на отглеждащия ги бивш съпруг.

За успешното провеждане на предявената искова претенция с правно основание чл. 29, ал. 1 от СК в тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване следните правнорелевантни факти, а именно: че с ответника са бивши съпрузи; че по време на брака си са придобили общо имущество в режим на съпружеска имуществена общност; че приносът на ищеца значително надхвърля приноса на ответника в придобиване на общото имущество; че е налице правен интерес от исковата претенция, т. е. че е налице спор между страните по въпросите, касаещи правото на ищеца на поголям дял от собствеността върху придобитото по време на брака имущество.

За да бъде уважена претенцията по чл. 29, ал. 1 СК , трябва да са налице действителни, особени затруднения, за съпруга, упражняващ родителските права, каквито примерно са възрастта на децата, техният брой, здравословното им състояние и ниският доход на родителя, тежка болест на детето или на отглеждащия родител, налагащи постоянни грижи и наемане на болногледач. Законът не е имал предвид обикновените затруднения, които се компенсират с издръжката, която другият съпруг дължи, или с доходите и имуществото, които отглеждащият родител има от своето лично имущество или от вече разделеното доброволно общо имущество. С т. 8 от постановление на Пленума на ВС № 5/31.10.1972 г. е застъпено становището, че съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, комуто е предоставено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, като има предвид особеностите на всеки отделен случай.

Прието е, че при своята преценка съдът трябва да се ръководи от степента на затрудненията, които ще изпитва за отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака съпругът, комуто е предоставено упражняването на родителските права. Посочената задължителна практика е създадена при действието на СК от 1968 г. (отм.) и същата не е загубила сила при действието на СК от 1985 г. (отм.), както и по сега действащия Семеен кодекс, тъй като разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от сега действащия ГПК принципно е аналогична на разпоредбата на чл. 14, ал. 4, изр. 1 от СК/1968 г./ отм. и чл. 28, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.). Настоящият съдебен състав възприема посочената практика на ВС. В този смисъл е и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 162 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2013 г., II г. о., ГК.

По правния въпрос следва да се вземе предвид и че при преценката за наличието на действителни особени затруднения за съпруга, упражняващ родителски права при всеки отделен случай съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили и след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Съпружеската имуществена общност обхваща вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместния принос на двамата съпрузи, като съвместния принос се предполага до доказване на противното.

При прекратяване на общността, поради развод, съдът може да определи поголям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг, а съобразно чл. 31 от СК искът следва да се предяви до изтичане на една година от прекратяването на брака. Видно от представеното по делото съдебно решение № 255 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 204/2023 г., РС-Разград, влязло в 3 сила на 26.05.2023г., бракът между страните е прекратен с развод по исков ред, а настоящата претенция е заведена в регистратурата на Районен съд-гр.

Разград на 22.05.2024 г., т. е. в рамките на преклузивния едногодишен срок.

Същевременно исковата претенция е предявена от процесуално легитимирано лице - бившия съпруг, поради което, поради което същата е допустима и съдът следва да се произнесе по нейната основателност.

По настоящото дело е безспорно, че ищецът и ответницата са родители на децата С ИС.а С.а, родена на **.*.20** г. и С ИС. С., роден на **.**.20** г.

Безспорно е и, че с влязлото в сила бракоразводно решение на ищцата е присъдено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца.

С нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №149, том 2, рег.№2004, дело 251/05.08.2015 г. на Нотариус с рег.№380 на НК, по време на брака е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от страните САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 70860.507.***.*.** /седемдесет хиляди осемстотин и шестдесет, точка, петстотин и седем, точка, четиристотин и седемдесет, точка, две, точка, тридесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Стражец, община Разград, област Разград, одобрени със Заповед №РД-18-17/07.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: село Стражец, ул. „М“ * /***/, блок ** /**/, вход „*“, етаж * /****/, апартамент ** /******/, с предназначение на самостоятелния обект: „ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ“, брой нива на обекта: 1 /едно/, състоящо се от: дневна, две спални, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 106,00 /сто и шест/ кв.м., заедно с прилежащо му: избено помещение №11 /единадесет/, с полезна площ от 14,25 /четиринадесет цяло двадесет и пет стотни/ кв.м, ведно със съответния процент от общите части на сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж върху мястото, при граници на жилището: на същия етаж: имот с идентификатор 70860.507.***.*.**; под обекта: имот с идентификатор 70860.507.***.*.** и над обекта: няма; при граници на избеното помещение: ляво - абонатна, дясно -коридор и стена и горе - жилища на първи жилищен етаж. Придобили са още и ЛЕК АВТОМОБИЛ с марка и модел MERCEDES А180, с шаси №WDD1760001J02****, и рег. №В****НР.

Между страните не се спори, че друго имущество в режим на съпружеска имуществена общност те не са придобивали.

Законово установен принцип е при прекратяването на съпружеската имуществена общност дяловете на съпрузите да са равни, докато разпоредбата н а чл. 29, ал. 1 от СК цели да се уредят справедливо имуществените отношения след прекратяване на общността, съобразно действителния принос, който всеки от съпрузите има за нейното създаване и при установяване на особени затруднения за съпруга, упражняващ родителските права.