Решение № 349 от 24.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20261800500328 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 274/04.09.2025 г., постановено по гр. дело № 900/2023 г. по описа на Районен съд – Ботевград, е осъден Т. Д. Н., с ЕГН **********, да заплати на К. Ц.

Х., с ЕГН **********, по иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания и неудобства, претърпени вследствие на извършено от Т. Д. Н. на 20.07.2019 г. непозволено увреждане - отправена закана с убийство и замахване с метална тръба към нея, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над 1000.00 лв. до пълния му предявен размер от 5000.00 лв. като неоснователен.

Въззивникът К. Ц. Х. е обжалвала така постановеното решение в отхвърлителната му част в законоустановения срок. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В случая от показанията на св. К. се установявало, че процесният деликт не просто е оказал негативно въздействие върху психиката и емоционалния свят на въззивницата, а е променил изцяло начина й на живот. Според изложеното от свидетеля въззивницата не просто е била стресирана и притеснена, но е сложила СОТ в дома си в с. Врачеш, купила си е куче, което да пази имота и да алармира, а в гр. София, където 1 същата живее постоянно, се е преместила в друга квартира, „за да е квартирата с блиндирана врата, защото ги е заплашвал, че ще ги намери и убие и изнасили". Според свидетелката ищцата е била под напрежение, оглеждала се е, ослушвала се е, страхувала се е много, не е могла да спи добре и постоянно е говорила за инцидента.

Също така е продала бързо имота, съседен на този на въззиваемия и ответник, където се е случил инцидентът. Всичко това продължило с месеци. Първостепенният съд не отчел всички тези обстоятелства, в резултат на което размерът на присъденото обезщетение бил неоснователно занижен. По същество искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част, като вместо това присъди разликата над присъденото обезщетение от 1000 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се представляват.

Въззивникът К. Ц. Х. в предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба, изложените в нея доводи и искания по същество.

Претендира и съдебно – деловодни разноски.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К. Ц. Х. срещу Т. Д. Н.. В исковата молба се твърди, че на 20.07.2019 г., в с. Врачеш, общ.

Ботевград, на ул. “Майстор Вуно Марков”, ответникът Т. Д. Н. отправил закани за убийство към ищцата с думите: “Ще те убия, ма мръсницо, ще те изнасилвам!”, “Ще те оправя, ще ти еба майката, ще те убия!”, “Кучки, курви, ще ви изнасиля, ще ви убия, знам къде живеете, ще ви запаля!”, като същевременно замахвал с метална тръба към ищцата. Посочва се, че с Присъда № 3/24.02.2022 г. по НОХД № 239/2021 г. на Районен съд - Ботевград, потвърдена с Решение № 25 от 15.02.2023 г. по ВНОХД № 524/20202 г. на Софийски окръжен съд, влязла в законна сила на 20.02.2023 г., ответникът бил признат за виновен в извършване на така описаното деяние, квалифицирано като закана с убийство. Твърди се, че вследствие на деянието ищцата изпаднала в дълготрайно състояние на безпокойство и тревожност, като са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха за живота и здравето й, чувство на непрекъснат и основателен страх, както и безпокойство в продължителен период от време, притеснение, душевни болки и страдания, произтичащи от преживения стрес и срам, емоционална потиснатост, липса на пълноценен сън, нарушен ритъм на живот и работа, нарушено здравословно състояние. Отправените 2 закани с убийство възбудили основателен страх, че действително могат да бъдат осъществени и разстроили въззивницата и ищца изключително силно. Последната и понастоящем продължавала да преживява ситуацията. Дълго време не можела да спи, стряскала се от всеки шум. Страхувала се да излиза и да се придвижва сама навън, страхувала се и за своите близки, най-вече за дъщеря си, към която също били отправени заплахи. Искането към първоинстанционния съд е било ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за така описаните неимуществени вреди в размер на 5000,00 лв., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от деня на увреждането - 20.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът Т. Д. Н. е депозирал отговор, с който оспорва исковите претенции като недоказани и неоснователни.

Възразява, че в исковата молба се описват общи, а на конкретни твърдени състояния на ищцата. Отделно от това, тези състояния не били доказани. Дори да били доказани, същите можели да възникнат от всякакви други събития в периода от четири години след случая до момента. Ответникът е направил и възражение за прекомерност относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Не се доказвала по категоричен начин причинно-следствена връзка между твърдените състояния на ищцата и процесния инцидент. По същество ответникът настоява за отхвърляне на иска.

От Присъда № 3 от 24.02.2022 г. по НОХД № 239/2021 г. по описа на Районен съд – Ботевград, потвърдена с Решение № 25 от 15.02.2023 г. по ВНОХД № 524/2022 г. по описа на СОС, влязла в сила на 15.02.2023 г., се установява, че въззиваемият Т. Д.

Н. е признат за виновен в това, че на 20.07.2019г., в с. Врачеш, общ. Ботевград, на ул.

“Майстор Вуно Марков”, се е заканил с убийство на К. Ц. Х. с думите “Ще те убия, ма мръсницо, ще те изнасилвам!”, “Ще те оправя, ще ти еба майката, ще те убия!”, “Кучки, курви, ще ви изнасиля, ще ви убия, знам къде живеете, ще ви запаля!” и замахвал с метална тръба към нея, като това заканване би могло да възбуди у К. Ц. Х. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК във вр. чл. 54, ал. 1 НК му наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

С присъдата въззиваемият е признат за виновен и осъден и за това, че на 20.07.2019г., в с. Врачеш, общ. Ботевград, обл. Софийска, на ул. „Майстор Вуно Марков", е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - крещял и псувал К. Ц. Х. и С. И. З., произнасяйки думите „Ще те убия, ма мръсницо, ще те изнасилвам!“, „Ще те оправя, ще ти еба майката, ще те убия!“, „Кучки, курви, ще ви изнасиля, ще ви убия, знам къде 3 живеете, ще ви запаля!“, „Ще ги избия и отлежа за 5 години, тая държава е такава!“, замахвал към тях с метална тръба и извадил половия си член, като им го показал и казал „Ей с тоя ще ви чукам!“, за което и на основание чл. 325, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание.

Свидетелят Й. Б. К., заявява, че е близка приятелка на ищцата, двете често се виждат и си споделят всичко. За процесния инцидент от 2019 г. знае по разкази на ищцата, с която впоследствие са се срещали. Ищцата й разказала, че ответникът е извадил метална тръба и заплашвал с убийство нея и майка й. Двете били много стресирани. Свидетелката знае, че процесният инцидент се е случил в с. Врачеш и е предизвикан от ответника – съсед на ищцата. Пострадалата и св. К. се видели около седмица след инцидента. Въззивницата К. Ц. Х. изглеждала много стресирана и притеснена, плачела и изпитвала страх. След това двете с майка си сложили СОТ в имота, т. к. майката на ищцата живеела там. Сложили си СОТ, защото Т. Д. Н. ги заплашвал, че ще ги намери и убие. Купили си куче. Двете дори сменили квартирата си в гр. София. Специално намерили нова квартира с блиндирана врата, защото ответникът ги заплашвал, че ще ги намери, изнасили и убие. Месеци наред въззивницата К. Ц. Х. била под напрежение, оглеждала се, ослушвала се, страхувала се много. Постоянно говорела за този инцидент. Набързо продала имота в с. Врачеш, за да няма повече съприкосновение с въпросния съсед. Въззивницата споделяла на приятелката си св. К., че не може да спи добре. Притеснявала се и за дъщеря си.

Въззивният съд се доверява на показанията на единствения разпитан свидетел, т. к. същите почиват на лични и непосредствени впечатления в частта относно начина, по който е преживяна ситуацията от въззивницата. По отношение на частта от показанията, която почива на разкази на въззивницата, същата кореспондира като фактология с приетата от наказателния съд фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, позовавайки се на закона, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което жалбата се явява допустима и настоящият съдебен състав я разгледа по същество.

С оглед пределите на проверката по чл. 269 от ГПК, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочено във въззивната жалба.

Съдът в първоинстанционното производство е бил сезиран с искове с правна квалификация чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

За уважаване на исковете, в тежест на ищеца и въззивник в настоящото 4 производство е пълно и главно да докаже кумулативното наличие на следните материално - правни предпоставки: 1 . ) противоправно поведение на ответника; 2.) настъпили вреди – по вид и размер; 3.) наличие на причинно-следствена връзка между претърпените вреди и противоправното поведение; 4.) вина на ответника.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай е налице влязла в сила присъда. С присъдата наказателният съд е приел, че ответникът е автор на процесното деяние, като е извършил същото виновно. Деянието му е противоправно, тъй като осъществява престъпен състав по НК, а именно чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. В обсъдените части произнасянето на наказателния съд обвързва настоящия състав, като последният е недопустимо да преразглежда визираните по – горе въпроси.

При така доказаното кумулативно наличие на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на въззиваемия и ответник, съдът следва да определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като последните следва да са в справедлив размер, съгл. чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно насоките, дадени с ППВС № 4/68 г., при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, каквито обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други.