Решение № 5804 от 15.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5804 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20251100100981 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от В. Б. Н. срещу ЗД „Бул Инс” АД, за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 11.02.2020 г. в гр. София, на бул. „Александър Малинов“, в района на кръстовището с ул.

„Свети Киприян“, по вина на Х. Р. Г., водач на лек автомобил „Опел Корса“, с peг. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Опел Корса“ - Х. Р. Г., установена и с влязла в сила присъда №333/27.05.2024 г., по НОХД №1301/2022 г., по описа на СРС, НО, 104-ти състав.

Вследствие на катастрофата на В. Н. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на пателата (капачката) на дясното коляно, комоцио церебри и локално охлузване на челото и дясно теменно на главата.

Поддържа, че към датата на инцидента лекият автомобил, причинил ПТП, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, като по отправената извънсъдебна претенция на 04.11.2021 г. не е налице произнасяне и изплащане на обезщетение.

Ответникът ЗД „Бул Инс” АД признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния лек автомобил.

Оспорва обаче механизма на ПТП, като твърди, че самият ищец е шофирал в нетрезво 1 и дрогирано състояние под въздействието на амфетамини и дори не е направил опит да предприеме намаляване на скоростта си на движение, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Горното обстоятелство въвежда като възражение за съпричиняване, наред и с твърдението, че ищецът е шофирал със скорост, над максимално допустимата, несъобразена и с конкретната пътна обстановка (влажна и хлъзгава настилка вследствие на дъжд).

Оспорва размера на претенцията като завишен, както и тази за законна лихва за забава, считано от 28.01.2022 г., тъй като претенцията на ищеца, отправена по административен ред, е от 17.12.2024 г.. и това се явява най-ранният момент, от който би могъл да претендира обезщетение за забава.

Конституираното на страната на ответника като третото лице помагач Х. Р. Г. не е изразило становище.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните обстоятелства: в причИ. връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищеца са причинени травматични увреждания, от които е претърпял твърдените неимуществени вреди.

С доклада по делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица BG/02/119001626595 валидна за периода от 12.06.2019 г. до 11.06.2020 г.

Видно от представените към исковата молба писмени доказателства, с Присъда №333/27.05.2024 г., по НОХД №1301/2022 г., по описа на СРС, НО, 104-ти състав , потвърдена с решение № 838 от 11.12.2024 г., постановено по ВНОХД № 6376/2024 г., по описа на СГС, НО, I възз. с-в, подсъдимият Х. Р. Г. е признат за виновен в това, че на 11.02.2020 г., около 04:40 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег.№ ******** по бул. „Александър Малинов“, с посока на движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към бул.“Андрей Ляпчев“, в района на кръстовището с ул. „Св. Киприян“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като при извършване на маневра „завиване наляво“ от бул. „Александър Малинов“ към ул. „Св. Киприян“ навлязъл в платното за движение на насрещно движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Киа“, модел „Маджентис“ с рег. № ********, в резултат на което настъпил удар между двата автомобила и по непредпазливост причинил на В. Б. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пателата (капачката) на дясното коляно, което довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол (марихуана, канабис), представляващо високорисково наркотично вещество, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като 2 наркотични.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От съдържанието на визираната норма следва извод, че силата на пресъдено нещо на присъдата във връзка с гражданския процес, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, се изразява в установителното й действие, според което присъдата е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. С оглед обективните граници на силата на пресъдено нещо на присъдата, без значение дали тя е оправдателна или осъдителна, всички останали констатации и изводи на наказателния съд, обективирани в мотивите към присъдата и изведени въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, не обвързват гражданския съд (така и решение №180/05.01.2017 г., по т.д. №3155/2015 , на ВКС, II ТО).

С оглед гореизложеното влязлата в сила присъда на наказателния съд обвързва по задължителен начин гражданския съд относно наличието на виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег.№ ********, който е причинил процесното ПТП с лек автомобил марка „Киа“, модел „Маджентис“ с рег. № ********, както и причинената на ищеца В. Б. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пателата (капачката) на дясното коляно, което довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

Според показанията на свидетеля П. Е. Х., колега на Х. Р. Г. към момента на деянието, двамата са се движили един след друг в нощта на осъщественото ПТП. Твърди, че Х. Р. Г. се е движил след него, като пояснява, че не е видял механизма на самото ПТП. Сочи, че първи е отишъл на мястото на катастрофата и е оказал първа помощ на Х. Г., който е бил много потежко пострадал, в безсъзнание и с глътнат език. Твърди, че е направил левия завой с не повече от 30 км/ч, като автомобилът зад него, шофиран от Х. Г., е спазвал безопасно разстояние и със сигурност не се е движил по-бързо от него.

Според показанията на свидетеля С.Е.Ц., във фактическо съжителство с ищеца, същата не е била заедно с него, когато е настъпило процесното ПТП. Твърди, че е бил настанен в „Пирогов“, имал е операции и са му направени много изследвания. Носил е шина на крака и цял месец е полагала грижи за него. Прекарал е една седмица в болница, а вкъщи – месец и половина. Твърди, че много трудно е започнал да ходи, като един месец е бил на патерици с шина, а самостоятелно е започнал да се движи след втория месец от ПТП. Сочи, че е изпитвал много силни болки, като един месец е бил като полуинвалид. Трудно се е обслужвал сам, а в началото е ставал от леглото с нейна помощ. След домашното лечение се е наложило да ходи на рехабилитации, но е отказал. Известно време е получавал паник атаки и е приемал антидрепресенти, поради случилото се. Твърди, че при смяна на времето, изкачване на стълби и при продължително седнало състояние, го боли коляното. Заявява, че две години след инцидента не е работил.

Според приетата по делото без възражения от страните комплексна съдебно3 медицинска и автотехническа експертиза се установява, че в причИ. връзка с ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата с мозъчно сътресение без огнищна симпотматика; охлузвания на челото и в дясно теменно; фрактура на колянното капаче на десен долен крайник.

По отношение на мозъчното сътресение, същото е било диагностицирано без неврологични усложнения, като въпреки това на ищеца е била предложена краткотрайна хоспитализация за наблюдение, която той е отказал.

По отношение на колянното капаче, същото е било оперирано – извършена е кръвна репозиция и остеосинтеза на фрактурата с тел, като този имплант е постоянен и не се предвижда отстраняването му след време. Установява се, че между уврежданията и процесното ПТП съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.

Пет месеца след оперативното лечение на колянното капаче ищецът е получил тромбофлебит на дясната подбедрица, явил се е на прглед при хирург и след приложеното лечение се е възстановил напълно. Вещото лице пояснява, че няма как медицински да се докаже с документи причИ.та връзка между тромбофлебита и процесното ПТП. Твърди, че или става въпрос за последваща травма на подбедрицата или грешка в натоварването.

При извършения преглед от вещото лице, ищецът се е оплакал от болки в коляното при натоварване и промяна на времето. Имал е три припадъка след ПТП в рамките на една година, като към момента на изготвяне на заключението счита, че се е възстановил. Два месеца е бил с ортеза на коляното и още един месец се е придвижвал с помощно средство (бастун). Около една година след инцидента се е върнал на работа като шофьор на такси, като не е използвал болнични листи и не е провеждал рехабилитация.

Според вещото лице д-р Д. К. травматичното увреждане в областта на главата води до временно разстройство на здравето неопасно за живота, а счупването на колянното капаче води до трайно затруднение в движението на десния крайник за срок по-голям от 30 дни, в конкретния случай около 3 месеца. Вещото лице посочва, че и двете травматични увреждания не са тежки и в прогностично отношение имат благоприятна прогноза за пълно възстановяване. Сочи, че медицинските критерии за пълно възстановяване от неусложнено мозъчно сътресение е около 20 дни, а на фрактурата на колянното капаче за възрастовата група на ищеца е около 3 месеца (45 дни имобилизация и 45 дни поетапна целенасочена рехабилитация). В съдебно заседание вещото лице д-р К. потвърждава, че възстановителният период на травмата в областта на коляното в конкретния случай е около 3 месеца.

В отговор на поставен въпрос, в заключението вещото лице д-р Д. К. сочи, че като подалечна последица от фрактурата на колянното капаче, би могло да се прояви развитие на колянната артроза (гонартроза). В съдебно заседание д-р К. пояснява, че развитието на колянната артроза е задължително дори и за здраво коляно, но в случая поради травмата този процес би имал по-ускорен ход при ищеца.

В отговор на поставените от страните въпроси, вещото лице автотехник доц. д-р инж.

Х. У. е изготвило мащабна скица, приложена към заключението, на която са отразени разположението на автомобилите в момента на удара и наличните и описани в протокола за 4 оглед следи. Вещото лице посочва, че под действието на ударната сила и породения вследствие на нецентралния контакт въртящ момент, автомобилът „Киа“, шофиран от ищеца, е преминал във фаза след удара на комбинирано движение, характеризиращо се с преместване напред и ротация около вертикална ос, преминаваща през масовия му център.

Посоката на въртене е по часовата стрелка, гледано отгоре. Същевременно, лекият автомобил „Опел Корса“, шофиран от Х. Г., след удара е продължил движението си напред и наляво спрямо предварителното движение, като едновременно с това е придобил въртеливо движение около вертикалната ос, също в посока на часовниковата стрелка, гледано отгоре.