Решение № 6476 от 10.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6476 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20231110152534 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу М. Й. Д., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 637,09 лв., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. М..., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41432/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.

Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот – ап. 108, находящ се в гр. София, ж.к. „М..., за който се води партида с аб. № 83084. Моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: 499,12 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.07.2022г. до изплащане на вземането, 101,19 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 19.07.2022г., както и суми за дялово разпределение 30,65 лева главница за периода от м.06.2019г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.07.2022г.

1 до окончателното изплащане на вземането и 6,13 лева - лихва за периода от 31.07.2019г. до 19.07.2022г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Й. Д. чрез назначения му особен представител, в който оспорва предявените искове. Признава се, че ответникът е собственик на ¾ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, като се оспорва собствеността върху останалата ¼ ид.ч. Сочи, че в имота не се доставя топлинна енергия, доколкото тръбите били затапени. Твърди се още, че договорът, сключен с фирмата за дялово разпределение, бил с изтекъл срок на действие. Оспорва да е използвал топлинна енергия и топла вода за процесния период. Предявените претенции се оспорват и по размер. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Н...“ ООД счита исковете за основателни и доказани.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, наМ. за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се наМ. процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетия в хода на съдебното дирене Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 32, том LLIII, дело № 22022/1992 г. от 23.12.1992 г., се установява, че ответницата М.

2

Й. Д. е придобила 3/4 идеални части по дарение от майка си Р. Ш. Д. от ап. 108, находящ се в гр. София, ж.к. „М.... Останалата ¼ идеална част от недвижимия имот ответницата Д. е придобила по силата на наследственото правоприемство от своя баща Й. С. Д., които видно от Удостоверение за наследници изх. № РМЛ25-ТД26-234 на Столична община, район Младост е починал на 14.08.1989 г., а съпругата му Р. Ш. Д. е починала на 29.09.2015 г. От приетия по делото Нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55 ЗПИНМ № 161, том VI, дело № 1161 от 21.12.1972 г. се установява, че процесният имот е придобит от Й. С.

Д. и Р. Ш. Д. чрез покупко-продажба от СГНС. Това съдът наМ. за достатъчно да обоснове, сключен между страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда наМ.ща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюМ.н /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, какъвто е настоящият случай по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюМ.н/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай не са въведени твърдения от ответника, нито има доказателства, разколебаващи извода, че ответникът е собственик на процесния имот и към момента на доставка за процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да 3 предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № 83084, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се наМ. жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Ирелевантни са съображенията на процесуалния представител на ответницата, че представеният договор с ФДР е изтекъл, доколкото с изменението на разпоредбата на чл. 139, ал. 2 и 139 в от Закона за енергетиката предвиждат, че възнаграждението се определя с договор между топлоснабдителното дружество и третото лице, извършващо дейност по дялово разпределение, определено от етажните собственици, то без правно значение е дали договорът, сключен между тях и третото лице е с изтекъл срок. Достатъчно е съгласно настоящата разпоредба етажните собственици да са взели решение и да са определели дружеството, вписано в регистъра по чл. 139а от Закона за енергетиката, което да извършва дялово разпределение в сградата в режим на етажна собственост. Видно от приложения по делото протокол от общо събрание на етажните собственици е взето решение „Н...“ ООД да извършва тази дейност. В случая не се твърди към процесния период общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото в коментирания договор лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е бил уведомен писмено за новия избор.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № 83084, предоставени от „Н...“ ООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.10.2018 г. – м.04.2021 г. ответницата не е осигурила достъп на фирмата за ДР по време на годишния отчет. Имотът бил необитаем. По време на отчетите, са попълнени Констативни протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота не се ползва топла вода. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от само 4 сградна инсталация. Имотът има отопляем обем 147 м3, съгласно акт за разпредление на кубатурата в жилищната сграда от 04.10.1971 г. предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация. ТЕ за отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/и ТЕ за подгряване на топла вода и ТЕ за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.