Решение № 95 от 08.11.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Варна, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Николета Лъчезарова Добрилова-Арнаудова (АП-Варна) като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно административно наказателно дело № 20213000600322 по описа за 2021 година

Предмет на въззивното производство е решение № 200/08.09.2021 г. по АНД № 911/21 г. на Окръжен съд Варна, с което обвиняемите Н.В. и И.В. са били признати за виновни да са извършили в условията на просто съучастие – той като извършител, а тя като помагач, престъпление по чл.255, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, т.т.2, 6 и 7, вр.чл.26 от НК, за което по реда на чл.78а от НК са били освободени от наказателна отговорност с налагане на административни наказания – глоба в размери съответно 2000 лева и 1500 лева.

В рамките на производството по чл.378, ал.1-4 от НПК първоинстанционният съд е приел в съответствие с фактическите положения, посочени в иницииращото прокурорско постановление, че в периода 14.0313.04.2017 г. в гр.Варна, двамата са избегнали установяването и плащането на ДДС в особено големи размери – 35 040 лева, като:

- в две справки декларации по ЗДДС потвърдили неистина за дължим ДДС през данъчните периоди февруари и март 2017 г., - използвали неистински документи – три фактури с доставчик „Нико1 79” ЕООД и документи с невярно съдържание – отчетни регистри и дневник за покупките на „Мега Голд груп“ ЕООД, в които отразили неистинските фактури,

- приспаднали неследващ се данъчен кредит в размер на 35 040 лева и - укритото данъчно задължение, ведно с лихвите, било внесено в бюджета преди приключване на досъдебното производство.

Въззивното производство е по жалби на обвиняемите, чрез адвокат Н.Г., АК Варна, с които се иска да бъдат оправдани, или наложените глоби да бъдат намалени по размер. В съдебното заседание се явяват защитникът, който поддържа жалбите, и представителят на въззивната прокуратура, който предлага решението да бъде потвърдено.

Жалбите са неоснователни.

Въззивната проверка констатира, че доказателствената основа, при която делото е решено, разкрива в достатъчен обем наличните фактически данни, свързани с обстоятелствата на обвинението, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Въз основа на тях са установени без никакви отличия именно твърдените в прокурорското постановление фактически положения, поради което първоинстанционният съд неоснователно е упрекнат, че в своето решение ги е изписал в максимална еднообразност. Обстоятелствата, относими по предмета на делото, накратко са:

Търговското дружество „Нико-79" ЕООД, гр.Добрич, до месец декември 2016 г. било собственост на обвиняемия, и се обслужвало счетоводно от обвиняемата. Тогава дружествените дялове били прехвърлени на ангажирания за това от обвиняемата безимотен и безработен свидетел Тодор Атанасов срещу 150 лева.

Търговското дружество „Мега голд груп" ЕООД, гр.Варна, също било собственост на обвиняемия, учредено и вписано на 31.08.2016 г. И това дружество се обслужвало счетоводно от обвиняемата, която имала пълномощно да подписва необходимите данъчни документи и да подава данъчни декларации пред органите по приходите. На 14.02.2017 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС.

Предметът на дейност, вписан за всяко от двете дружества, бил идентичен - търговия с благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с 2 тях.

В хода на проверка от органите по приходите било установено, че след регистрацията на дружество „Мега голд груп" ЕООД са документирани доставки единствено от дружество "Нико-79" ЕООД, по шест фактури, три от които с номера 4/20.02.17 г., 5/07.03.17 г. и 6/15.03.17 г., всички за покупкопродажба на изделия от благородни метали и скъпоценни камъни.

Двете справки-декларации по ЗДДС на „Мега голд груп" ЕООД за данъчни периоди м.февруари и м.март 2017 г. били подадени по електронен път с КЕП, издаден на обвиняемата.

В справката, подадена на 14.03.2017 г., респ. в отчетните регистри и дневника за покупки, била отразена доставката от „Нико-79" ЕООД по фактура 4/20.02.17 г. с данъчна основа 15 000 лева и ДДС 3000 лева. Чрез показанията на свидетеля А., графологичната и съдебно-счетоводната експертизи, както и справките за движения по сметките на дружествата, се установява, че такава сделка не е извършвана, респ. не е следвало приспадането на данъчен кредит в размер на 3000 лева.

В справката, подадена на 13.04.2017 г., респ. в отчетните регистри и дневника за покупки, били отразени доставките от „Нико-79" ЕООД по фактури 5/07.03.17 г. с данъчна основа 150 000 лева и ДДС 30 000 лева, и 6/15.03.2017 г. с данъчна основа 10 200 лева и ДДС 2040 лева, които също не били реални, видно от съответните доказателствени източници, на които се е позовал съставът на окръжния съд, респ. не е следвало приспадането на данъчен кредит в общ размер на 32 040 лева.

Видно от приложените по делото разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение и удостоверение от 07.07.2021 г. на ТД на НАП Варна, задълженията на „Мега голд груп" ЕООД били погасени изцяло и спрямо тази дата дружеството нямало задължения към бюджета.

Въз основа на тези факти и доказателствата, от които те безспорно се извличат, първоинстанционният съд законосъобразно е извел съставомерните признаци на данъчно престъпление по чл.255, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, т.т.2, 6 и 7, вр.чл.26, вр.чл.20, ал.2 и ал.4 от НК, и като е съобразил приложимостта на института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е санкционирал обвиняемите по този ред с глоби 3 в съответните размери.

Оплакванията по двете жалби са еднакви и могат да бъдат разгледани съвместно. С тях и двамата обвиняеми твърдят, че е нарушено правото им на защита, тъй като решението на окръжния съд не съдържа изискуемия от НПК пълен, всестранен и задълбочен анализ на фактите, и те не могат да разберат с кои техни действия са осъществили престъпния състав, както и че наложените им глоби са несправедливо завишени по размер.

Жалбите не следва да бъдат уважавани. Проверяваното решение действително страда от известна непълнота в частта на правните изводи, но това нарушение в конкретния случай може да бъде отстранено в тази инстанция.

Престъплението, за което обвиняемите са санкционирани в хипотезата на чл.78а от НК, е данъчно, и от обективна страна се е изразило в представяне на информация пред ТД НАП Варна чрез потвърждаване на неистина в две справки декларации по ЗДДС, при използване на неистински документи – три фактури, и на документи с невярно съдържание – отчетни регистри и дневник за покупки за данъчните периоди 02. и 03.2017 г., които са използвани при воденето на счетоводството на „Мега голд груп" ЕООД, с което е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери.

Конкретните действия, с които всеки от обвиняемите е участвал в общата престъпна дейност, са ясно посочени в решението на окръжния съд при изложението на фактическата обстановка – обвиняемият В., собственик и представляващ данъчно задълженото лице, е съставител на трите неистински фактури, а обвиняемата В. ги е осчетоводила чрез включване в отчетните регистри и дневника за покупките, както и е подала справките декларации с електронния си подпис. Това поведение е достатъчно за да се направи извод, че престъплението е осъществено от обективна страна, тъй като в посочения времеви период, в условията на продължавано престъпление, обвиняемите са потвърдили неистина и са избегнали установяването и плащането на дължим ДДС в особено големи размери на обща стойност 35 040 лева.

Престъплението е осъществено и от субективна страна, тъй като В. и В. без никакво съмнение са съзнавали, че използват неистински документи и такива с невярно съдържание, и че логичната, а и очевидно целена от така 4 предприетите действия последица, е неизпълнението на данъчни задължения чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит.

Наложените административни санкции не са несправедливо завишени.

В границите на предвиденото от закона, при специален минимум от 1000 лева, глобите са отмерени под средния, към минималния размер.

В подкрепа на искането за тяхното намаляване жалбоподателите молят да се съобрази факта на погасяване на задължението в пълен размер, а за обвиняемата В., и че е майка на новородено, да не се приема наличието на престъпна упоритост поради необоснованост, както и да се съпостави санкцията по размер с предвидената глоба в разпоредбата на чл.255, ал.4 от НК. Никой от така изтъкнатите аргументи не може да бъде споделен.

Фактите във връзка с цялостното издължаване към фиска са били именно и основанието, на обвиняемите да не бъдат налагани наказанията, предвидени в специалната част на НК за инкриминираното престъпление, а те да бъдат освободени от наказателна отговорност с определяне на административни наказания. Аналогично на общото правило в чл.56 от НК при реализиране на наказателната отговорност, и при прилагане на института на освобождаването от такава с налагане на административно наказание следва да се приеме за недопустимо, основанията за приложението на един привилегирован състав да бъдат ползвани отделно и едновременно и като обстоятелства със значение за определяне на по-малки по размер санкции.

Доказателства в подкрепа на твърденията относно семейното положение на обвиняемата в смисъла по жалбата, не се откриват в досието на делото, поради което и не може да се претендира по-благоприятно третиране на това основание.

Възприетата с решението на окръжния съд престъпна упоритост не е необоснова, тъй като е налице продължавана престъпна дейност в хипотезата на чл.26 от НК.

Съпоставката на законовите граници на санкцията глоба като вид административно наказание, уредено в общата част на НК - чл.78а, ал.1, с глобата, предвидена като кумулативно – второ и по-леко по вид наказание, наред с лишаването от свобода в състава на чл.255, ал.4 от специалната част на НК, е неуместна, тъй като се касае за реализирането на съвсем различни по вид, смисъл, цели и правни последици отговорности. Подобен аргумент би 5 имал основание единствено в хипотезата случая не е налице. на чл.78а, ал.5 от НК, която в

По всички изложени до тук съображения и на основание чл.378, ал.5, вр.чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 200/08.09.2021 г. по АНД № 911/21 г. на Окръжен съд Варна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6