Решение № 12947 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12947 гр. ********, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110129563 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на *********************, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: ********************, срещу Ж.

Л. Б., ЕГН **********, с адрес: ***********************************, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 2 184,81 евро с левова равностойност от 4 273,12 лева - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2022г. до м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***********************************, абонатен номер *******, сумата от 34,36 евро с левова равностойност 67,20 лева - главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.12.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 253,06 евро с левова равностойност от 494,95 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 05.12.2024 г., както и сумата от 6,49 евро с левова равностойност от 12,70 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 05.12.204 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.01.2025 г. по ч.гр.д. № 75238/2024 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с Ж. Л. Б., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен срок да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия за продажба на топлинна енергия.

Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е 1 погасено. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адв. Л. П., е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираните суми с доводи, че вземанията на ищцовото дружество са погасени поради изтекъл давностен срок. Релевира възражение, че не притежава качеството собственик или ползвател на топлоснабдения имот, а оттам и качеството потребител на топлинна енергия. Възразява срещу размера на исковите претенции. Оспорва да е изпаднал в забава, тъй като не му е изпращана покана за доброволно изпълнение на задълженията. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът *********************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт И., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът Ж. Л. Б., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от назначения му особен представител – адвокат П., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца – ******************, редовно призовано, не изплаща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Така предявените искове са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.01.2025г. в производството по ч.гр.д. № 75238/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и след дадени от съда указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

По същество съдът намира, исковете за доказани по основание, по следните съображения: Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени доказателства в тази насока, приети на л.38 от досието на делото, както следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ****************, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на ********************* и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между ********************* и битовите клиенти на топлинна 2 енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото е прието Постановление за възлагане от 19.09.2014г. по изпълнително дело № 20118480400379, от което е видно, че недвижим имот, находящ се в гр.********, ж.к. „************ **, ************* е възложен на „******** ***************, което дружество със заявление с вх. № П-1309/02.02.2017г. е отправило искане до *********************, сумата, начислена за имота с абонатен номер ******* да бъде начислена със задна дата на ползвателя на имота – Ж. Б.. В тази връзка по делото е прието писмо от ищцовото дружество до Ж. Б., с което уводомява ответницата, че по заявление на „******** *************** от м.02.2017г. Б. се води титуляр на партидата за процесния имот в качеството й на ползвател. Няма данни това писмо да е получено от ответника. От приетия по делото договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение № 50 от 16.06.1992г. е видно, че Ж. Л. Б. и Х.Б. са дарили на дъщеря си – Д.Х. Б. процесният имот, като са си запазили пожизнено право на ползване върху имота. Приет е по делото и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39 от 22.09. 1994г., с който Д. Х. Б. е дарила впоследствие на родителите си процесният имот.

Приет е по делото и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 88 от 27.09.1994г. от който се установява, че Ж. Л. Б. и Х.Б. са прехвърлили имота на дъщеря си срещу задължение за издръжка и гледане, като с договора е договорено Ж. Л. Б. и Х.Б., че си запазват пожизненото право на ползване върху имота. Видно от приетото извлечение от акт за смърт /л. 72 по делото/, Х.Б. е починал на 03.06.2009г. По делото е приет протокол от решение на ОС на ЕС на собствениците, живущи във вх.В на бл. ***, в гр.********, ж.к.

„************“, от който е видно, че собствениците на самостоятелни обекти в СЕС са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“, като за целта са упълномощени конкретни лица от името на ЕС да подпишат договор с ******************. Покойният Х.Б., съпруг на ответницата също е положил подпис в списъка към протокола, обстоятелство, което не се оспори в хода на настоящото производство. Решението, като необжалвано е влязло в сила и подлежи на изпълнение, като обвързва всички собственици на самостоятелни апартаменти в сградата на СЕС, включително и техните правоприемници. Сключен е договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, приет на л.34-35 по делото. В раздел т.2.4 страните са уговорили, че договора се сключва за срок от две години, с опция за удължаване, в случай, че никоя от страните не го прекрати с отправено писмено предизвестие месец преди прекратяването му. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие, а и не се оспорва наличието на договорно правотоношение между собствениците в СЕС и третото лице-помагач, конституирано като такова на страната на ищеца.

По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва 3 топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.

В настоящата хипотеза безспорно от коментираните по горе договори за продажба срещу задължение за издържка и гледане и за дарение се установява, че ответницата е ползвател на имота доколкото при последното прехвърляне на имота на дъщеря си тя си е запазила пожизнено право на ползване. Съдът намира, че с оглед формулировката в представените нотариални актове волята на страните безспорно следва да се тълкува в смисъл, че в полза на Ж. и Х.Б.и е запазеното право да ползват имота до края на живота си. Съдът намира, че правото на ползване се явява неделимо така, както е уговорено, и доколкото Х.Б. е починал през 2009г., респективно че ответницата следва да отговаря за цялото задължение, доколкото същата безспорно има качеството на потребител на топлинна енергия. Същността на ограниченото право на ползване предполага неговата противопоставимост на собственика на вещта – „******** ****************, на което дружество през 2014г. е възложен имотът. Подаването на заявление от дружеството до ищеца е именно в този смисъл, тъй като на практика дружеството не разполага с едно от съставните елементи на правото на собственост – а именно да полза вещта. Поради това ответницата не е освободена от задължението й като позвател да заплаща потребената от нея във връзка със запазеното и по чл. 56 от ЗС право на ползване топлинна енергия.