Определение № 107 от 04.04.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Монтана, 04.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600103 по описа за 2025 година

Производството е по чл.65, ал.6-8 НПК , образувано по протест Районна прокуратура-Монтана ТО-Лом против определение по частно наказателно дело № 113/2025 година на Районен съд-Лом, с което мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета по отношение обвиняемия Л. А., е изменена в „домашен арест“.

В открито съдебно заседание на въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-Монтана поддържа протеста ; излага конкретни съображения.

Обвиняемят и неговият защитник изразяват становище неоснователност на протеста; защитникът излага конкретни доводи. за

Доказателствата са писмени.

Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в протеста, доводите и становищата на страните, приема следното:

Протестът е допустим, но разгледан по същество същият е неоснователен.

Съображенията на Окръжен съд- Монтана са следните:

1

С влязло в сила определение № 44, постановено на 19.02.2025 година по частно наказателно дело № 71/2020 година, Районен съд-Лом, в производство по чл.64, ал.1 НПК, е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Л. А. – обвиняем по досъдебно производство № 626/2024 година по описа на РУ-Лом. Това определение е потвърдено с определение от 26.02.2025 година на Окръжен съд-Монтана по вчндело № 63/2025 година. За да вземе тази мярка за неотклонение спрямо обвиняемия, съдът е счел, че от събраните по досъдебното производство доказателства може да се направи обосновано предположение, че Л. А. е извършител на горепосочените престъпленията, в които е обвинен; както първоинстанционният, така и въззивният съд в своите определения са приели, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие и да извърши друго престъпление.

Към момента на постановяване на горепосочените определения, а и към настоящия момент А. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.131а, ал. 1, пр.2, във връзка с чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК /постановление - л.199-200 от досъдебното производство/.

Предмет на обсъждане в настоящото съдебно производство по чл.65 от НПК е настъпила ли е промяна в обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.

От момента на произнасянето на Районен съд-Лом с цитираното погоре определение, потвърдено с определение на въззвивния съд, са настъпили обстоятелства, с оглед на които определената по отношение обвиняемия А. мярка за неотклонение „задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека, както правилно е приел като краен резултат и първоинстанционният съд в атакуваното в настоящото производство определение.

Обосноваността на предположението, че А. е извършител на едно от престъпленията, за извършването на което е привлечен като обвиняем, е разколебана в известна степен. След задържането на обвиняемия А. по делото са разпитани свидетелите

Р.К.. и М.К. Показанията на последните, съотнесени към останалите, събрани в хода на досъдебното производство 2 доказателства, и основно към показанията на пострадалата Г.Г., разколебават обосноваността на предположението за умишлено причинена средна телесна повреда. През периода на задържане на лицето, който, макар и да не надвишава срока по чл.63, ал.4 от НПК, са разпитани единствено горепосочените свидетели; нещо повече, не е разпитано лицето, с което се поддържа А. да е извършил в съучастие едно от престъпленията; за това лице /О. В./ са налице данни, че е извън пределите на страната.

При първоначалното определяне на мярката за неотклонение във вида „задържане под стража“ опасността се е и презумирала. Безспорно е установено, че съпругата на обвиняемия е починала през 2022 г. и същият е единственият родител на малолетно дете. Не могат да бъдаг игнорирани тези данни за семейното положение ао обвиняемия, които, наред с изложеното погоре досежно обосноваността на предположението, че е извършител на престъпленията, е основание за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“ - следващата по тежест мярка за неотклонение. Тази мярка за неотклонение е адекватна към момента и би изпълнила изцяло превантивната и организационната си цел – да се попречи на подсъдимия да се укрие и същевременно да осигури участието му в наказателния процес.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че протестираното в настоящото производство определение на Ломския районен съд следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.03.2025 година по частно наказателно дело № 113/2025 година на Районен съд-Лом, с което мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета по отношение Л.А.-обвиняем по ДП № 626/2024 година на РУ-Лом, е изменена в „домашен арест“, като постановява незабавното освобождаване на обвиняемото лице.

ВЪЗЗИВНОТО протестиране.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване и

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4