Решение № 262 от 13.11.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. К., 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20235510200600 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.145 от АПК,във вр.с чл.72,ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на П. Д. О. от гр.С.,ж.к.“*************,с ЕГН ********** против Заповед за задържане на лице УРИ 284 зз229/12.04.2023г.,издадена от К. Д. Б.-ст.полицай при гр.ООР към РУ К.,с която е заповядано задържане за срок до 24 часа на П. Д. О. в помещение за временно задържане на РУ гр.К..

Жалбоподателят моли съда да постанови решение,с което да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.Излага съображения,че заповедта е незаконосъобразна-издадена в противоречие с процесуалния и материалния закон,при съществени процесуални нарушения,и необоснована.

Ответникът не се явява в с.з.,редовно призован,и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,се установява следната фактическа обстановка:

Със Заповед за задържане на лице УРИ 284 зз229/12.04.2023г.,издадена от К. Д. Б.-ст.полицай при гр.ООР към РУ К.,на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР и във връзка с чл.131,ал.1,т.12 от НК ,е разпоредено задържането за срок до 24 часа на лицето П. Д.

О..От фактическа страна като фактически основания за задържането са посочени:“Причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди в гр.К.,на 12.04.23г.преп.№ 284р-12380/12.04.2023г.“.

По делото са приети като доказателства приложените към ж а л б ат а Заповед за задържане на лице № УРИ 284 зз229/12.04.2023г.,декларация за правата на задържано лице, протокол за полицейски обиск на лице, протокол за полицейско предупреждение, съдебномедицинско удостоверение № 27/2023г, 1

АУАН с бланкетен № 00610528/12.04.2023г, копие на служебна карта, копие на Заповед за задържане на лице № УРИ:284зз- 229/12.04.2023 г., изпратена от началника на РУ- К. след изискване от съда на четливо копие на заповедта , протокол за полицейски обиск на лице №284000- 13278/12.04.2023г., изпратена от началника на РУ- К. след изискване от съда на четливо копие,писмо рег. № 105840426/27.07.2023г. на началника на „Районен Център 112“ - Бургас с приложени към него 4 броя снимки на ел. картони, 1 брой CD с 2бр записи.

По делото са изслушани 2 бр.записи на разговори по постъпили сигнали на ЕЕН 112 върху изпратения от Началника на „Районен Център 112“-Бургас аудиозапис на 1 бр.CD.

В с.з.е допусната като свидетел по искане на жалбоподателя и е разпитана К.М.К.-негова приятелка,но нейните показания не допринасят за изясняване на фактите,предмет на настоящото производство,тъй като тя е пристигнала на мястото след приключване на инцидента и след като жалбоподателят вече е бил задържан и не е възприела фактите и събитията,станали повод за задържането.

Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168,ал.1,във връзка с чл.146 от АПК,намира за установено следното от правна страна:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес,за което административният акт е неблагоприятен,в законоустановения 14дневен срок,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,се явява неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентно лице,спазена е и изискуемата писмена форма,подписана е от издателя и е била връчена на задържаното лице срещу подпис.Изпълнено е и изискването на чл.74,ал.2,т.2 от ЗМВР за посочване на фактическите и правните основания за издаване на заповедта.Заповедта отговаря на изискванията на чл.74 от ЗМВР.Видно е,че в нея са разяснени правата на задържания съгл.изискванията на чл.74,ал.2,т.6 от

ЗМВР.Приложена е и декларация по чл.74,ал.3 от ЗМВР.Становището на жалбоподателя,изложено в жалбата,че заповедта не отговаря на изискванията на чл.74 от ЗМВР съдът намира за неоснователно.

От фактическа страна по делото е установено,че около обяд на 12.04.2023г.жалбоподателят О. влязъл във входа на жилищен блок в гр.К.,в който не живее,и стоял известно време там,като личните мотиви за пребиваването му във входа,сочени от него,са без значение в случая,тъй като въпросният жилищен вход се заключвал и от факта на заключването му следва извода,че живущите във въпросната етажна собственост са приели режим,при който не допускат свободен достъп на външни лица във входа.Лицето Т.С.в-живущ във въпросния жилищен вход,влизайки в него,видял жалбоподателят О. и го помолил да напусне,но последният отказал да напусне и се легитимирал със служебна карта на служител на МВР.Последвали и вербални атаки от страна на жалбоподателя О. към Т.С.в.Тогава Т.С.в излязъл навън,заключил жалбоподателя О. във входа и се обадил на ЕЕН 112,а след него на този номер се обадил и жалбоподателя О..След пристигането на полицейските служители Т.С.в отключил вратата на 2 входа и жалбоподателят О. ударил Т.С.в с юмрук в областта на лицето.Полицейските служители задържали за срок до 24 часа жалбоподателя О. поради наличието на данни за извършване от негова страна на престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК,като му съставили и протокол за полицейско предупреждение да не отправя заплахи и закани спрямо живота и здравето на Т.С.в и го запознали с предвидената наказателна отговорност за деяние по чл.144,ал.1 от НК.

Предвид изложеното съдът намира,че с оглед на така установените факти са били налице данни за извършване от страна на жалбоподателя О. на посоченото в обжалваната заповед престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК и следователно-налице е било основанието по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР за задържането на жалбоподателя О..Видно от установеното в приложеното по делото Постановление от 31.05.2023г.на Районна прокуратура Стара Загора,ТО-К. за отказ да се образува досъдебно производство,освен наличните писмени доказателства и показанията на Т.С.в,са налице показания и на още един очевидец на случая-З.В.. Заповедта е съответна на приложимия материален закон.Съгласно разпоредбата на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР,полицейските органи могат да задържат лице,за което има данни,че е извършило престъпление.Достатъчно е в данните да се съдържа предположение,индиция за вероятна съпричастност на задържаното лице към престъплението,но и тези данни да са такива,от които полицейският орган да може да направи обосновано предположение за вероятна съпричастност на лицето,спрямо което се налага мярката,към конкретно извършено престъпление.В настоящият случай съдът намира,че данните са именно такива,от които полицейският орган правилно и законосъобразно е направил обосновано предположение,че жалбоподателят О., при конкретните обстоятелства,като е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Т.С.в,е извършил престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК.

Предвид изложеното съдът намира,че обжалваната заповед е законосъобразна.Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Що се касае до твърденията на жалбоподателя за нанесен му побой от страна на полицейските служители и за неоказване на адекватна медицинска помощ,тези въпроси за извън предмета на настоящото производство и подлежат на разглеждане по друг процесуален ред.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172,ал.2,предл.четвърто от АПК,съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. О. от гр.С.,ж.к.“*************,с ЕГН ********** против Заповед за задържане на лице УРИ 284 зз229/12.04.2023г.,издадена от К. Д. Б.-ст.полицай при гр.ООР към РУ К.,като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Стара Загора.

3

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4