Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 116 от 19.02.2024, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно частно гражданско дело 40/2024
Вид
Определение № 116
Подписан
19.02.2024
В сила
19.02.2024
Състав
Пламен Неделчев Димитров, Кремена Иванова Краева, Натали Ясенова Жекова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. Силистра, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20243400500040 по описа за 2024 година Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 срещу Разпореждане № 1192 от 15.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 702/2023 г. на РС Тутракан, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. Л Н. с ЕГН ********** за: - главница 976,49 лева, явяваща се разликата над уважения размер от 935,56 лева до претендирания от 1912,05 лева; - договорно възнаграждение 591,37 лева за периода 25.10.2019- 04.11.2020; - лихва за забава 291,03 лева за периода 26.07.2019-04.11.2020; - законна лихва за забава 1483,69 лева за периода 04.11.2020-30.10.2023; - законна лихва от 31.10.2023 до изплащане на задължението по главницата; претендирани като дължими по договор за потребителски кредит № 30036793265/10.05.2019. В останалата отхвърлителна част – относно възнаграждение за пакета допълнителни услуги 2250,58 лева,разпореждането не е обжалвано.

Жалбоподателят излага, че районният съд е излязъл извън обхвата на служебната проверка в заповедното производство, като неправомерно се е произнесъл по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.

Счита, че не са налице нарушени императивни норми на Закона за потребителския кредит, водещи до недействителност на договора за 1 потребителски кредит, както и че неправилно и незаконосъобразно съдът е направил прихващане на всичко платено от оставащата незаплатена главница и договорно възнаграждение. Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички обжалвани вземания. Претендира разноски.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ч.гр.д. №702/2023 г. по описа на РС - Тутракан е образувано по подадено заявлението по чл. 410 ГПК с вх.(РсРС)№ 31368/31.10.2023 от „Профи кредит България“ ЕООД срещу Г. Любенов Н., за издаване на заповед за изпълнение за: главница от 1912,05 лева; договорно възнаграждение 591,37 лева за периода 25.10.2019- 04.11.2020; възнаграждение за пакета допълнителни услуги 2250,58 лева; лихва за забава 291,03 лева за периода 26.07.2019-04.11.2020; законна лихва за забава 1483,69 лева за периода 04.11.2020-30.10.2023; законна лихва от 31.10.2023 до изплащане на задължението по главницата - претендирани като дължими по договор за потребителски кредит № 30036793265/10.05.2019г.

Първоинстанционният съд, с атакуваното Разпореждане № 1192 от 15.12.2023 г. отказал издаването на Заповед за изпълнение за част от претендираните суми, като съобразил молбата на заявителя с вх.№ 5647/14.12.2023 в отговор на свое Разпореждане № 1161/07.12.2023 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК във чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, т.к. искането вероятно се основава на неравноправна клауза и е в противоречие със закона, след като ГПР по кредита не включва възнаграждението по пакета допълнителни услуги; и отчитайки че размерът на кредита е 2300 лева, заявителят твърди, че са правени погасителни плащания в общ размер на 1364,44 лева, приложил чл. 23 от ЗПК.

Въззивният съд счита, че частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Законът /ЗПК/ въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.

2

11 ЗПК. В чл. 11, т. 10 от с.з. е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния случай, потребителят е закупил допълнителни услуги, по силата на които му се предлага: 1. приоритетно разглеждане и заплащане на потребителския кредит; 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура да получаване на допълнителни парични средства.

Възнаграждението за допълнителна услуга от 2846.44лв. съгласно посочванията в молбата на заявителя с вх.№ 5647/14.12.2023г. не е включено в годишния процент на разходите, определен на 44.92%, видно от договора за кредит. Изхождайки от легалната дефиниция на годишния процент на разходите в чл. 19, ал. 1 ЗПК, въззивният съд намира, че така уговореното плащане влиза в нейния обхват, тъй като произтича от и е пряко свързано с договора за кредит, същевременно същото е включено в погасителния план към договора за кредит и се начислява и дължи предварително, без все още да е налице яснота дали длъжникът ще се възползва от всички предоставени възможности по пакета. Налице е съмнение за неточното посочване на ГПР, респ. основание това да се приравни на липсващ ГПР, а в такива случаи чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сочи, че договорът е недействителен. В такава хипотеза потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита- чл. 23 от ЗПК.

Сключването на договор за потребителски заем, чиито клаузи са в противоречие с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, е нарушение, което в определени хипотези (чл. 22 ЗПК) води до невалидност на сделката. Поради това не може да се отрече, че в заповедното производство съдът разполага с правомощие да провери валидността на сделката, от която заявителят черпи права срещу длъжника потребител. Тази проверка е само за целите на заповедното производство – за да разпореди или да откаже да издаде заповед за изпълнение. Разпореждането по този въпрос няма сила на пресъдено нещо. Затова и всички доводи, които жалбоподателят излага в частната си жалба, няма пречка да ги изложи в състезателното 3 исково производство, ако се възползва от правото си да заведе осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК.

От изложеното следва, че разпореждането на заповедния съд е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Разпореждане № 1192 от 15.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 702/2023 г. на РС Тутракан.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4