Решение № 507 от 01.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. И.ов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от И. И.ов Въззивно търговско дело № 20241001000095 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6183 от 4.12.2023 г. по гр.д. № 12370/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 22 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Г.

Б. от гр. *** срещу „Уника“ АД - гр. София : иск с правно основание чл. 405 от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата 36 840.39 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за реализиран риск „Кражба на МПС“ по щета № 21110010203 / 29.12.2021г. и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 3 000 лева, представляваща лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.01.2022 г. до 23.11.2022 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от И. Г. Б. от гр. ***, в която се твърди, че е неправилно - постановено при нарушение на основните процесуални принципи и правила, при неправилна интерпретация на доказаните в производството факти и неправилно приложение на материалното право.

От мотивите на решението не ставало ясно на кое доказателство съдът е обосновал извода, че застрахователния договор е нищожен поради липса на предмет. Той не само приел недопустимо доказателство, но на база съдържанието му направил решаващи правни изводи без да обсъди допустимостта и относимостта му и без да го съпостави с останалите доказателства. В случая валидността на застрахователното правоотношение не била 1 оспорена и нищожност не произтичала нито от формата, нито от съдържанието на договора; ответникът релевирал единствено възражението, че втория от обявените два броя ключове не е бил за застрахования автомобил. Житейските презумпции на съда не само не били логични от гледна точка на търговския оборот, но игнорирали удостоверителните компетенции на изпълнителната власт и неглижирали проверките за автомобила, извършени от прокуратурата.

Неправилни били изводите за неоснователност на иска, основани само на това, че единият от двата ключа не бил за процесния автомобил, като и тези изводи почивали на житейските разбирания и предположения на съда, и не били съобразени нито с процесуалните норми, нито с доказателствата по делото. Заключението на експертизата по задачите на ответника възпроизвеждало информацията, отразена в представените от ответника справки за разчитане на два ключа, но доколкото достоверността и автентичността на тези справки била установена от ответника, то специалните познания на експерта нямало как да подпомогнат съда. Лишени от житейска логика били съжденията на съда, че купувача на МПС имал „юридическо задължение“ след като го закупи с два ключа да изпробва и втория, както и да съхранява ключовете в едно жилище, защото иначе се обезмисляла ползата от резервния ключ.

Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковете да бъдат уважени изцяло.

Ответникът по въззивната жалба „Уника“ АД - гр. София в писмения отговор я оспорил като неоснователна. Възражението за нищожност на договора било заявено след запознаването с информацията относно претърпяната тотална щета на автомобила, съдържаща се в писмото на официалния представител на марката в страната, която не била известна на ответника, тъй като не била обявена нито при сключването на договора, нито при завеждането на щетата, затова въпросното обстоятелство било нововъзникнало по смисъла на чл.147 от ГПК.

Писмените доказателства и заключението на експертизата непротиворечиво показвали, че при завеждане на уведомлението за кражба на автомобила, ищецът представил два ключа, които били декларирани при сключването на застрахователния договор, но единият от тях не бил за застрахования автомобил. Очевидно ищецът целял привидно да се даде вид, че това е ключа на автомобила, за да се изпълнят условията на договора и ответника да бъде въведен в заблуждение. Непредставянето на оригиналния ключ било пречка за изплащане на застрахователно обезщетение, ако в общите условия било предвидено, че при настъпване на този риск, застрахованият следва да представи на застрахователя всички налични ключове и дистанционни управления на сигнално-охранителната система.

Молбата е решението да бъде оставено в сила.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищецът И. Г. Б. от гр. *** твърдял, че с полица № 21001110713/ 5.07.2021 г.

2 сключил с ответника „Уника“ АД - гр. София договор за застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил марка „Ауди“, модел „S5“ с peг. № ********.

В срока на действие на договора, около 12:45 часа на 29.12.2021 г., установил, че паркирания около 21:00 часа на 28.12.2021 г. в гр. София, ул. „Дойран“ № 2, отстрани на ресторант „Ниагара“, в близост до ул. „Кюстендил“ автомобила е противозаконно отнет.

По заявената от него застрахователна претенция била образувана преписка по щета № 21110010203/ 29.12.2021 г., по която с писмо изх. № 2430422/ 1.02.2021 г. ответникът отказал изплащане на застрахователно обезщетение на основание т. 6.5.20, б. „е“; т. 12.3, вр. т. 12.3.8 и т. 12.6 от Общите условия на договора. Отказът бил изцяло необоснован, тъй като не били налице предпоставките за приложението на чл. 408 от КЗ.

При тези фактически твърдения молбата към съда била ответникът да бъде осъден да заплати, както следва : на основание чл. 405 от КЗ сумата 26 000 лева - частично предявена претенция от общия размер на иска - 38 000 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за реализиран риск „Кражба на МПС“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на дължимата сума ; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 100 лева - частично предявена претенция от общия размер на иска - 3 315 лева, представляваща законната лихва за забава на плащането на главницата за периода от изтичане на срока за окончателно произнасяне на застрахователя - 15.01.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба - 23.11.2022 г.

В съдебното заседание на 16.05.2023 г. претенцията по основния иск е увеличена до размер на сумата 36 840.39лева, а по акцесорния иск - до размерна сумата 3 000 лева.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът оспорил исковете.

Твърдял, че след разчитането на информацията на двата ключа, предадени от ищеца, се установило, че те са за различни автомобили - единият за застрахования лек автомобил, а другия - за автомобил „Audi Q5“ с рама WA1LFAFP1CA021289. Затова ответникът счел, че умишлено е бил въведен в заблуждение, поради което отказал да изплати застрахователно обезщетение. В условията на евентуалност оспорил претендирания размер на обезщетението, като прекомерно завишен.

Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции.

С определение в съдебното заседание от 28.11.2023 г. е допуснато увеличение на исковите претенции до тения пълнен размер, както е посочен в исковата молба.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С полица № 21001110713/ 5.07.2021 г. на „Уника“ АД - гр. София бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил марка „Ауди“, модел „S5“, с рама WAUCGAFH9DN005490, с peг. № ******** - собственост на И. Г. Б. от гр. ***, със срок на действие от 12:30 часа на 5.07.2021 г. до 23:59 часа на 4.07.2022 г., за застрахователна сума от 38 000 лева.

3

Удостоверение от 30.12.2021 г., подписано от Началник на Сектор „Разследване“ 06 РУ СДВР е издадено в уверение на това, че И. Г. Б. е заявил, че за времето от около 21:00 часа на 28.12.2021 г. до 12:45 часа на 29.12.2021 г., отстрани на ресторант „Ниагара“, находящ се в гр. София, ул. „Дойран“ № 2, в близост до ул. „Кюстендил“ е бил противозаконно отнет от владението му лек автомобил марка „Ауди“, модел „S5“ с peг. № ********, с рама WAUCGAFH9DN005490.

С уведомително писмо с вх. № 29010421/ 30.12.2021 г. ищецът уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие. С писмо с изх. № 4800422/ 28.02.2022 г. ответникът уведомил ищеца, че жалбата за преразглеждане на решението по претенцията по щета № 21110010203/ 29.12.2021 г., с което било отказано изплащане на застрахователно обезщетение на основание т. 6.5.20, б. „е“; т. 12.3, вр. т. 12.3.8 и т. 12.6 от Общите условия на договора, и за което бил уведомен с писмо изх. № 2430422/ 1.02.2021 г., е оставена без уважение.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият съдебен състав преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, приема от правна страна следното.

Правното основание на иска е чл. 405 от КЗ. Исковата претенция е основана на твърдението, че при валидно възникнало между страните правоотношение, по силата на което ответникът поел задължението да обезщети ищеца за вредите, настъпили вследствие на застрахователно събитие, което представлява покрит риск по смисъла на чл.5.1.3, б. „а“ от общите условия за застраховка на МПС „Каско“ на МПС - „кражба на цялото МПС“, застрахователят неоснователно отказал да плати дължимата сума.

Отказът на застрахователя да плати обезщетение е основан на клаузите на чл. 6.5.17, чл.

6.5.20, б. „е“ и „з“, чл. 12.3.8 и чл. 12.6 от Общите условия, чието съдържание в една или друга степен се свежда до съдържанието на текста на чл. 363, ал. 4 от КЗ - обявяване от застраховащия на неточно обстоятелство или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е задал писмено въпрос и при наличието на което той не би сключил договор, ако е знаел за това обстоятелство.

Въпросът за валидността на договора е повдигнат с отправеното от ответника в съдебното заседание на 28.11.2023 г. възражение за неговата нищожност в хипотезата на чл. 26, ал.2, пр. 1 от ЗЗД. Възражението е основано на предоставената в хода на производството по делото в писмото на ,,Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД - официален вносител за марката „Ауди“ в България, информация от централизираната информационна система на производителя, че лекият автомобил е бил произведен на 30.08.2012 г., бил е доставен на първия му купувач в САЩ на 29.09.2012 г. и по „данни от нашата система“ е претърпял 4 тотална щета в САЩ на 9.12.2021 г.

Писмото е депозирано на 4.07.2023 г., поради което, по аналогия с приетото в Решение № 98 от 29.06.2016 г. по т.д. № 1499/ 2015 г. на ВКС, І т.о., като заявено в хипотезата на чл.147, т.1 от ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава, възражението за нищожност на договора поради невъзможен предмет следва да бъде обсъдено.

В доктрината и съдебната практика предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката - вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Затова ако към момента на постигане на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет - чл. 26, ал.2, пр. 1 от ЗЗД.

Съобразно разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017г. по т. д. № 3/ 2014 г. на ВКС, ОСГК фактическата (начална) невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието, докато правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.

В последователната практика на касационната инстанция е възприето, че е налице невъзможен предмет по чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, когато описаното в застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, като обект на застрахователна закрила, не може да бъде индивидуализирано поради извършена преди сключването на договора интервенция върху основния индивидуализиращ белег на моторното превозно средство поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, водещо до несъответствие с останалите, допълнителни индивидуализиращи белези на моторното превозно средство. (Решение № 95 от 9.07.2015 г. по т.д. № 2416/ 2014 г. на ВКС, ІІ т.о.).