Решение № 3 от 04.01.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Русе, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20224500900125 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ.

Делото е образувано по постъпила искова молба от „О.Б.Б.”АД, ЕИК***, представлявана от С.Г. и Т.М., подадена чрез пълномощник юрисконсулт А. Т., против „Л.“ООД гр.Русе, ЕИК***. Ищецът твърди, че е придобил вземанията на „П.“АД/н./ от ответника „Л.“ООД по силата на сключен договор за Ф. №FDR00002 от 21.04.2016г., изменян и допълван с анекс №1/13.06.2016г., анекс №2/27.06.2016г., анекс №3/15.12.2016г., анекс №4/2104.2017г. и анекс №5/23.08.2017г. Ответникът е неизправен платец по две фактури, вземанията по които са изискуеми, на обща стойност 789293.70лв. Твърди, че по повод това правоотношение бил предявен частичен иск за сумата 100000лв., част от общо дължимата сума 789293.70лв., който бил уважен с решение по търговско дело №406/2019г. по описа на РОС, потвърдено с решение на ВТАС. Предвид това, твърди, че има интерес от предявяване на иск за разликата от 6889293.70лв., която е останалата част от общо дължимата сума. Ищецът твърди, че между него и „П.“АД бил сключен Договор за Ф. №FDR00002 от 21.04.2016г., изменян и допълван с анекс №1/13.06.2016г., анекс №2/27.06.2016г., анекс №3/15.12.2016г., анекс №4/2104.2017г. и анекс №5/23.08.2017г. /по-долу договора/. Съгласно чл.1, 1

„П.“АД/н/ като доставчик на стоки и услуги и на основание чл.99 и сл. ЗЗД прехвърлил срещу определена цена на Б. в качеството на фактор, всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу платците, посочени в приложения към договора, неразделна част от същия. Б. в качеството на фактор изкупува посочените вземания, като било необходимо фактурите да са редовни от външна страна, с необходимите реквизити съгласно Закона за счетоводството, указващи изрично падежа на отложеното плащане и подписани от представител на доставчика и платеца.

За всяко прехвърлено вземане „П.“ се задължил да предоставя заверени копия от фактурите, ведно с копия от документите, удостоверяващи възникване на правата му върху всяко от тях /чл.1, ал.2 от договора/. Съгласно чл.2, ал.2 от договора, „ОББ“ е придобило вземанията въз основа на предоставените му фактури с отложено плащане, като единствената проверка, която извършва е с оглед редовността им от външна страна. Според чл.1, ал.4 извършването на плащане от „ОББ“ по фактури с отложено плащане се счита за приемане прехвърляне на вземанията, произтичащи от тези фактури. Съгласно уговореното в чл.1, ал.3, вземанията на доставчика, предмет на Ф.а се считат за прехвърлени на фактора от момента на тяхното възникване. Съгласно чл.3, раздел Индивидуални условия от договора, изм. с §1 от допълнително споразумение №4, авансови плащания могат да бъдат извършвани след изпълнение на чл.4 от ОУ и при спазване на индивидуално уговорените такива, в срок до 21.04.2018г. Приемането от страна на фактора „ОББ“ на прехвърленото вземане от платец по договора се идентифицира с факта на извършване на авансово плащане по представена фактура с отложено плащане, без да е необходимо изрично съгласие и/или друго допълнително действие/изявление /чл.1, ал.4/. Според чл.2, ал.1 от договора, изм. с §1 от Допълнително споразумение №3 и §3 от допълнително споразумение №5, всяко извършено авансово плащане е за сума до 85% от стойността на фактурата по всяко прехвърлено вземане, до изчерпване на максималния договорен лимит на договора-8000000лв. На основание чл.2, ал.3 от договора „Л.“ООД е посочено като платец по Ф.а, в приложение №3 са посочени условията за прехвърляне на вземания на доставчика от „Л.“: предмет на услугата производство на рафинирани нефтопродукти, периодът на отложено плащане е до 90 дни с гратисен период до 30 дни, при максимален процент на авансово плащане-съгласно договореното, до 85% от стойността на всяка 2 фактура с начислен ДДС; всяко задължение от страна на платеца „Л.“ е ставало изискуемо на падежа, посочен във всяка фактура, като следвало да се плати на фактора чрез безкасов превод по посочена банкова сметка. За сключения договор за Ф. и за условията на бъдещите цесии ответникът е уведомен от „П.“ на 25.04.2016г., в отговор на което е потвърдил в знак на съгласие със свое писмо до фактора „ОББ“ от 25.04.2016г. Ответникът е декларирал в писмото, че не му е известно вземанията му да са обременени и се задължил да уведоми фактора, в случай, че настъпят обстоятелства, които биха довели до обременяването им, изразил е и съгласие кореспонденцията по повод правоотношенията да бъде чрез електронна поща. В изпълнение на договора доставчикът „П.“АД прехвърлил на фактора „ОББ“ свои вземания от „Л.“ по общо 91 броя фактури, по две от които е налице неизпълнение.

Ищецът твърди, че изискуеми и непогасени са задължения на „Л.“ към „ОББ“, прехвърлени от доставчика

„П.“ на

„ОББ“ по фактура

№18000011114/19.02.2018г., прехвърлена на 02.03.2018г. с падеж 20.05.2018г. за 27888лв., с остатъчен дълг 14247.30лв. и по Фактура №180011303 от 06.03.2018г., с дата на прехвърляне 08.03.2018г., с падеж 04.06.2018г. на стойност 775046.40лв. Платецът е уведомен от „П.“ за прехвърляне на задълженията му, като са му указани начинът и условията, при които следва да ги погаси към фактора „ОББ“. Във фактурите е отбелязано извършеното прехвърляне на вземанията, а „Л.“ООД е потвърдил прехвърлянето, с което е манифестирал знание не само относно прехвърлянето, но и относно неотменимостта на цесиите. Т.е., независимо от евентуални изменения в правоотношенията между доставчика и платеца, породили прехвърлените вземания и независимо от евентуални съществуващи насрещни вземания на платеца от доставчика, същият се е задължил към фактора да заплати на падеж всяко от горепосочените фактурирани задължения. Твърди, че съгласно договора за Ф. с искане №427 от 20.02.2018г. „П.“ поискал от фактора авансово плащане с вальор 20.02.2018г. по фактура №18000011114/19.02.2018г., издадена от „П.“ срещу „Л.“ с отложено плащане и падеж 20.05.2018г. Към искането били приложени уведомление от 20.02.2018г. от „П.“ до фактора, уведомление от „П.“ до платеца „Л.“, фактурата, удостоверяваща цедираното вземане, експедиционна бележка и потвърждение от 20.02.2018г. от платеца „Л.“ до „ОББ“. Задължението по фактурата е частично погасено, като остатъкът от 14247.30лв. е дължим и 3 изискуем от датата на падежа 25.05.2018г. С искане №441 от 07.03.2018г. „П.“ поискал от фактора авансово плащане с вальор 07.03.2018г. по Фактура №180011303 от 06.03.2018г., издадена от „П.“ срещу „Л.“ с отложено плащане, с падеж 04.06.2018г. Към искането са приложени: уведомление от 07.03.2018г. от „П.“ до фактора, уведомление от 07.03.2018г. от „П.“ до платеца „Л.“, фактурата, удостоверяваща цедираното вземане, ведно с прилежащата и експедиционна бележка, както и потвърждение от 07.03.2018г. от платеца „Л.“ до „ОББ“. Задължението на „Л.“ към „ОББ“ не е погасено, дължимо е и изискуемо, считано от падежа 04.06.2018г. Твърди, че вземанията на доставчика „П.“ от „Л.“ произтичащи от процесните фактури са цедирани на фактора „ОББ“, за което предишния кредитор „П.“ е уведомил длъжника „Л.“, който е потвърдил, че е уведомен и е съгласен с прехвърлянето на задълженията и се е ангажирал да ги погаси в срок по посочена сметка на „ОББ“, налице е и частично плащане. Твърди, че приложение намира и чл.103, ал.3 ЗЗД. С писмо-покана до „Л.“-изх.

№0629/18.06.2019г., ответникът бил поканен да заплати просрочени към „ОББ“ задължения в общ размер 2063962.39лв. към датата на писмото, произтичащи от пет фактури, вкл. и процесните, като последвало частично изпълнение, но по отношение на процесните вземания, ответникът е в неизпълнение. Предвид изложеното, претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 689293.70лв., частично предявен от общо дължимата сума 789293.70лв., по процесните две фактури, ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.

Ответникът „Л.“ООД, представлявано от С.С. е подал отговор на исковата молба, чрез пълномощник адвокат Д. Р.. С него се правят възражения за нередовност на исковата молба, за недопустимост и за неоснователност на иска. Сочи се, че ищецът предявява чужди материални права в нарушение на чл.26, ал.2 ГПК, тъй като страна по процесния договор за Ф. е „ОББ Ф.“ ЕООД. Ответникът твърди, че след поканата изх.

№0629/18.06.2018г., между страните били проведени срещи за изясняване на разчетите и била разменена кореспонденция, в хода на която той аргументирал позицията си за реалния размер на задължението си към „ОББ Ф.“. По посочените в поканата от 18.06.2018г. пет фактури ответникът заплатил 1274668.69лв. Твърди, че между „П.“ и „Л.“ е сключен рамков 4 договор за търговска продажба от 04.09.2017г. /договор за продажба/, за срок от една година, който влиза в сила на 01.10.2017г. В чл.12, ал.3 от този договор са уговорени търговски отстъпки в полза на купувача „Л.“, при надвишаване на определени закупени количества, за което с уведомление от 10.10.2018г. и със становище от 20.06.2019г. уведомили ищеца за стойността на търговските отстъпки. С банков превод от 10.05.2019г. на стойност 60668.69лв. „Л.“ погасило всички свои задължения към „ОББ Ф.“, произтичащи от всички цедирани вземания по договора за Ф.. На работна среща, проведена на 12.06.2019г. в централата на „ОББ“, законният представител на „ОББ Ф.“ в присъствието на представител на Б. изрично направил признание, че ответника е изплатил задължението в пълен размер.

На работната среща било поискано обосновано становище от „Л.“ за недължимост на разликата от 789293.70лв., което било сторено с писмото от 20.06.2019г., след което с отговор от 12.07.2019г. ищецът отхвърлил същото, с аргумент, че фактурите, отразяващи закупените количества, респ. надвишенията на уговорените лимити, не попадат под действието на рамковия договор за търговска продажба. В чл.13 и чл.14 от договора за Ф. изрично е предвидена възможност цедираните вземания да бъдат частично намалени, като са уговорени последиците от това. В чл.12, ал.4 от договора за търговска продажба е предвидено, че надвишаване на лимитите и постигнатите стойности на търговски отстъпки се установяват с двустранно подписан протокол след изтичане срока на договора, т.е. след 01.10.2018г.

Ако съставянето на такъв протокол се окаже невъзможно, според чл.14, ал.2 купувачът може сам да начисли търговските отстъпки и да намали с тях продажната цена. През месец април 2018г. бил отнет лиценза за търговия с горива на продавача „П.“ и срещу него било подадена молба за откриване производство по несъстоятелност. С решение №302/16.12.2019г. по т.д.

№225/2018г. било открито производство по несъстоятелност на „П.“. В срока по чл.685, ал.1 ТЗ, „Л.“ООД, които се присъединил за участие като кредитор с вземане от близо 2 милиона лева по молбата за ОПН, предявил вземанията си, които били включени в списък с приети вземания. При тази обстановка, на 16.11.2018г., предвид чл.14, ал.2 от договора за търговска продажба, „Л.“ ООД съставил едностранно протокол, в който начислил дължимите търговски отстъпки в общ размер 789293.70лв., с които се прави приспадане от продажната цена по смисъла на чл.15, т.14 от ОУ към договора за Ф.. От 5 съдържанието на заключението по т.д.№406/2019г. на РОС на в.л. А.И. станало ясно, че факторът в нарушение на задължението си за одобрен лимит за финансиране от 85% по фактура №303 от 6.03.2018г. в размер на 775046.40лв. е авансирал само малка част от размера на цедираното вземане, което е проява на недобросъвестност и се явява случай на нарушение на добрите нрави. Наред с това е налице и съществено неизпълнение на задължението за плащане в пълен размер на уговорената цесионна цена по този договор, което се явява основание за разваляне на договора за цесия.