Решение № 535 от 13.05.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 943/2025
- Вид
- Решение № 535
- Подписан
- 13.05.2025
- В сила
- 13.05.2025
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Христо Руменов Митев, Весела Гълъбова
Други актове по делото
- Определение № 2222 от 13.05.2025 · Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Христо Руменов Митев, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл. 32 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл. 36 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл. 53 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 535 гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100500943 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по повод жалба с вх. № 4233/14.02.2025 г. на община Сливен – взискател по изп. дело № 20193110402218 по описа на ДСИ при СИС - Варна против постановленията за определяне на разноски от съдебния изпълнител, обективирани в ПДИ с изх. №№ 4810/30.01.2025 г. и 5292/04.02.2025 г.
В така депозираната жалба са наведени оплаквания досежно годността на изпълнителния титул на основание чл. 404 от ГПК. Твърди се, че общината е кредитор по изпълнителното дело, а не длъжник. Оспорва се дължимостта на лихва в размер на 3.50 лева. Излага се, че търсената сума е заплатена от длъжника в срока за доброволно изпълнение.
Ответникът по жалбата Ю. Р. В. не депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
ДСИ Милен Железов при СИС – Варна депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20193110402218.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата 1 съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалвано е действие на ДСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ДСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима.
От фактическа страна, настоящата инстанция намира следното:
Изпълнително дело № 20193110402218 по описа на ДСИ при СИС Варна е образувано на 09.04.2024 г. по молба на община Сливен въз основа на Акт за установяване на задължение № РА000387/09.05.2014 г. на община Сливен, дирекция „Местни приходи“. Същият е влязъл в законна сила.
С Постановление от 22.10.2024 г. ДСИ прекратява производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила на 06.11.2024 г.
С Постановление с изх. № 42362/22.10.2024 г. ДСИ определя разноски по изп. дело, дължими от взискателя – община Сливен, както следва: държавна такса по чл. 30 от ТДТССГПК – 24 лева с ДДС; държавна такса по чл. 32 от ТДТССГПК – 42 лева с ДДС; държавна такса по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 12 на БНБ – 2.50 лева с ДДС; държавна такса по чл. 32 от ТДТССГПК – 6 лева с ДДС; държавна такса по чл. 36 от ТДТССГПК – 18 лева с ДДС; държавна такса по чл. 36 от ТДТССГПК – 18 лева с ДДС или общо сумата от 110.50 лева с ДДС;
Длъжникът – община Сливен е уведомена за горното постановление чрез ССЕВ на 22.10.2024 г. в 12.25 ч., видно от разпечатката на л. 87 от изп. дело. Същото е влязло в законна сила на 06.11.2024 г.
ДСИ връчва на община Сливен ПДИ с изх. №№ 4810/30.01.2025 г. и 5292/04.02.2025 г., с които определя разноски, както следва: сумата от 110.50 лева по Постановление с изх. № 42362/22.10.2024 г., сумата от 3.50 лихви и държавна такса по чл. 53 от ТДТССГПК – 13.68 лева.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК предвижда правила относно понасянето на разноски в изпълнителното производство, като гласи, че същите 2 са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Идеята на тази норма е, че длъжникът не следва да дължи разноски в изпълнителното производство, когато или поведението му не е станало повод за завеждане на делото /обезсилване на изпълнителния лист, уважен иск по чл. 439 ГПК или чл. 440 от ГПК и др. /, или когато преждевременно се е стигнало до прекратяване на изпълнението по искане, или по вина на взискателя. В конкретния случай настоящото изпълнително производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление на ДСИ, влязло в сила на 06.11.2024 г. Изп.д. № 20193110402218 по описа на ДСИ при СИС – Варна е прекратено поради бездействие на взискателя – община Сливен, която не е поискала извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и поради което разноските следва да бъдат понесени от нея, а не от длъжника. Постановление на ДСИ с изх. № 42362/22.10.2024 г. е влязло в сила, поради което и въпросът за дължимостта на определените с него разноски в общ размер на 110.50 не подлежи на пререшаване.
С надлежен акт органът по изпълнението, определя дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на взискателя, съгласно правилото на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание.
Върху дължимите по изп. дело разноски не се начислява законна лихва.
Такава подлежи на събиране от съдебния изпълнител само ако изрично е включена в изпълнителния титул. В Постановление с изх. № 42362/22.10.2024 г., с което ДСИ определя разноските, дължими от взискателя – община Сливен, не е предвидена законна лихва. Още повече, че само съдът може да присъди такава върху търсената главница.
Таксата по чл. 53 от ТДТССГПК не подлежи на събиране от ДСИ, тъй като търсената сума е заплатена от общината в срока за доброволно изпълнение.
Постановленията на ДСИ за определяне на разноски, обективирани в ПДИ с изх. №№ 4810/30.01.2025 г. и 5292/04.02.2025 г. е правилно за сумата от 3
110.50 лева, представляваща разноски по изпълнителното производство по влязло в сила Постановление с изх. № 42362/22.10.2024 г. на ДСИ, а по отношение на сумата от 3.50 лева – лихви, постановленията следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановления от 30.01.2024 г. и от 04.02.2024 г., с които са определени разноски от ДСИ Милен Железов при СИС – Варна по изп. дело № 20193110402218, обективирани в ПДИ с изх. №№ 4810/30.01.2025 г. и 5292/04.02.2025 г., дължими от взискателя община Сливен по влязло с сила Постановление с изх. № 42362/22.10.2024 г. на ДСИ В ЧАСТТА за сумата от 3.50 /три лева и петдесет стотинки/ лева – лихви.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 4233/14.02.2025 г. на община Сливен в останалата й част, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4