Решение № 242 от 22.10.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. гр. Хасково, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200587 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следв. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Т. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.Xасково, ********************* - чрез упълномощен процесуален представител, срещу Наказателно постановление № 26-1253-000290 от 06.03.2026г. на Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания - „Глоба“ в размер на 511,29 евро/ 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са й отнети общо 12 контролни точки.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като били допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка била неясна, непълна и противоречива. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник - група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд- Хасково жалбоподателят редовно призован, не се явява. Явяващият с е упълномощен процесуален представител заявява, че поддържа жалбата, взема отношение по същество, счита, че е нарушено процесуалното право на защита на жалбоподателя, поради описването на различни стойности на измерената концентрация на алкохол в кръвта, моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените по делото разноски.

1

Административно-наказващият орган - Началник група в ОДМВРХасково, Сектор „ПП“- Хасково - редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо към АНП изразява становище по жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид и същата да не се уважава . При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по отношение на претендираните разноски от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД за да се произнесе по основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 08.02.2026г. полицейските служители при Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково- св.Д. Н. А. и А. Х. М. изпълнявА. служебните си задължения по контрол над движението на МПС на територията на гр.Хасково.

Ок о л о 21ч. същите се движели със служебния си автомобил по ул.“*********************“ в гр.Хасково. ЗабелязА. движещ се пред тях в посока към ул.“********************* лек автомобил, на който водачът форсирал двигателя. ПодА. светлинен и звуков сигнал и до №48А на същата улица го спрели за проверка. При извършване на такава и изискване на документи за самоличност и правоуправление на водача, контролните органи установили, че автомобила е „*********************“ с рег.№ ********************* а водач на автомобила бил именно жалбоподателя Т.

Д. К., а с нея в автомобила имало пътник. Полицейските служители усетили мирис на алкохол от страна на водача. Същите изпробвА. водача за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARNA0174. При извършване на проверката с техническото средство било установено, че при издишане на въздух от водача, отчетената концентрация на алкохол била 1,23 на хиляда. След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и връчен Талон за медицинско изследване № 305576, като впоследствие била взета кръвна проба, след като водачът се явила в съответния център на лечебното заведение за даване на кръвна проба в рамките на предоставеното й време за това.

Поради констатираното от контролните органи, св.Д. А. съставил на водача К.

Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 4800515, в нейно присъствие и в присъствието на св.А. М. , в който описал извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП . Актът бил подписан от жалбоподателя, без да бъдат посочени възражения.

Според заключението на вещото лице- експерт-химик, обективирано в Протокол №23/09.02.2026г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, в изпратените за изследване проби кръв от лицето Т. К. се доказало нА.чие на етилов алкохол в концентрация 0.94 промила.

МатериА.те по преписката са били изпратени на прокурора за образуване на досъдебно производство. С постановление от 18.02.2026г., прокурорът е прекратил образуваното досъдебно производство, доколкото 2 изчислената концентрация на алкохол в кръвта на водача не осъществява състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. След което прокурорът е изпратил материА.те на адм.-наказващия орган за реА.зиране на административно-наказателна отговорност.

При издаване на обжалваното наказателно постановление, административно-наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното нарушение на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, след като изрично по-долу е пояснил, че е била взета кръвна проба от водача и наказанието се налага за резултата от изследването на кръвната проба.

Изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. А. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнА. при установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останА.я събран доказателствен материал. Същите се основават на негови преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти. Показанията на тези свидетеля се приемат за истинни като дадени от длъжностно лице, възприело описаните обстоятелства в рамките на неговата компетентност и служебни задължения.

Поради което съдът възприе и кредитира като достоверни неговите показания, включително в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач “ на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт жалбоподателят всъщност не възразява, не се възразява впрочем и като цяло по отношение на осъществената и описана в акта и в НП фактическа обстановка.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Първоначално с техническо средство алкотест „Дрегер“7510 е установена концентрация на алкохол в кръвта 1,23 промила. В последствие, видно от Протокол № 23/09.02.2026г. за извършено химическо лабораторно изследване, е установена концентрация на алкохол в кръвта 0,94 промила, посочена и в обстоятелствената част на наказателното постановление. Тази стойност на концентрацията на алкохол в кръвта е дала повод на прокурора да прекрати наказателното производство, а на административно-наказващият орган да издаде атакуваното наказателно постановление, като възприеме, че водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,94 промила.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По силата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, с над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително , се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

3

Следователно деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира такива процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и поради това да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е бил съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, доколкото важи изнесеното по- горе относно съдържанието на съставения АУАН, възприето изцяло от наказващия орган, с направеното уточнение за меродавната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта, допълвайки съдържанието с нови факти, установени след съставяне на акта. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че действително изложението на фактическата обстановка от актосъставителя, възприето и от наказващия орган при издаване на наказателното постановление, съдържа твърдения за концентрацията на алкохол в кръвта, която е установена с техническо средство, а след това са въведени от наказващия орган и такива за последващо установена след проведено химическо изследване стойност. Това е станало без съмнение, след предявяване на административно-наказателното обвинение с действието по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и поради тази причина твърдението е останало извън акта и извън предявеното административно-наказателното обвинение, като вярно е и това, че защитата на жалбоподателя е срещу фактите. Въпреки това, в случая не би могло да се приеме, че е нА.це допуснато процесуално нарушение, още повече такова от категорията на съществените, водещо до накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за какви факти се цели ангажиране на отговорността му, тъй като ясно в съставения АУАН е посочено, че е за управление на МПС след употреба на алкохол над минимално допустимите стойности и попадащи в границите над 1,2 на хиляда. Дори да се приеме, че е нА.це несъобразяване от актосъставителя с последващо установен факт, който е следвало да намери отражение в акта на административно- наказателното обвинение, то следва да се приеме, че дейността на наказващия орган е в рамките на правомощията му по чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае за обвинение за по-тежко наказуемо деяние, обусловено от самата стойност на концентрацията на алкохол в кръвта.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Т. К. от гр.Хасково е управлявала лек автомобил „*********************“ с рег.№ ********************* след употреба на алкохол с отчетена първоначално чрез техническо средство концентрация на 4 алкохол в кръвта 1,23 на хиляда, а според заключението на вещото лице, обективирано в Протокол №23 от 09.02.2026г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв в изпратените за изследване проби кръв от жалбоподателя – 0,94 промила.