Решение № 78 от 05.08.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Царево, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20262180100374 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от Т. Н. Р. срещу П. на Р. Б. за заплащане на сумата от 3000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищцата твърди, че на ***. в гр. К., докато управлявала лек автомобил марка „Ф.“ с рег. №****, била спряна за проверка от полицейски служители, които й извършили проверка с техническо средство „Drager“ за употреба на алкохол и наркотични вещества. Твърди, че извършеният тест за наркотични вещества отчел положителен резултат за употреба на амфетамин, въпреки че никога не е употребявала наркотични вещества, поради което дала сравнителни образци – кръв и урина – за извършване на лабораторно изследване. Поддържа, че на същата дата й бил съставен АУАН и било отнето свидетелството й за управление на моторно превозно средство. Сочи, че с постановление от ***. ***при Р. п. – Б., ***– Ц. е прекратил наказателното производство поради липса на извършено престъпление, като постановлението е влязло в сила на ***. Твърди, че в резултат на воденото наказателно производство е била лишена от възможността да управлява МПС за срок от 7 месеца и 22 дни. Поддържа, че през този период е претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, притеснение и безпокойство относно развитието на наказателното производство, страх от евентуално несправедливо осъждане и налагане на наказание, както и в накърняване на честта, достойнството и доброто й име. Твърди, че семейството и приятелите й започнали да се отнасят към нея с недоверие, тъй като я считали за наркозависима, прекратила връзката си с приятеля си поради нежеланието му да поддържа отношения с лице, за което съществуват съмнения, че употребява наркотични вещества, а прекият й ръководител на работното място я заплашвал с уволнение, в случай на осъдителна присъда и демонстрирал недоверие към нея. Поддържа, че се чувствала унизена, социално изолирана и със силно накърнено чувство за собствено достойнство. Счита, че 1 всички тези вреди са пряка и непосредствена последица от действията на правозащитните органи. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от П. на Р. Б., чрез ***при Р. п. – Б., ** – Ц., с който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер. Ответникът поддържа, че исковата претенция е недопустима, респективно неоснователна, тъй като липсват твърдения и доказателства, че в хода на досъдебното производство ищцата е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Твърди, че използваният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува в неговия наказателнопроцесуален смисъл, а не разширително за целите на специалния деликт, като в тази връзка се позовава на практиката на Е. с. по правата на човека. Поддържа още, че всички твърдени вреди са пряк резултат от действия на трето за спора лице – органите на ***, извършени в рамките на административно производство, развило се преди наказателното производство. Твърди, че увреждащите действия не са разпоредени от ответника и не са му били известни, поради което П. на Р. Б. не е страна в материалното правоотношение и не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за вреди, произтичащи от провеждането на тест за наркотични вещества, съставянето на АУАН и налагането на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Сочи, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка представлява индивидуален административен акт, издаден от п. о., а не мярка за процесуална принуда по смисъла на НПК. Поддържа, че евентуалните вреди от временното отнемане на свидетелството за управление на МПС подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1 ЗОДОВ, като надлежен ответник по такъв иск е ****– Б.. Твърди, че единствените действия, извършени от п. след образуването на досъдебното производство, са назначаването на токсикохимическа експертиза и прекратяването на наказателното производство, като тези действия не са увредили ищцата, а са в нейна полза. Оспорва наличието на претърпени неимуществени вреди, като сочи, че не са представени медицински документи или други доказателства, удостоверяващи действително състояние на стрес, неговата продължителност и причините за възникването му. Твърди, че ищцата не е била привличана като обвиняема, не са й били налагани мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда и не е придобивала процесуално качество в образуваното досъдебно производство, като в досъдебното производство дори не било посочвано нейното име. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените негативни изживявания и воденото наказателно производство. Оспорва твърденията на ищцата, че семейството и приятелите й са се отнасяли към нея с недоверие, че е прекратила връзката си с приятеля си, че е била заплашвана с уволнение и че е изпаднала в социална изолация, като сочи, че не са ангажирани доказателства в тази насока. При условията на евентуалност ответникът поддържа, че претендираният размер на обезщетението е прекомерен, като сочи, че наказателното производство е приключило в досъдебната му фаза, не е било повдигано обвинение, не са налагани мерки за процесуална принуда и не са извършвани интензивни процесуални действия с участието на ищцата. С тези доводи от съда се иска да отхвърли претенцията.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приобщен заверен препис от досъдебно производство №****/****. по описа на Р. – П., пр. пр. № ***/***г. по описа на Р. п. – Б., ** – Ц., от материалите на което се установява следното:

На ***. в гр. К. на ищцата е извършена полицейска проверка като водач на лек автомобил марка „Ф.“ с рег. № *****. В хода на проверката е извършен тест с техническо 2 средство „Dräger Drug Test 5000“, който е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. За извършената проверка са съставени Акт за установяване на административно нарушение серия ****/****г. (л.***), протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от ****. (л.**), както и разпечатка от използваното техническо средство (л.***). Във връзка с получения резултат на същата дата на ищцата й били издадени талон за медицинско изследване №****/л.***/ и протокол за медицинско изследване №***/***/, като от нея са взети биологични проби – кръв и урина, за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №****/****.

/л.***/, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, спрямо ищцата е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В материалите по преписката се съдържа докладна записка на п. сл. /л.**/, в която е отразено, че след извършената проверка ищцата е била задържана за срок до ***часа в Р. – П..

От приложените по досъдебното производство постановление за образуване на бързо производство и съобщение за образувано досъдебно производство /л.***и ***/ се установява, че с първото действие по разследването – „разпит на свидетел очевидец“ е образувано бързо производство с вх. №****/****. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК за това, че на ****. в гр. К., по ул. „С.“ обл. Б., управлявал МПС – товарен автомобил марка „Ф.“, модел „К.“ с рег. №*****, след употреба на наркотично вещество – амфетамин, установено с техническо средство „Drager Drug Test 5000“.

В хода на разследването е назначена и изготвена съдебна химико-токсикологична експертиза от ****г. /л.***/, от чието заключение се установява, че в предоставените от ищцата кръвна и уринна проба не се доказва наличие на наркотични вещества или техни аналози.

От Постановление от ****г. на *** при Р. п. – Б., ***– Ц. се установява, че наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление, като постановлението е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано в законоустановения срок.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. С. К. и В. Н. Р..

Свидетелката К. сочи, че познава ищцата от около пет години и поддържа близки приятелски отношения с нея. Свидетелката сочи, че още в деня на процесния случай ищцата й се обадила по телефона, като била силно притеснена, объркана и в шок от случилото се.

Разказала й, че е била спряна за полицейска проверка, извършен й е тест за употреба на наркотични вещества, който отчел положителен резултат, въпреки че не употребява такива вещества. Свидетелката сочи, че и през следващия период ищцата била в тежко емоционално състояние, като ежедневно разговаряли по телефона, а последната често плачела и споделяла, че се чувства отхвърлена, че хората я избягват и че среща затруднения в работата си. Свидетелката излага още, че към този момент ищцата поддържала връзка с приятеля си, който живеел в гр. С.. След като научил за случилото се, и той се притеснил, но според свидетелката продължил да я подкрепя и отношенията им продължили още известно време след инцидента. По отношение на социалните контакти на ищцата свидетелката заявява, че след случая тя започнала да бъде избягвана от част от познатите си, които се шегували с нея и я наричали „наркоманка“, като според свидетелката информацията за случилото се разпространила сред жителите на града.

Свидетелката В. Н. Р., *****на ищцата, сочи, че след процесния случай последната 3 преживяла случилото се много тежко. Излага, че след освобождаването й от ареста посетила С. м. ц. поради преживения стрес и високо кръвно налягане, където й били извършени преглед и изследвания. Свидетелката заявява, че вследствие на случая приятелят на ищцата прекратил връзката си с нея няколко седмици по-късно, след като станало известно, че срещу нея се води наказателно производство за управление след употреба на наркотични вещества. Посочва още, че жителите на гр. Ц. започнали да й се подиграват, а на работното й място отношението към нея се променило, като работодателят заявил, че ще изчака резултатите от кръвните изследвания и при потвърждаване употребата на наркотични вещества ще прекрати трудовото й правоотношение. Свидетелката сочи, че впоследствие ищцата не продължила да работи там и срещала затруднения при намирането на работа. По отношение на отношенията с близките и познатите им свидетелката заявява, че част от тях повярвали, че ищцата не употребява наркотични вещества, а други се усъмнили в това.

Посочва, че уведомили близките си за случилото се, а впоследствие информацията се разпространила и сред останалите жители на града.

Като прецени така обсъдените доказателства и съобрази закона, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ включва причинени на гражданин вреди от органите на разследването и п. при обвинение в извършване на престъпление, когато наказателното производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление или не е извършено от лицето.

Отговорността е обективна и възниква при наличието на предвидените в закона предпоставки, без да е необходимо да се установява виновно поведение на конкретен правозащитен орган, доколкото съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, причинени от незаконното обвинение.