Решение № 138 от 24.09.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Варна, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500280 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 280/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на П. Ц. П., подадена чрез адв.

Р., против решение № 225/02.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1853/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му срещу Л. И. Н. за заплащане сумите: 11411 щатски долара изключителен принос на ищеца с работните му заплати по набирането на влога в О. б. б.

**********************с титуляр Л. И. П., на основание чл. 30 от СК, ведно със законната лихва от 15.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и 2285 щатски долара обезщетение за забава от 07.10.2022 г. до 14.09.2024 г., на основание чл. 86 от ЗЗД; 18275 щатски долара значителен принос на ищеца с работните му заплати по набирането на влога в б. Д. сметки **********************и **********************с титуляр Л. И. П., на основание чл. 30 от СК, ведно със законната лихва от 15.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и 3659 щатски долара обезщетение за забава от 07.10.2022 г. до 14.09.2024 г., на основание чл. 86 от ЗЗД; и П. Ц. П. е осъден да заплати на Л. И. Н. сумата 2870,90 евро, разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и е 1 необосновано, като е молил за отмяната му с уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. Навел е оплаквания, че окръжният съд: - излязъл извън предмета на доказване на основният факт принос на съпруга-ищец по набиране на парите по двата влога на името на ответницата, въпреки приетото за безспорно, че парите по влоговете били само от неговите работни заплати; - не обсъдил събраните по делото доказателства (справки за работни заплати, удостоверение за плавателен стаж, съдебно изискани банкови документи и извлечения от банкови сметки, експертиза за произход и движение на парите; доказателствата от бракоразводното дело), приел за разглеждане недопустимо възражение за принос на ответницата и събрал недопустими доказателства в тази връзки, поради което достигнал до погрешен извод, че ответницата имала принос за запазване на сумите по влоговете, не по-малък от приноса на ищеца за натрупване на сумите по тях, формиран на предположение за равенството на приносите; - извършил мнимо сравнение на приносите, тъй като не определил количествена парична стойност на принос за грижи в домакинството и отглеждането на детето по възражението на ответницата за по-голям дял, какъвто иск не бил предявен; - не определил на ищеца част от паричната стойност на вземанията по влоговете на името на ответницата, според неговия принос за набиране на парите и допуснал нарушение на общия принцип, че никой не може да се обогатява за чужда сметка;

Л. И. Н., чрез адв. А., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по подробни съображения за неоснователност на оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение, е молила за потвърждаване на последното и присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са претендирали разноски. С оглед предоставената му от съда възможност П. П., чрез адв. Р., е депозирал в писмен вид съображенията си по съществото на спора.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, прецени обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед оплакванията на въззивника и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявените от П. Ц. П. срещу Л. И. Н. искове за заплащане сумите: 11 411 щатски долара изключителен принос на ищеца с работните му заплати по набирането на влога в О. б. б. **********************с титуляр Л. И. П., на основание чл.

30 от СК, ведно със законната лихва от 15.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и 2285 щатски долара обезщетение за забава от 07.10.2022 г. до 14.09.2024 г., на основание чл. 86 от ЗЗД; 18 275 щатски долара значителен принос на ищеца с работните му заплати по набирането на влога в б. Д. сметки **********************и **********************с титуляр Л. И. П., на 2 основание чл. 30 от СК, ведно със законната лихва от 15.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и 3659 щатски долара обезщетение за забава от 07.10.2022 г. до 14.09.2024 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

С поправената след указания на съда искова молба (в т.ч. уточняваща молба от 17.12.2024 г. на л. 107) ищецът е твърдял, че: с ответницата са бивши съпрузи, бракът между които, сключен на **.**.**** г., е прекратен с развод с влязло на 15.09.2023 г. решение № 2918 от 12.08.2022 г. по бр.д.№ 14082/2022 г. на Варненския районен съд; фактическата раздяла между страните е настъпила на 07.10.2022 г.; към датата на фактическата раздяла по посочените банкови влогове на ответницата са били налични претендираните суми; процесните суми са преводи от негови лични сметки със спестени суми от работни заплати и от директни преводи на негови работни заплати от работата му като капитан на кораб, като преводите са направени в периода от месец октомври 2017 г.; тези средства са на значителна стойност; по процесните две сметки по влога на ответницата в б. Д. АД са постъпили негови средства от заплати в общ размер от 93 708 щ.д., а в сметката в Банка ОББ АД – такива в общ размер от 11 567 щ.д.; част от парите по тези сметки ответницата му върнала при раздялата; процесните налични остатъци от набраните средства ответницата отказала да му предаде при раздялата. Настоявал е, че има значителен принос в цялостното набиране на тези влогове на ответницата, тъй като е допринесъл за тях с работните си заплати. Претендирал е дял от тези средства в посочените размери, ведно със законните лихви от исковата молба, както и суми за обезщетения за забава от датата на фактическата раздяла до исковата молба.

Предвид тези, включително уточнени с молбата от 17.12.2024 г., твърдения се налага извода за правна квалификация на исковете по чл. 30 от СК и чл. 86 ЗЗД. Правната квалификация на иска е определена от съда на база уточнените твърдения, след отстраняване на недостатъците на исковата молба и противоречията в нея, за което са дадени указания. След приетото от съда уточнение, поправената искова молба налага посочения предмет на делото, като последващи молби на ищеца с нови неотносими към уточнените вече твърдения или повдигане на първоначално поддържани (преди отстраняване на нередовностите на исковата молба) противоречиви твърдения, не води до промяна в предмета на делото, нито налага нова правна квалификация на разглежданите искове. Затова и изложените в съдебното заседание пред настоящата инстанция от процесуалния представител на ищеца оплаквания за неправилна правна квалификация на исковете, са несъстоятелни.

Ответницата е оспорила исковете по съображения за липсата на „значителен принос“ като елемент от фактическия състав на чл. 30 СК, като е настоявала, че преценката следва да се извърши с оглед съвкупността от цялото имущество, придобито по време на брака, с оглед характера и предназначението на придобитото имущество, размера на вземанията и основанието, от което те са възникнали, с оглед приноса посредством труд, грижи за семейството и децата. Настоявала е, че част от всички средства, 3 включително преведени по други сметки на ответницата, които ищецът е предоставил (твърдяни от него като преводи от заплати по време на брака по различни сметки на ищцата в общ размер на 320 000 щ.долара) са били вложени в закупените от семейството апартамент в гр.Варна и автомобил „Рено Талисман“, друга част била изразходена за нужди на семейството и за лични нужди на ищеца през времето, когато не бил на рейс, а друга част от средствата му върнала при раздялата. Сочила е, че самата тя имала лични спестявания и получени средства от майка си, които давала за издръжка на семейството, за да не тегли от влоговете. Настоявала е, че независимо че претендираните средства са от заплати на ищеца, тя също има принос за тях, включително за запазването им с усилията си за създаване и поддържане на домашен уют, за развитието на кариерата на ищеца с проява на разбиране и уважение, с работа в домакинството и непрекъсната грижа за семейството и изцяло с отглеждането на детето, както при дългите отсъствия на ищеца от дома, така и по време на периодите му на почивка между плаванията. Освен това продала личен имот на ищеца като се погрижила и без посредник, спестявайки комисионни, закупила през 2021 г. апартамента в гр.Варна, ул.

„***** **********“ №** за семейството. Била водеща и при извършване на ремонтите, при газификацията на жилището и участвала в събранията на етажната собственост. Оспорила е и исковете за мораторни лихви, поради липса на забава и е направила възражение за погасяване на исковете по давност.

Исковете са по чл. 30 СК, който гласи, че при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата. Преклузивният срок за предявяване на иска, съгл. чл.31 СК, е до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност.

В случая, искът по чл. 30 СК е предявен на 15.09.2024 г. (исковата молба е подадена чрез ЕПЕП съгл. документ на л. 108 от делото и видно от служебна справка с електронното дело), след прекратяване на брака, в преклузивния едногодишен срок, считано от влизане в сила на бракоразводното решение 15.09.2023 г. и е допустим. За успешното му провеждане се изисква изпълнението на следните предпоставки: 1) Да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2) По време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професия или занаят или вземания, върху които не е предвидено възникване на общност (включително и вещите и вземанията включени в търговското предприятие на едноличния търговец). 3) Придобитите имущества или вземания, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4) Претендиращият дял от 4 стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Съпругът, претендиращ стойностен дял от лично имущество на другия съпруг с твърдението, че има принос под някоя от посочените в закона форми, следва да докаже този факт.

Установено е по делото с представените решения от бракоразводното дело и не се спори между страните, че същите са бивши съпрузи, бракът между които, сключен на **.**.**** г., е прекратен с развод с влязло на 15.09.2023 г. решение № 2918/12.08.2023 г. по бр.д. № 14082/2022 г. по описа на Варненския районен съд, като фактическата раздяла на страните е настъпила на 07.10.2022 г. Т.е. първата предпоставка е налице.

По време на брака, ответницата Л. Н. е придобила вземания по процесните влогове – в б. Д. АД сметки **********************и ********************** и в

Банка

ОББ

АД сметка

**********************. Влоговете са на името на ответницата и вземанията по тях са нейна лична собственост. Това е така, тъй като по сега действащия СК (обн.ДВ бр.47/23.06.09г., в сила от 01.09.09 г.) паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. В случай че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл.30 от СК. Претендираните суми по личните влогове на ответницата са били налични към 07.10.2022 г. - датата на фактическата раздяла (в съответствие с разясненията в т. 2 от ТР №2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ВКС, ОСГК и трайно поддържано в съдебната практика съгл. решение №4 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1162/2021 г., II г.о., че личните вещи и вземания следва да са били налични към деня на предявяване на иска (в хипотезата на чл.30, ал.1, изр.2 СК при предявяване на иска преди прекратяване на брака), съответно към момента на прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла), а именно: по влога в б. Д. АД сметка ********************** – сумата от 18 227 щ.д. и сметка ********************** – сумата от 48 щ.д., както и по влога в Банка ОББ АД - ********************** – сумата от 11 411 щ.д., прието за безспорно между страните обстоятелство с определение в съдебно заседание от 26.09.2025 г., а и установено от събраните по делото писмени доказателства (извлечения от банковите сметки, преводни нареждания, справки за открити сметки и детайлни извлечения, предоставени от банките), както и от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза на вещото лице И. Ан. (л. 612).