Присъда № 160 от 19.03.2025, Софийски районен съд

Мотиви към присъда № 160 от 19.03.2025 г. по НОХД № 6177/2024 г. на СРС, НО, 16 състав

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 1360/2022 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. № 34071/2022 г., по описа на СРП срещу А. В. Я. за това, че на 19.07.2022 г. за времето от 21:30 часа до 21:45 часа, в гр. София, хх находящ се хх, отнел чужди движими вещи – платнена чантичка на стойност 9.00 /девет/ лева, съдържаща кожен портфейл на стойност 6.00 /шест/ лева, сумата от 200.00 /двеста/ лева и мобилен телефонен апарат марка „Шаоми“, модел „Редми 4H“ с ИМЕИ номер хх на стойност 52.00 /петдесет и два/ л е в а , всичко на обща стойност 267.00 /двеста шестдесет и седем/ лева, от владението на В. Г. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като намира, че същото се доказва безспорно от събраните по делото доказателства. Изтъква, че пострадалият е забравил своята чантичка в магазина, следователно неговата фактическа власт не е била прекъсната, като почти веднага се е върнал на мястото да я потърси, но подсъдимият вече я е бил взел. Намира за доказано и присвоителното намерение на подс. Я., който е взел чантичката със себе си, а не я е предал на служителите в магазина и не е сигнализирал на тел. 112. Допълва, че непосредствено след отнемането на вещите подсъдимият е изключил и мобилният телефон, което потвърждава присвоителното му намерение.

Затова прокурорът намира, че с напускането на магазина, подс. Я. е осъществил престъпния състав по чл. 194, ал. 1 НК. Въз основа на изложеното моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ около законовия минимум.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. В. Д. пледира за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението. Защитникът настоява, че не всички инкриминирани вещи са били отнети, като липсваща е единствено паричната сума от 200 лева. Освен това намира за недоказан и размера на процесната сума.

Настоява, че записите от охранителните камери в търговския обект не доказват, че подсъдимият е взел чантичката на пострадалия, тъй като съгласно експертизата не е възможна лицева идентификация на заснетото лице. Освен това намира, че е възможно друго лице да е взело вещи от чантичката, докато тя е стояла на щанда в магазина, както и е възможно липсващата парична сума да е взета след като подсъдимият е предал чантичката на съседката на пострадалия. Във връзка с последното допълва, че тази съседка е върнала чантичката на пострадалия със значително забавяне.

Защитникът изтъква и добрите характеристични данни на подсъдимия, като твърди, че той никога не е бил обвиняван или осъждан, той работи и не е имал нужда да присвоява паричната сума. Освен това изтъква, че не е логично подсъдимият да връща чантичката, ако е отнел вещи от нея. Поради всичко изложено моли подсъдимият да бъде оправдан.

В хода на съдебното следствие подсъдимият А. Я. се възползва от правото си да даде обяснения, в които признава, че той е взел чантичката на св. Д. от щанда в магазина и на следващия ден е отишъл да му я върне, тъй като вечерта е бил болен, с висока температура. Описва как е звънял дълго на звънеца на вратата на св. Д., но никой не е отворил и случайно е видял съседката, на която обяснил какво се е случило 1 и й дал чантичката да я върне на св. Д.. Потвърждава, че още в магазина е отворил чантичката и от личната карта е видял, че собственикът й живее в съседен на неговия вход. Сочи, че първоначално се е заблудил, че чантичката е неговата, защото имал подобна, но в последствие по съхраняваните в нея вещи разбрал, че не е неговата и затова потърсил личните документи. От друга страна признава, че в магазина е бил именно със своята чантичка, която приличала на инкриминираната вещ. Настоява, че не е преглеждал цялото съдържание на чантичката и не знае дали в нея е имало пари.

Споделя, че е решил да не предава чантичката на служителите в магазина, а да я върне лично на собственика й, защото щяло да стане по-бързо.

В своята лична защита в хода на съдебните прения подсъдимият Я. изцяло се присъединява към процесуалната позиция на своя защитник и моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил вмененото му престъпление. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства, съдът, като прецени и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. В. Я. е хх, ж.к. ***, с ЕГН **********.

На 19.07.2022 г. около 21:30 часа св. В. Д. отишъл да пазарува със съпругата си св. Л. Д. в магазин „хх. Свидетелят Д. носел своята малка мъжка платнена чанта на стойност 9.00 лева, съдържаща кожен портфейл на стойност 6.00 лева със сумата от 200.00 лева, мобилен телефонен апарат марка „Шаоми“, модел „Редми 4H“ с ИМЕИ хх на стойност 52.00 лева, както и лична карта, карта за пътуване с градския транспорт, ключове и други вещи без стойност. Докато избирали плодове и зеленчуци в магазина, св. Д. оставил чантичката си с описаните в нея вещи на една от касетките с плодове и я забравил там, като в последствие двамата се отдалечили и продължили с пазаруването.

Скоро след като св. Д. бил оставил чантичката си на щанда за плодове, покрай него минал подс. А. Я., който забелязал оставената чантичка. Той решил да я присвои и да се разпореди с вещите в нея като със свои. Затова подсъдимият Я. взел чантичката, взел и продукти от магазина, които заплатил на касата и с чантичката на св. Д. напуснал търговския обект.

Около пет минути след като бил оставил чантичката на щанда, св. Д. установил липсата й и веднага се върнал на щанда за плодове, но не намерил забравената чанта.

Двамата със съпругата му я потърсили и в други зони на магазина, но без успех.

Затова те съобщили на служителите на касата в магазина и помолили за съдействие.

Тъй като двамата не разполагали с пари в себе си, те оставили избраните продукти и се върнали в дома си. От мобилния апарат на св. Д. опитали да позвънят на отнетия мобилен апарат на св. Д., но установили, че той е изключен. На следващата сутрин св.

Д. подал сигнал за кражбата в 03 РУ СДВР.

На следващия ден св. хх на длъжност управител на магазин хх на посочения адрес, прегледала записите от охранителните камери и на тях видяла как подсъдимият А. Я. взема чантичката. Свидетелката го разпознала като редовен клиент на магазина.

Тя проверила използваната от него клиентска карта при плащане на стоките и установила неговите имена и ЕГН, данни за които предоставила на служителите на 03 РУ СДВР, заедно с диск със видеозаписи от охранителната камера.

Междувременно, подсъдимият прегледал съдържанието на отнетата от него 2 чантичка и по личната карта установил, че нейн собственик е св. Д., който живеел в съседен вход на неговия в хх Затова той решил да му върне вещите, като от чантичката взел единствено паричната сума в размер на 200 лева. На 20.07.2022 г. подсъдимият Я., който си бил сложил защитна маска на лицето, предал чантичката на хх /починала на 20.10.2022 г./ и й разказал, че я е намерил в магазина и я помолил да я върне на собственика й, който живеел в същия вход, защото той бил болен от Ковид 19. На 21.07.2022 г. хх срещнала св. Д. и му върнала чантичката с намиращите се в нея вещи, като пострадалият установил, че от нея липсва единствено сумата от 200 лева. хх разказала за случая на своя син – св. Г. Т., пред когото споделила и че именно подсъдимият й е дал чантичката.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, включително и отчасти от обясненията на подсъдимия А. Я., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите В. Д., Л. Д., хх, Г. Т. и С. Т., дадени в съдебно заседание, както и частта от показанията на св. Д. и св. хх от досъдебното производство, приобщени към доказателствата чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, заключенията на приетите съдебнооценителна експертиза /по реда на чл. 282, ал. 3 НПК/ и видео-техническа експертиза, както и писмените доказателства – справка за съдимост на подсъдимия, документи за временната нетрудоспособност на подсъдимия в инкриминирания ден, протокол за разпознаване на лица, протокол за доброволно предаване, справки за Иванка Т. и др.

Съдът е изградил фактическите си констатации в резултат на цялостен анализ на доказателствените материали съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК. Същите в тяхната съвкупност са непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, относими към предмета на доказване, събрани и приобщени при спазване на законоустановения ред, поради което съдът ги кредитира с малки изключения.

Съдът кредитира преди всичко показанията на свидетелите В. и Л. Д.и /които описват съдържанието на чантичката и къде и кога е била забравена, както и какво е липсвало след връщането й/, но и показанията на хх /относно наблюдаваните на записите действия на подсъдимия и неговата самоличност/, но отчасти и дадените от подсъдимия обяснения, тъй като същите не са противоречиви, а в голяма степен се допълват.

В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на пострадалия от деянието – св. В. Д. и неговата съпруга Л. Д., доколкото именно тези свидетели са били наясно със съдържането на инкриминираната чантичка и липсващите от нея вещи след като е била върната. Съдът изцяло се довери на показанията на тези двама свидетели, които са непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Въпреки напредналата им възраст двамата са съхранили ясен и последователен спомен за случилото се и дават логични и достоверни показания за събитията.

Съдът отчете, че в показанията си в съдебното следствие, св. Д. сочи като дата на деянието 19 юни 2022 г., но от показанията на съпругата му и на св. хх, както и от подадената от св. Д. молба до началника на 03 РУ СДВР и записите от охранителните камери, се установява, че всъщност датата на деянието е 19 юли 2022 г. Обяснима е и липсата на спомен за точния вид и модел на отнетия мобилен телефонен апарат, с 3 оглед възрастта на св. Д. и изминалия дълъг период от време от деянието до разпита му пред съда. Затова и съдът е приобщил показанията на свидетеля от ДП именно в частта им, касаеща описание на характеристиките на телефонния апарат, които изцяло кредитира. Св. Д. е категоричен, че в портфейла си той е съхранявал именно сумата от 200 лева, като дава и достоверно обяснение за добрия си спомен – че на следващата сутрин двамата са щели да пътуват извън града и той е изтеглил сумата за да зареди с гориво автомобила си и да напазарува. Той е категоричен и че сумата е била в пълен размер, тъй като не е харчил нищо от нея. Именно същата цифра сочи в разпита си и св. Д., която съобщава, че съпругът й е споделил каква е липсващата му сума.

Именно от разпитите на св. Д.и се установява и къде и поради каква причина В.

Д. е оставил чантичката си в магазина, как се е сетил за това около 5 минути по-късно, докато са били в обекта и са се върнали да я търсят, а след това са говорили и със служители на магазина. Св. В. Д. подробно разказва и за съобщеното му от управителката на обекта какво тя е видяла на записите от охранителните камери, както и какво му е споделила съседката му хх. при връщането на чантичката. Той е категоричен и че всичко му е било върнато освен липсващата сума от 200 лева, като дори представя пред съда инкриминираната чантичка и портфейл. Неговите показания намират пълна доказателствена опора в показанията на св. Л. Д., която до голяма степен пресъздава и съобщените й от съпруга й подробности освен личните си спомени от посещението в магазина.

Съдът се довери и на показанията на св. хх – управител на магазина, където е извършена кражбата. До голяма степен тя пресъздава съобщеното й от служители на магазина относно оплакванията на св. Д. за липсващата чантичка и възприетото от нея при прегледа на записите от охранителните камери. Но показанията на тази свидетелка послужиха на съда и за установяване на самоличността на лицето, което е взело чантичката от щанда за плодове. В разпита си пред съда св. хх е категорична, че лицето, което е взело чантичката, не я е дало на служител на магазина, нито го е уведомило за намерената вещ, а просто я е изнесло от магазина. Св. хх освен това описва как на записите не е видяла друго лице да се доближава до чантичката след оставянето й на щанда, тъй като заради късния час не е имало много клиенти. Тя споделя, че е разпознала в лицето постоянен клиент на обекта, за когото е знаела, че живее наблизо. Така чрез справка в издадените клиентски карти тя е установила и имената и неговото ЕГН. А впоследствие и при извършеното разпознаване на лица на живо св. хх е посочила именно подсъдимия Я. като лицето, което е видяла на записите да взема чантичката.