Решение № 394 от 24.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Перник, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500647 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 37428/25.07.2023г. /по описа на ЧСИ С. Б./ от А. М. Б. против действията по изпълнително дело № 20217530400910/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - Перник, като се иска да се отмени издадения изпълнителен лист и запорното съобщение от ЧСИ.

В жалбата се излагат възражения за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, които като цяло се свеждат до следното: Преди няколко дни разбрала, че е била осъдена от Районен съд-Перник по ЧГД №01357/2018г и пет дни по-късно в полза на „Макс Колет“ ООД е издаден изпълнителен лист за незаплатена такса в размер на 12,15лв. за достъп до интернет, като никога не е ползвала такава услуга и не е сключвала договор с мобилен оператор. По случая е образувано изпълнително дело от ЧСИ С. Б. и сумата е набъбнала до 1 042 лв.и 49ст., като счита, че на първо време е изтекла предвидената от закона давност, която за услуги е три години. На следващо място не е уведомявана по никакъв начин за това задължение и въпреки, че то не е нейно, тя би платила доброволно сумата от 12,15лв. за да погаси задължението.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят не е подал писмени възражения.

1

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия в хронологичен ред.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК /жалбоподателят твърди, че е научил за образуваното срещу него изп. дело дни преди подаване на жалбата и при липса на данни за по-ранно узнаване/ и от легитимирана страна – длъжник по изп. дело, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Изпълнително дело № 20217530400910/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. е образувано по молба на взискателя „Макс Колет“ ООД срещу длъжника А. М. Б. с приложен изпълнителен лист от 27.03.2018 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1066/28.02.2018 г. по ч.гр. д № 1357/2018 г. по описа на РС – Перник. С посочения изп. лист А. М. Б. е осъдена да заплати на „Макс Колет“ ООД сумата 12,15 лв., главница представляваща неизплатена месечна такса по договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет, сумата 0,97 лв. лихва за забава върху главницата от 18.11.2015г. до 20.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 12,15 лв., считано от заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.02.2018г., до окончателното изплащане, както и сумата 25 лв. държавна такса и сумата 300 лв. адв. възнаграждение.

При така установеното въззивният съд съобразява, че в настоящото производство посредством жалба срещу действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК защитата на длъжника може да бъде насочена само срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение изисква обжалване само на точно посочени в ГПК изпълнителни действия и само на основанията, посочени в закона. Сред процесуалните изисквания са и наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист. Изпълнителният лист очертава рамките на процесуално законосъобразното поведение на съдебния изпълнител, като го задължава да даде защита на удостовереното в него право така, както е индивидуализирано от съда по страни, съдържание и размер. Задължение на съдебния изпълнител след подаване на молба по чл. 426 ГПК е да се убеди в качеството на взискател на лицето, което го е сезирало, съответно в качеството на длъжник на лицето, срещу което се иска образуване на изп. дело.

От тази гледна точка образуването на процесното изпълнителното дело е напълно законосъобразно, тъй като е образувано по напълно редовна молба и въз основа на редовно от външна страна изпълнително основание /заповед за изпълнение/ и изпълнителен лист, поради което дали длъжникът А. М. Б., посочен в изп. лист, е сключвала договор с взискателя „Макс Колет“ ООД е въпрос, който не е предмет на преценка от съдебния изпълнител, при положение, че съдебният изпълнител е обвързан от изпълнително основание и изпълнителен лист и след като са издадени срещу длъжник – А. М. Б..

Възраженията на длъжника в посочения смисъл касаят материалноправните предпоставки за законосъобразност на изпълнителния процес относно съществуване на изпълняемото право, 2 неговата изискуемост и/или отговорността за него, като тази защита се реализира по друг предвиден в закона ред, а не посредством жалба срещу действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК.

Процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение изисква обжалване само на точно посочени в ГПК изпълнителни действия и само на основанията, посочени в закона. В чл. 435, ал.2 от ГПК изчерпателно са посочени подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител и основанията, на които те могат да бъдат атакувани по реда на обжалването. Запорът, като изпълнително действие не подлежи на обжалване. Запорът може да се атакува при наведено от длъжника възражение за несеквестируемост на съответния доход, което жалбоподателят счита за несеквестируемо по см. на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано имущество за събирането на определено парично вземане. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо /мотивите на т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая обаче твърдения в жалбата за насочване на изпълнението върху несеквестируем доход на длъжника чрез налагането на запор върху банковата му сметка няма изложени. Изложеното от жалбоподателя-длъжник основание, на което оспорва процесния запор не попада в нито една от посочените хипотези на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Останалите възражения на жалбоподателя за незаконосъобразност на запора /както и действията по принцип по изп. дело/ са свързани с възражението, че не е уведомявана по никакъв начин за това задължение. В чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК изчерпателно са посочени подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител и основанията, на които те могат да бъдат атакувани по реда на обжалването. Връчване на копие от изпълнителния лист, покана за доброволно изпълнение на дълга и други документи, които да удостоверяват дължимите суми касаят процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение, но независимо от това не попадат в нито една от хипотезите на чл. 435 ГПК /в същия смисъл са и задължителните указания по т.8 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, защото подготвят, но не са част и поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на действията и актовете по чл. 435, ал.

2 и 3 ГПК. Останалите, непосочени в разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК действия (между които е и горепосочените в жалбата) на съдебния изпълнител, не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Тези съображения би могло да бъдат предмет на проверка единствено в производство по проверка относно правото на участие на длъжника в заповедното производство с възражение по реда на чл. 423 ГПК, като тази защита се реализира по друг ред, а не посредством жалба срещу действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК.

Относно възражението в жалбата за изтекла предвидената от закона погасителна три годишна давност, същото би могло да бъде предмет на проверка единствено в производство срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителните действия, като тази защита се реализира по друг ред - исков по чл. 439 ГПК, а не посредством жалба срещу действията на 3 съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК.

Във връзка с посоченото в жалбата относно разликата в размера на дълга по изп. лист от 12,15лв. до размера в съобщението за доброволно изпълнение от 1 042 лв.и 49ст., липсват конкретни доводи и оплаквания. Независимо от това следва да се посочи, че твърденията в жалбата са произволни и не отговарят на фактите по делото. В изп. лист действително се съдържа сумата от 12,15лв. - главница, но наред с нея длъжникът е осъден да заплати освен това и сумата 0,97 лв. лихва за забава върху главницата от 18.11.2015г. до 20.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 12,15 лв., считано от заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.02.2018г., до окончателното изплащане, както и сумата 25 лв. държавна такса и сумата 300 лв. адв. възнаграждение, които са посочени в Поканата за доброволно изпълнение като неолихвяема сума 325,97лв., главница 12,15лв., лихви от 3,83 лв. върху главницата от 12,15 лв., изчислени считано от заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.02.2018г., до Поканата за доброволно изпълнение.

В останалата сума в Поканата за доброволно изпълнение са посочени и включени различните такси и разноски, които са подробно описани в изп. дело № 20217530400910/2021 г. и са в съответствие с ТТРЗЧСИ, както и 400 лв. - уговореното и платено възнаграждение за адвокат от взискателя. При съответните аритметични изчисления съдът прави извод, че таксите са били начислени по основание и размер в съответствие с ТТРЗЧСИ и касаят дължимите от взискателя авансови такси за образуване на изпълнителното дело и съответните извършени от съдебния изпълнител действия, а именно за образуване на дело, изготвяне на покана за доброволно изпълнение и връчването й от служител на съдебния изпълнител, извършване на всяка справка за длъжника и неговото имуществено състояние, налагане на запор на банкови сметки. Такса за превод на сумата към взискателя и платени такси на БНБ за предоставяне на справка относно банковите сметки на длъжника, която такса е по тарифата на БНБ и без заплащането на която не се предоставя съответната информация. Установено е по процесното изпълнително дело, че са извършени действия – изпълнителни и технически, за които се дължат такси и разноски.

Налице е изпълнително действие, за което длъжникът носи отговорност за разноски, поради което не е налице основание за незаконосъобразност в тази част. Без значение за събирането на тези такси по изпълнителното производство от длъжника – независимо и от това дали те са авансово заплатени или не от взискателя, тъй като и в двата случая те се събират от органа по принудителното изпълнение (ДСИ или ЧСИ) и съставляват „цената“ на принудителното изпълнение, и в частност – необходими разноски за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят – арг. от т. 3 от ТР № 2/22.11.2022 год. по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Основанието за събирането на тези такси по изпълнителното производство от длъжника са извършените действия по изп. производство.

С оглед на всички гореизложени съображения, жалбата е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.

4

По разноските във въззивното производство

Съгласно чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне и по отношение разпределяне между страните на отговорността за разноските, поискани и направени в настоящото производство.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя-длъжник не се дължат разноски.

Взискателят не претендира и не доказва направени в настоящото производство разноски, поради което такива не му се дължат.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 37428/25.07.2023г. /по описа на ЧСИ С. Б./ от длъжника А.

М. Б., ЕГН: **********. с адрес: *** против действията по изпълнително дело № 20217530400910/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС – Перник, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в "Централна кооперативна банка“ АД със запорно съобщение с изх. № 20371/08.04.2021 г.