Решение № 300 от 09.12.2022, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 138/2022
- Вид
- Решение № 300
- Подписан
- 09.12.2022
- В сила
- 25.05.2023
- Състав
- Елена Иванова Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 300 гр. *****, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130100138 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „ЮБЦ“ ЕООД, с променено наименование в хода на процеса „Угренова Естейт“, ЕИК 205680303, седалище и адрес на управление: ***** срещу А. Т. М., ЕГН **********, с адрес с.****, ул.“Единадесета“ № 13 ,общ.*****. Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 67.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с кл. №17100065001/21.09.2018г., сключен между ответника и „БТК” ЕАД, за което е издадена фактура №1260483933/01.02.2019г. за периода 01.01.2019г. до 31.01.2019г., което вземане е прехвърлено на „ЮБЦ” ЕООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1106/19.11.2021г. по частно гражданско дело № 1552/2021г. по описа на Провадийски районен съд. Претендират се и направените съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл.
№17100065001/21.09.2018г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер *** при условията на тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна такса в размер на 29.99лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактутирани за три последователни месеца 11/2018г., 12/2018г. и 01/2019г., за което са издадени фактури №1255647901/01.11.2018г.,
1257217078/01.12.2018г. и
1259206959/03.01.2019г. за периода 01.10.2018г. до 02.01.2019г. на стойност 68.59лв.
1
Незаплащането в срок на издадените фактури е обусловило правото на оператора, на основание чл.50 вр. чл.43, т.1 от ОУ да пректрати едностранно индивидуалния договор на 03.01.2019г. и е издал една крайна фактура №1260483933/01.02.2019г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 39.96лв. Същият не е спазил и крайния срок за ползване на абонаментите Smart L+, заради което е ангажирана и договорната му отговорност по чл.2 от договора.
С последващи договор за цесия на вземания от 16.10.2018 год. между „С. Г. Груп” ООД и „БТК” ЕАД и договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп” ООД и „ЮБЦ”ЕООД вземането било прехвърлено на ищеца.
Твърди се, че за уведомяването на цесията представя два броя уведомления с исковата молба за връчване. Моли се за уважаване на иска.
В срока по чл.131 ГПК ответницата А. М., чрез процесуалния си представител адвокат А. Р., депозира писмен 2 отговор, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Излагат се твърдения, че сключеният договор за цесия не може да породи действие спрямо ищеца.
Счита, че не е налице пълномощно от цедента „БТК” ЕАД на цесионера „С.Г.Груп” ООД и няма данни за изпратено уведомление. Извлечение за това, че е прехвърлено именно процесното вземане има само досежно втория договор за цесия. В договора не било предвидено автоматично прекратяване на договора, а само право на едностранно прекратяване, за което следва да има уведомяване до страната. Моли се отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, в писмено становище поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Оспорва възраженията изложени в отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се явява и назначения му особен представител. В писмена молба особения представител поддържа отговора на исковата молба и направените в него възражения, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От декларация от А. М.; Договор № 171000652109201844945472/21.09.2018 г.; месечна сметка № 1255647901; месечна сметка № 1257217078; месечна сметка № 1259206959; месечна сметка № 1260483933;
Общи условия се установява, че между „БТК“ АД и ответницата е сключени договора за електронни и съобщителни услуги от 21.09.2018г. при действието на общи условия. По силата на тези договори „БТК“ АД се задължава да 2 предостави на А. М. мобилни услуги, а тя да ги заплати.
Ответницата е използвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги видно от приетите по делото фактури и приложения към тях.
Потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 17100065001. Избраната мобилна услуга е за мобилен номер ***, с абонаментен план Smart L+, с месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Според чл. 29 от Общите условия предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца следващ този на ползването им в срок до 15 дни от издаване на фактурата. Според чл.43.1 абонатът е длъжен да заплаща в срок дължимите суми за предоставените услуги. Според чл.45 при липса на изпълнение операторът има право да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Според уговореното в договора между страните на стр.6, ако споразумението бъде прекратено преди уговорения срок по искане или по вина на абоната, вклюяително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка равна на оставащите до края на срока суми, но не повече от трикратния размер на месечната абонамента такса.
По повод на използваните мобилни услуги по процесния договор на ответницата са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно:
1255647901/01.11.2018г.,
1257217078/01.12.2018г., 1259206959/03.01.2019 г. за периода от 01.10.2018 г. до 02.01.2019 г.; с № 1260483933/01.02.2019 г.
За отчетен период на потребление от 01.10.2018 - 31.10.2018 г., операторът е начислил за незаплатена далекосъобщителна услуга сума в размер на 26.99 лв. с ДДС, от които се претендират незаплатения остатък от 16.07 лв. е ДДС, обективирани във фактура 1255647901 /01.11.2018 г., от които:
Smart L+ -15,24 лв. без ДДС;
Smart L+15.24 лв. без ДДС;
3
Smart L+ 22.49 лв. без ДДС
ДДС ставка и сума 20% 4.50 лв.
По тази фактура са прихванато заплатените от ответницата като паричен депозит 15,24 лв. без ДДС. Дължимата сума е платима в срок 18.11.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Видно от което ответницата е ползвала предоставените й услуги.
За отчетен период на потребление от 01.11.2018 - 30.11.2018 г. ; операторът бил начислил абонаментна такса за далекосъобщителна услуга сума в размер на 26.99 лв. с ДДС, обективирани във фактура 1257217078/01.12.2018г., от които:
Smart L+22.49 лв. без ДДС;
ДДС ставка и сума 20% 4.50 лв.
Дължимата сума е платима в срок 18.12.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер видно, от което ответницата не е ползвала предоставените й мобилни услуги, но същите са й предоставени.
За отчетен период на потребление от 01.12.2018 - 31.12.2018 г., операторът начислил Лихва за забавено плащане 0.53 лв., обективирани във фактура 1259206959/03.01.2019 г. като дължимата сума е платима в срок 18.01.2019г.. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер, видно от което ответницата не е ползвала предоставените й мобилни услуги, но същите са й предоставени.
За отчетен период на потребление от 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г., операторът начислил Лихва за забавено плащане 0.53 лв. и неустойка за тарифен план Смарт Л в размер на 67.47 лева обективирани във фактура 1260483933/01.02.2019 г. като дължимата сума е платима в срок 18.02.2019г..
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер, видно от което ответницата не е ползвала предоставените й мобилни услуги, но същите са й предоставени
От Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г.; Уведомление по т.
1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018 г.; пълномощно – 2 бр.; Договор за цесия от 01.10.2019 г.; Договор за цесия от 16.10.2018 г., ведно с 4 пълномощно; Извлечение от Приложение № 1 към анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г.; потвърждение за прехвърляне на вземания; уведомление за цесия; приема-предавателен протокол
№
0020796038/21.09.2018 г.; Уведомление за цесия, СД с приложение 1 постъпило с молба с вх. № 4085/02.08.2022г се установява, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, едно, от които и процесното на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062016. С договор за цесия 01.10.2019 г. ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062016 прехвърля процесното вземане на ищцовото дружество. Според цесията цесионерът е задължен и упъномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за извършената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.
От ч.гр.д. № 1552/2021 г. по описа на РС-***** е видно, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение № 1106/19.11.2021г. за следните суми: сума в размер на 67.47 лева (шестдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски № 17100065001 от 21.09.2018 г. сключен между А. Т. М. и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: 831642181, за което е издадена фактура № 1260483933/01.02.2019 г., за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК: 205942517 с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С.Г.Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: 205680303 с договор за цесия от 01.10.2019 г.; както и сумата от 205 лева /двеста и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса – 25 лв. и адвокатско възнаграждение – 180 лв. с ДДС.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. Поради това на основание чл.415, ал.1 от ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той е сторил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. 415 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи 5 на ищеца сумите по издадената Заповед за изпълнение № 1106/19.11.2021г. по ч.гр.д.1552/2021г. на РС ***** за следните суми: сума в размер на 67.47 лева (шестдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски № 17100065001 от 21.09.2018 г. сключен между А. Т. М. и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: 831642181, за което е издадена фактура № 1260483933/01.02.2019 г., за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК: 205942517 с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С.Г.Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: 205680303 с договор за цесия от 01.10.2019 г.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото са предявени по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът следва да докаже, че между ответника и цесионера „БТК” ЕАД е бил сключен договор за мобилни услуги, че по него ответникът останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за мобилни услуги с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна.
Ответникът следва да докаже, че изпълнение на задължението си да заплати процесната сума, както и правоизключващите и правопогасяващите се възражения.