Определение № 955 от 15.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 955 гр. София, 15.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500834 по описа за 2024 година

С решение от 20.02.2024 г. по гр.дело № 656/24 г. Софийски градски съд, ГО е прекратил производството по делото, и е оставил без разглеждане жалбата вх. № 12647/20.12.2023 г. от Г. Д. Г., ЕГН ********** в частта, в която се оспорва доброволно предаване на недвижим имот по изп. дело № 202338400401021 на ЧСИ №*** М. Ц., като е отхвърлил жалбата в останалата й част.

Срещу решението в частта за оставяне на жалбата без разглеждане, имаща характера на определение, е депозирана частна жалба от Г. Д. Г., в която се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на същото. Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на извода на съда, че в жалбата не е налице позоваване на никоя от хипотезите на нормата на чл. 435 ал. 2 от ГПК, а единствено на обстоятелства около доброволното предаване на недвижимия имот, предмет на изпълнение , които не представляват действия подлежащи на обжалване пред съд. Сочи , че е поискал спиране на принудителното изпълнение но съдът необосновано е забавил произнасянето по това искане. Поддържа, че евентуално предаване на имота при наличие на неуредени сметки с взискателят би било осъществено в нарушение на закона. Възразява срещу начина на изчисляване и на присъждане на разноските, направени от взискателя в хода на изпълнителното производство. Моли съда да отмени обжалваното определение, и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на направеното искане.

Ответникът по частната жалба В. И. С. изразява становище за неоснователност на същата. Твърди, че съдът законосъобразно е приел, че атакуването действие не попада в кръга на изчерпателно посочените в нормата на чл. 435 ал. 2 от ГПК, както и, че съдът правилно е приложил същата и относимата тълкувателна практика на ВКС. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Съдът като взе предвид доводите на страните , намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок от съобщаване на определението, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .

Производството по изпълнително дело № 202338400401021 на ЧСИ №*** М. Ц. е 1 образувано на 11.12.2023 г. въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2023 г. по гр.дело № 66132/21 г. на СРС, 174 състав , с който длъжникът Г. Д. Г., ЕГН ********** е осъден да предаде на основание чл. 233 от ЗЗД на В. И. С. дължането върху следния недвижим имот апартамент, находящ се в гр. ***, ж.к. “***“ , ул.“***“ №* бл.** мх.* ап.* , както и да заплати на същата направените по делото разноски в размер на 1200 лева.

В кориците на изпълнителното дело не се намира документ, представляващ „протокол за доброволно предаване на недвижим имот“ , като твърденията в жалбата относно неговото съставяне в хода на изпълнителното дело са неясни и противоречиви. Признанието на жалбоподателя за доброволно предаване на държането на имота в хода на изпълнителното производство обаче са достатъчни, за да обосноват извод за недопустимост на жалбата. Дори протокол за доброволно предаване на имота да беше съставен по изпълнителното дело, то действието на съдебния изпълнител по неговото съставяне и по съдействие за доброволно предаване на имота не подлежат на съдебен контрол. Горното следва от разпоредбата на чл.

435 ал. 2 ГПК, съгласно която длъжникът има право да обжалва, постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Доброволното предаване на имота не е сред посочените действия, а жалбоподателят- длъжник не е навел доводи , че не е надлежно уведомен за изпълнението.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 435 ал. 2 от ГПК за допустимост на съдебния контрол върху действията на съдебния изпълнител , поради което жалбата се явява недопустима. Доводите в частната жалба относно недължимостта на направените разноски в хода на изпълнителното производство не могат да бъдат предмет на обсъждане в рамките на настоящото производство тъй като решението за отхвърляне на жалбата в тази част не е подлежи на обжалване и е влязло в законна сила извън правораздавателната компетентност на с т е и отправеното искане за съдействие за реализиране на правата на жалбоподателя спрямо взискателката по съдебен ред.

Предвид гореизложеното обжалваното определение се явява правилно и в съответствие с материалния закон, поради което частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран Софийски апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВРЪЖДАВА решение от 20.02.2024 г. по гр.дело № 656/24 г. на Софийски градски съд, ГО , в частта, имаща характер на определение с което е прекратено производството по делото и е оставена без разглеждане жалба вх. № 12647/20.12.2023 г. от Г. Д. Г., ЕГН ********** в частта, в която се оспорва доброволно предаване на недвижим имот по изп. дело № 202338400401021 на ЧСИ № *** М. Ц..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3