Решение № 4168 от 30.12.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8798/2021
- Вид
- Решение № 4168
- Подписан
- 30.12.2022
- В сила
- 24.01.2023
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, ал. 1 · Закон за туризма
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4168 гр. Варна, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20213110108798 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД във вр. с 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Г. А. Г., ЕГН **********, адрес:** дължи на „Н. *" ЕООД, ЕИК *, адрес: ** представлявано от управителя И. Ц. Д., чрез пълномощник адв. Ж. И. П. от ШАК, адрес: **, сумата от 3 279.18 лв., от които: 3 060 лв. за ползвана от длъжника неплатени хотелиерски услуги /нощувки/ за периода: от 21.12.2019г. до 31.12.2019г. - 330 лв. /11 нощувки х 30 лв./,за м.01.2020г. 930 лв. /31 нощувки х 30 лв./, за м.02.2020г. - 870 лв. /29 нощувки х 30 лв./ и за м.03.2020г. - 930 лв. /31 нощувки х 30 лв./ и 219.18 лв. - законна лихва за забава върху всяка главница, от края на съответния месечен период до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда, както следва:28.60 лв. за периода - 31.12.2019г. 06.11.2020г.72.59 лв. за периода - 31.01.2020г. - 06.11.2020г.
60.90 лв. за периода - 29.02.2020г. - 06.11.2020г.57.09 лв. за периода - 31.03.2020г. 06.11.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 3 060 лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 1 по чл.410 от ГПК в съда до окончателното плащане.
Моли да му бъдат присъдени сторените в заповедното производство разноски, както и разноските по настоящото дело.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
От ищцовото дружество е подадено Заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, в резултат на което и на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК за „Н. *" ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу длъжника, предмет на Заповедта.
"Н. *" ЕООД стопанисва къща за гости „В." в с. О., община В.П., **.
Ответникът Г. А. Г. е клиент на къщата за гости от 26.10.2019г. до 31.03.2020г., в който период ползва хотелиерска услуга - нощувки в стая от луксозен апартамент. Осъществяването на хотелска услуга се осъществява по следния начин: лицето представя документ за самоличност, след което от хотела се попълва адресна карта за записване в хотел, на която се отразяват данните по лична карта и началната дата, от която лицето започва да нощува в къщата за гости. Клиентът удостоверява с подписа си извършената регистрация. Като доказателство представя адресна карта, подписана от ответника с отразена начална дата на престоя.
В конкретния случай, тъй като ответникът заявява желание за престой от няколко месеца, след проведени преговори му е направена отстъпка и цената за нощувка по ценоразпис, която от 50 лв. на вечер е намалена на 30 лв.
След първоначалната регистрация престоя на лицето в хотела и ползване на нощувки се удостоверява чрез Единна система за туристическа информация /ЕСТИ/ към Министерството на туризма. Представя извлечение от ЕСТИ, в която е отразен престоя на ответника, считано от 26.10.2019г. до 31.10.2019г. и от 01.11.2019г. до 31.03.2020г., когато е напуснал къщата за гости.
За периода от 26.10.2019г. до 21.12.2019г. ответникът плаща дължимата 2 сума за престоя, макар и с голямо закъснение. След тази дата непрекъснато е искал удължаване на срока за плащане, включително до 31.03.2020г., но такова не следва. На същата дата -31.03.2020г. ответникът по ищцовото настояване напусна къщата за гости.
Въпреки, че плащането в хотела се извършва ден за ден, в конкретния случай спрямо ответника е направен още един компромис. Тъй като, при настаняването ответникът Г. Г. заявява, че ще пребивава продължително време /повече от месец/, се договорят да извършва дължимите плащания за нощувките в края на всяка седмица. В последствие той започва да бави плащанията и се съгласява да плаща за престоя си в края на месеца през който е пребивавал.
По този начин изискуемостта, респ. забавата на ответника относно неплатените нощувки, тече от края на всеки месец, в който е нощувал в хотела, но не е извършил плащане.
При така описаната фактическа обстановка ответникът е следвало да плати, но не е извършил плащане за периода, както следва: от 21.12.2019г. до 31.12.2019г. - на 31.12.2019г., от 01.01.2020г. до 31.01.2020г. - на 31.01.2020г., от 01.02.2020г. до 29.02.2020г. - на 29.02.2020г. и 01.03.2020г. до 31.03.2020г.
- на 31.03.2020г. Неплатената сума е в размер на 3 060 лв. /30 лв. х 102 дни /нощувки/, по месеци както следва:от 21.12.2019г. до 31.12.2019г. - 330 лв. /11 нощувки х 30 лв./, за м.01.2020г. - 930 лв. /31 нощувки х 30 лв./, за м.02.2020г.
- 870 лв. /29 нощувки х 30 лв./ и за м.03.2020г. - 930 лв. /31 нощувки х 30 лв./.
Длъжникът дължи и законната лихва за забава върху всяка главница, от края на съответния период до датата на подаване на заявлението в PC Варна за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, както следва:от 31.12.2019г. до 06.11.2020г. - 28.60 лв.,от31.01.2020г. до 06.11.2020г. - 72.59 лв.,от 29.02.2020г. до 06.11.2020г. - 60.90 лв.,от 31.03.2020г. до 06.11.2020г. - 57.09 лв. или общият размер на дължимата законна лихва за забава върху главниците е в размер на 219.18 лв.
Длъжникът дължи и законна лихва за забава върху общата главница от 3 060 лв. от 06.11.2020г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, особения представител на ответника депозира отговор.
3
Оспорва предявеният иск като неоснователен, необоснован и недоказан.
На първо място оспорва достоверността и подписа на представената към делото адресна карта, за която се твърди, че е попълнена и подписана от ответника.
На следващо място, оспорва истинността на представените копия от регистър за настаняванията, приходни квитанции и справки от АВп. Счита представените с исковата молба копия от документи за неотносими към настоящия спор.
Относно представените приходни квитанции следва да се отбележи, че по смисъла на закона лицата, предлагащи нощувки са данъчно задължените лица, които следва да внесат данъкът за предоставени нощувките в приход на бюджета на общината по местонахождение на местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма. В конкретния случай това задължение е на ищеца, в случай, че твърди, че е предоставил нощувки на ответника и по никакъв начин не касае ответника.
Считам, че предявеният иск е неоснователен, необоснован и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител адв.Ж. П. от АК Шумен, моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особен представител. В хода по същество на делото особения представител не изразява становище.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
От приетото за послужване ч.гр.д.№14378/2020 г. по описа на ВРС се установява, че е удовлетворено заявление на ищеца и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г. А.
Г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес адрес: град Варна, ***,ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „Н. *” ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от И. Д. – 4 управител, чрез пълномощник адв.Ж. П. – АК Шумен, сумата от 3060 лв.
(три хиляди и шестдесет лева) – представляваща дължима сума за ползвана от длъжника, но неплатена хотелиерска услуга – пребиваване в стая от луксозен апартамент в къща за гости „В.“ с.О., за периода от 26.10.2019г. до 31.03.2020г., формирана както следва: от 21.12.2019г. до 31.12.2019г. - 330 лв.
(11 дена х 30 лв.); за м.01.2020г. - 930 лв. (31 дена х 30 лв.); за м.02.2020г. 870 лв. (29 дена х 30 лв.); за м.03.2020г. - 930 лв. (31 дена х 30 лв.), сумата от 219,18 лв. (двеста и деветнадесет лева, осемнадесет ст.), представляваща мораторна лихва за забава, както следва: 28,60 лв. за периода от 31.12.2019г. до 06.11.2020г.; 72,59 лв. за периода от 31.01.2020г. до 06.11.2020г.; 60,90 лв. за периода от 29.02.2020г. до 06.11.2020г.; 57.09 лв. за периода от 31.03.2020г. до 06.11.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 09.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК,както и направените съдебно – деловодни разноски, от които 65,59 лв. (шестдесет и пет лева, петдесет и девет ст.), за заплатена държавна такса и 200 лв. (двеста лева), за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК с оглед на което с разпореждане №273667/21год. е указано на заявителя да предяви иск. Съобщение за горепосоченото разпореждане на заповедния съд е връчено на заявителя на 20.05.2021год.Исковата молба е предявена на 17.06.2021год.Същата е в срок с оглед на което заявените с нея искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото са приети следните писмени доказателства, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК, а именно: адресна карта за записване в хотел; регистър на настаняванията; справка извлечение от ЕСТИ – 7 листа; подадени данни към ЕСТИ за дата 10/31/2019; приходна квитанция №7701020063 от 11.12.2019г.; приходна квитанция №7701012368 от 15.06.2021г.; приходна квитанция №7701000266 от 12.01.2021г.; приходна квитанция №7701000454 от 14.01.2021г.; приходна квитанция №7701001835 от 30.01.2020г.; приходна квитанция №7701010053 от 28.04.2021г.; извадка от сайта на къща за гости Версай – 4 л.; справка №633533 от 04.06.2021г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за периода от 01.01.1991г. до 04.06.2021г.; справка за 5 изчисляване на законна лихва; договор за доброволна делба акт 8359, том Х, рег.№1239, дело №153 от 2015г., удостоверение за категория три звезди №00098; приходна квитанция №7701020063 от 11.12.2019г.; приходна квитанция №770100835 от 30.01.2020г.; приходна квитанция №7701012368 от 07.07.2020г.; регистър на настаняванията – 9 листа; справка за подадени данни към ЕСТИ за дата 10/31/2019; справка за подадени данни към ЕСТИ за дата 11/31/2019; заповед №1 от 01.01.2019г.; заповед №2 от 01.01.2022г.
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства ,чрез показанията на свидетелите Н. С. Д.а и Йорданка Милкова Йорданова. Показанията на свидетелите съдът цени в часттите, които съдържат данни за относими към предмета на спора обстоятелства и съпоставени с останалите доказателства са непротиворечиви.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал.4 от ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, Ищецът носи доказателствената тежест да докаже положителните факти, на които се позовава – валиден договор с ответника, точно изпълнение на задължението за предоставяне на хотелиерски услуги, размера и изискуемостта на вземането си.
По настоящото дело ищецът доказа предпоставки за положително произнасяне. изискуемите от закона
Договора за ползване на хотелиерски услуги е неформален, като за неговата действителност не се изиска нарочно посочена от закона форма.
Ангажираните от страна на ищеца доказателства установяват, че между страните е било постигнато съгласие ответникът да ползва предоставените му от страна на ответника хотелиерски услуги , да плаща на ищеца цена под обявената в официалния ценоразпис, поради дългия престой от време, а именно 30 лв. на вечер. Постигнато е било и съгласие и му е направена и още една отстъпка вместо да плаща ден за ден за престоя си в туристическия обект, е направено договаряне плащането на нощувките да е в края на всяка седмица, като в последствие е постигната договореност плащането да е в края на всеки месец-31.12.2019Г., 31.01.2020г., 29.02.2020г. и 31.03.2020г.
Разпечатката съдържа 47 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df63b2c9-c36c-479d-8767-c3143c05ee4c