Решение № 490 от 16.09.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Видин, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело № 20251320100483 по описа за 2025 година

Като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 483 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „Сити Кеш” ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 4, против З. М. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Дунавци, обл. Видин, ул. „Георги Димитров“ № 246.

Твърди се, че ответникът З. М. Т. е отправила искане за сключване на договор за заем между нея и „Сити Кеш“ ООД. Искането било попълнено собственоръчно от заемателя посредством сайта на заемодателя – https://credirect.bg. Излага се, че Договорът за заем се сключва съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем /размер на главница и период на погасяване/, едно лице за контакт, както и е посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД.

Посочено е, че „Сити Кеш“ ООД изпраща на посочената от Заемателя електронна поща Общи условия, както и предоставя чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за искания от Заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия Заемателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно чл. 10 от 1

Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията при които последните са му предоставени. Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система.

Излага се, че Заемодателят потвърждава сключването на договора за заем като изпраща на посочения от Заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 720431, заедно с погасителния план към него и Общите условия. Съгласно Общите условия, приети от Заемателя, договорът за паричен заем влиза в сила от датата на изпращането му от Заемодателя на Заемателя /12.08.2022 г./ и става задължителен и за двете страни.

Поддържа се, че всички действия на потребителя могат да се проследят и от лог файла, част от електронното досие на клиента, от който файл се вижда кога и от къде е извършено всяко действие във връзка с кандидатстването за кредит през онлайн платформата.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми, т.е. не е погасил задълженията си по заема.

От правна страна е посочено, че между страните има валиден договор, съгласно който заемодателят „Сити Кеш“ ООД е изплатил на заемателя З. М. Т. заемната сума, а от своя страна длъжникът се е задължил да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното. Излага се, че сумата е получена от ответника на каса на Изи Пей срещу предоставена от него лична карта.

Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 2603/2024 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1300.00 лева – главница по договор за паричен заем № 720431/12.08.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 24.10.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до пълното погасяване на дължимата сума.

Претендират се съдебни разноски в заповедното производство и разноски в настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като предявеният иск е оспорен изцяло като неоснователен. Оспорва се дължимостта на посочените в исковата молба суми по основание и размер.

Изложени са следните съображения в отговора на исковата молба:

Твърди се, че представеният с исковата молба Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 720431 от 12.08.2022 г. е недействителен поради наличието на неравноправни клаузи в същия и поради противоречието му с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит. В същия е посочено, че на ответницата се предоставя кредит в размер на 1300 лв., при фиксиран годишен процент 40,05 % и годишен процент на разходите на заема- 48,14%.

2

Сочи се в същия, че при неизпълнение на т.6.1 от Индивидуалните условия на договора за заем ответникът дължи неустойка в размер на още 1739,43 лв.

Наведени са възражения, че приложения към исковата молба договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно които разпоредби договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Установява се от представения по делото договор, че в него е посочен ГПР в размер на 48, 14 %, като формално изискването за посочване се явява изпълнено. Липсва обаче допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Посочено е, че са неясни компонентите, които са взети предвид при формирането на годишното оскъпяване на заема. Посочено е също, че Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага е всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай ответникът сочи, че не се съдържа дори и подобна математическа формула. Освен това, ако към ГПР бъде включена и неустойката по чл. 6.1 от Договора за кредит, неговият размер ще надвиши пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, който е и максималният допустим съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ответникът посочва, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 6.1 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 1739.43 лева (при отпусната заемна сума от 1300 лева тя надвишава половината от стойността на кредита), като според тази норма към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително различни суми за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция или поръчител/и) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната 3 и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова се посочва, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма се твърди от ответника, че от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая ответникът излага, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, според ответника, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и т. 20, чл. 12, ал. 1,т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

С оглед на това, ответникът оспорва дължимостта на претендираната сума, доколкото твърди, че е внасяла суми по кредита, които не са отразявани за погасяване на главницата.

С молба вх. № 8257/30.06.2025 г. ищецът е посочил, че ответникът е заплатил по заема сума в общ размер на 849.00 лева.

С молба вх. № 8365/01.07.2025 г. ответникът признава иска до сумата в размер на 451.00 лева, в останалата част оспорва исковата молба. Посочва, че е заплатил по заема следните суми: на 12.09.2022 г. – сумата от 283.00 лева; на 12.10.2022 г. – сумата от 283.00 лева и на 15.11.2022 г. – сумата от 283.00 лева. Не оспорва, че е получил на 12.08.2022 г. сумата от 1300.00 лева на основание Договор за паричен заем Кредирект № 720431 от 12.08.2022 г. Не оспорва, че направените погасявания са в размера, посочен от ищцовото дружество в молба от 30.06.2025 г.

По делото са ангажирани писмени доказателства. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като разгледа предявените искове и взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени доказателства и заключението на назначената експертиза, приема за установено следното по допустимостта на иска и от фактическа страна:

4

Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса, поради което предявеният с молбата иск е допустим.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства (Договор за паричен заем Кредирект № 720431/12.08.2022 г.) се установява, че между ответникът З. М. Т. /заемател/ и ищеца „Сити Кеш” ООД /заемодател/ е сключен описания договор, тоест че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.