Решение № 679 от 04.04.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 676

04.04.2019 г., гр. Пловдив

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Илияна Йорданова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6046/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И.И.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. К.С. против

Наказателно постановление № 18-1030-006644/15.08.2018 г., издадено от К. О.Н.– Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което:

1) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП и 2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за установена от административнонаказващия орган (АНО) фактическа обстановка, твърди да не е участвал в пътнотранспортно произшествие (ПТП) и да не е автор на деянието, за което е наказан по т. 1 от НП. Поддържа още деянията да не осъществяват съставите на вменените му във вина нарушения, тъй като не са извършени виновно. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 56400/21.09.2018 г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от И.И.Д., спрямо когото са наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 20.08.2018 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 21.08.2018 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 04.08.2018 г. около 12:53 часа в гр. Пловдив, на ул. „Орфей“ до № 2 жалбоподателят И.И.Д. управлявал лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № **, лична собственост, като по време на движението си станал участник в пътнотранспортно произшествие, пострадал от което бил свид. Б.Д.Й..

Жалбоподателят не останал на мястото на произшествието, а продължил движението си без да изчака пристигането на органите на Министерството на вътрешните работи. По подадения сигнал за настъпило ПТП на място пристигнал свид. Л.М.А. – ** в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив. Същият установил, че в намиращо се на близо заведение имало поставени охранителни камери и при прегледа на записа видял регистрационния номер на автомобила на жалбоподателя Д..

Била извършена служебна справка кой е собственик на установения автомобил, след което жалбоподателят бил доведен от полицейски служители до мястото на произшествието.

Там свид. А. извършил проверка, при която установил, че жалбоподателят Д. не носел контролния талон към СУМПС. На същата дата свид. А. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 0632056 в присъствието на свидетел и против жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

По делото като свидетели са разпитани Л.М.А. и Б.Д.Й..

Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели, които намира за подробни, последователни, непротиворечиви и добросъвестно дадени. В тях свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци, не се установяват и основания, по които да се приеме, че те са били предубедени или заинтересовани.

Съдът формира фактическите си изводи и въз основа на събраните и проверени по делото и непротиворечиви писмени доказателства: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 553/04.08.2018 г.; справка за нарушител/водач за жалбоподателя И.И.Д.; писмо с вх. № 73034/30.11.2018 г. от прокурор при РП – Пловдив (лист 20 от делото); писмо с вх. № 7291/08.08.2018 г. по описа на РП – Пловдив (лист 21 от делото); протокол за оглед на местопроизшествие от 04.08.2018 г. - 2 броя (лист 22-27 от делото). В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват приетата за установена фактическа обстановка, поради което не се налага по-детайлното им обсъждане.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи (лист 24-26 от делото) се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка.

В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които влекат неговата незаконосъобразност и представляват самостоятелно основание за неговата отмяна. От фактическа страна АНО е приел, че жалбоподателят е извършил нарушенията, за които е наказан с обжалваното НП, на 04.08.2018 г., около 12:53 часа. От показанията на свид. А. се установи, че след настъпилото ПТП и неговото напускане от жалбоподателя първо свидетелят е посетил местопроизшествието, установил е наличието на охранителни камери в близко заведение, изгледал е записа, след това по номера на виждащия се на записа автомобил е установен неговият собственик, същият е бил намерен на адреса му и доведен от други служители на Министерството на вътрешните работи. Цялата тази съвкупност от действия безспорно е отнела известно, неустановено по делото, но и немалко време. Същевременно от показанията на свид. А. се установи и че вписаният в АУАН час, който е бил възпроизведен и в НП, е часът на явяване на жалбоподателя, когато е бил докаран от служителите на МВР и след като е бил издирен. Това обстоятелство по необходимост води до извода, че посоченият в АУАН и в НП час на извършване на нарушението всъщност не е било времето, когато жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП. От момента на напускане на мястото на ПТП са последвали описаните по-горе събития и в 12:53 часа жалбоподателят се е явил отново на местопроизшествието. Следователно няма как това да бъде времето и на напускане и на последващото връщане на жалбоподателя на мястото на настъпване на ПТП. След като наказващият орган е приел, че следва времето на извършване на нарушението да бъде описано чрез посочването на час от денонощието, то жалбоподателят се защитава именно срещу така приетото време на извършване. В практиката на касационната инстанция се приема, че когато в наказателното постановление приетата за нарушена разпоредба е отнесена не само към дата, но и към конкретен час от тази дата (т.е. посочен е конкретен час на извършване на нарушението), но от доказателствата по делото се установява различен час на неговото осъществяване, то е налице основание за отмяна на наказателното постановление (така Решение

№ 2575 от 06.12.2018 г. по к.а.н.д. № 3301/2018 г. на Административен съд – Пловдив).

Съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и в частта си по т. 2, в която жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

Следователно задължението да носи контролни талон към СУМПС обвързва не всяко административнонаказателно отговорно лице, а само лицата, притежаващи качеството водач на МПС. Съгласно § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Същевременно от показанията на свид. А. се установи, че той е извършил проверката, при която е констатирал жалбоподателят да не носил контролния си талон, едва когато Д. е бил доведен на местопроизшествието от други полицейски служители. Доказа се и че жалбоподателят не е дошъл сам, нито е управлявал МПС по пътя до връщането му на мястото на ПТП и когато е извършена проверката за носене на контролния талон.

Напротив, свид. А. изясни, че жалбоподателят е бил доведен от други полицейски служители. При тези факти съдът приема, че към момента, когато свид. А. е извършил проверка дали Д. носи контролния си талон, последният въобще не е притежавал качеството на водач на МПС, поради което за него не е и съществувало задължението да носи контролния си талон в този момент. Следователно извършването на нарушението по т. 2 от НП не е доказано, а наказанието е наложено на лице, което не е годен субект на нарушението. Следва да се посочи и че не може да се направи автоматичен извод, че след като при второто си явяване жалбоподателят не е носил в себе си контролния си талон, то задължително да не го е носил и към момента, когато по-рано същия ден е управлявал собствения си автомобил. Установи се, че жалбоподателят е бил намерен и доведен от дома си, което води до извод, че след като е управлявал автомобила си и е напуснал мястото на ПТП, той се е прибрал и е напълно възможно тогава да е оставил в дома си контролния талон, който той е нямал задължение да взема със себе си, когато е бил отведен по-късно същия ден от полицейските служители. По тези съображения съдът приема, че наказателното постановление трябва да бъде отменено и в частта си по т. 2.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е допуснато нарушение и при описанието на нарушението. Наказващият орган е приел, че от обективна страна жалбоподателят е бил участник в ПТП, от което да е пострадал велосипедиста Б.Д.Й.. Имената на велосипедиста са изписани по този начин както в АУАН, така и в НП. По делото обаче категорично се доказа от разпита като свидетел на самия Й., че пострадалият при ПТП велосипедист се е казвал Б.Д.Й., както имената му са записани в констативния протокол за ПТП с пострадало лице. В случая не може да се приеме, че се касае просто за техническа грешка, тъй като е налице изписано напълно различно собствено име на велосипедиста. По този начин възниква и неяснота дали жалбоподателят е наказан за същото деяние, което се установява по делото, след като като пострадал е посочен друг човек. Пострадалият не е индивидуализиран по никакъв друг начин освен чрез трите си имена, липсва обаче посочване на единен граждански номер, адрес или друг белег, по който да може да се установи, че посоченото в АУАН и НП лице всъщност е свид. Б.Й.. Не може да се приеме, че по делото е ирелевантно кое лице всъщност е пострадало от ПТП и че неговото непосочване или погрешно посочване не засяга правото на защита на жалбоподателя, както и че не препятства очертаването на предмета на доказване по делото. Това е така, защото в случая жалбоподателят Д. е наказан за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.