Решение № 7493 от 09.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7493 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100501362 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20318 от 11.11.2024 г., постановено по гр. дело № 20853/2024 г. по описа на СРС, 41 състав, изцяло е отхвърлен предявеният от В. Г. М., ЕГН ********** в качеството й на регистриран земеделски производител с ЕИК 128572289 срещу „Ири Трейд“ АД, ЕИК 131153438 осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като недължимо заплатена на неосъществено основание (несключен договор за покупко-продажба на земеделска техника), като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена за заплати на ответника сумата от 5,00 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 386839/29.11.2024 г. на ищцата В. Г. М. с изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Оспорва възприетия от първоинстанционния съд относно сключването между страните на неформален договор за покупко-продажба на колесен трактор DEUTZFAHR, модел 5100 D KEYLINE, по който да е платената сумата от 5 000 лв., имаща характер на задатък, поради което за ответника да е съществувало основание да го задържи като обезщетение за неизпълнение на задължението за заплащане на пълния размер на продажната цена. Поддържа, че от нейна страна не са предприети действия нито за заплащане на цената по офертата, нито за приемане на стоката, поради което издадената от ответника фактура № 0000024097/07.02.2023 г. не обективира сключен между страните 1 договор за покупко-продажба на селскостопанска техника. В тази връзка твърди, че във фактурата липсва индивидуализация на стоката, както и посочване на нейната цена, поради което същата не е годна да служи за доказване на сключен между страните договор за покупко-продажба с твърдяния предмет. Поддържа, че в искането за финансов лизинг също липсва индивидуализация на лизинговата вещ, поради което не може да се направи извод, че именно тя е била предмет на договора за финансов лизинг. Оспорва представянето от нейна страна пред лизингодателя на офертата за колесен трактор DEUTZ-FAHR, модел 5100 D KEYLINE (без прикачен инвентар), доколкото разговорите относно неговата продажба са водени със сина или съпруга й, без да може да се направи извод, че е потвърдила и приела извършените от нейно име и за нейна сметка уговорки, позовавайки се на представено от нея уведомление, изпратено до ответника и съдържащо недвусмислено противопоставяне.

Излага доводи, че липсата на сключен договор за финансов лизинг е равнозначно на липсата на изразено от нейна страна съгласие в тази насока. Оспорва да е налице съгласие относно част от съществените елементи на сделката – вещта и цената, както и платената от нея сума от 5 000 лв. да има характер на задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения от нея иск. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Ири Трейд“ АД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Излага доводи, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен правен извод относно сключването между страните на договор за търговска продажба с твърдяния предмет, позовавайки се на събрания по делото доказателствен материал в т. ч. фактура № 24097/07.02.2023 г. за сумата от 5 000 лв., оферта за земеделска техника от 27.01.2023 г., проформа фактура № 2012548/03.02.2023 г., платежно нареждане от 07.02.2023 г., писмо с изх. № 78/24.03.2023 г., писмо с изх. № 01-201754/08.10.2024 г. на „ОТП Лизинг“ ЕООД и приложенията към него, както и показанията на разпитаните свидетели Д.М. и Н.У.. Поддържа, че оспорването, основано на твърдението, че офертата за лизинг не се отнася за колесен трактор DEUTZ-FAHR, модел 5100 D KEYLINE, е заявено за първи път едва с въззивната жалба, без да става ясно за какъв друг лизингов актив се твърди да е кандидатствала ищцата с нея, ако не за процесния трактор. Допълва, че първоинстанционният съд не е достигнал до извод за наличието на уговорка за задатък, който да е следвало да се задържи от изправната страна. По изложените съображения отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от 2 въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд следи служебно. Във връзка с неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, чийто предмет е връщане на авансово платена сума в размер на 5 000 лв., претендирана като недължимо заплатена по несключен договор за покупко-продажба на земеделска техника, като основателността на същия се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните юридически факти: твърдяното имуществено разместване чрез заплащане на същата в полза на ответника, в който случай за последния възниква задължението да докаже наличието на основание да я получи и да я задържи във връзка с възникнало помежду им договорно правоотношение по силата на твърдяния договор за доставка и продажба на колесен трактор марка DEUTZ-FAHR, модел 5100 D KEYLINE.

Предвид твърденията и възраженията на страните в рамките на първоинстанционното производство и заявените от тях оплаквания, за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени следните обстоятелства: на 27.01.2023 г. по искане на ищцата ответникът е отправил до нея оферта за доставка и продажба на колесен трактор; ответникът е издал проформа фактура № 2012548/03.02.2023 г. за сумата от 12 500 лв. без ДДС с основание:

„аванс за доставка на селскостопанска техника“; на 07.02.2023 г. ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 5 000 лв. с посочено основание на паричния превод: „аванс за трактор по ф2012548/03.02.2023 г.“; ответникът е издал фактура № 24097/07.02.2023 г. с основание „аванс за доставка на селскостопанска техника“; с уведомление № 78/24.03.2023 г. ответникът е съобщил на ищцата, че закупената от нея селскостопанска техника, представляваща 1 брой колесен трактор марка DEUTZ-FAHR, модел 5100 D KEYLINE е доставен в базата на дружеството в гр. Стара Загора и може да бъде получена при заплащане на остатъка от продажната й цена след приспадане на капарото от 5 000 лв.; ищцата е изпратила до ответника уведомление, с което претендира връщане на платената от нея сума в размер на 5 000 лв., позовавайки се на липсата на сключен помежду им договор за доставка на земеделска техника.

Ето защо, с оглед заявените с исковата молба и уточнението към нея от 08.05.2024 г. твърдения, очертали предмета на търсената съдебна защита, както и наведените с въззивната жалба оплаквания, спорът по делото включително и пред настоящата инстанция се концентрира върху обстоятелството следва ли ответникът „Ири Трейд“ АД да задържи 3 платената му от В. М. парична сума в размер на 5 000 лв., обосновавайки наличието на основание за това с твърдението, че тя има характер на задатък по договор за доставка и продажба на колесен трактор DEUTZ-FAHR, модел 5100 D KEYLINE, сключен помежду им въз основа на приетата от ищцата оферта от 27.01.2023 г.

В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото настоящият съдебен състав изцяло споделя възприетия от първоинстанционния съд извод за надлежно приемане от ищцата В. М. на отправената до нея оферта от 27.01.2023 г. на ответника „Ири Трейд“ АД, вследствие на което помежду им е възникнало търговско правоотношение по силата на неформален договор за доставка и продажба с твърдяния предмет, който е в достатъчна степен индивидуализиран, а именно: колесен трактор DEUTZ-FAHR, модел 5100 D KEYLINE. По своята правна характеристика договорът за търговска продажба и доставка на стоки е двустранен, неформален, консенсуален и възмезден договор, поради което сключването му е обусловено единствено от постигнато съгласие между страните по него – продавач и купувач относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а именно: договарящите страни, вещта (стоката) и нейната продажна цена. Не е необходимо постигнатото съгласие да е обективирано в писмена форма, като предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на сделката. Предвид предмета на договора за доставка и продажба, а именно: нов, нерегистриран колесен трактор, марка DEUTZ-FAHR, модел 5100 D KEYLINE, следва да се приеме, че не са налице специфики относно неговата валидност, поради което достатъчно е да се установи единствено наличието на надлежно постигнато съгласие между страните относно съществените му елементи, без значение дали същото е писмено или устно. В тази връзка следва да се отбележи, че с исковата си молба ищцата не е заявила оспорване, че предмет на отправената до нея оферта от 27.01.2023 г. е била регистрирана земеделски техника (колесен трактор), а не нов нерегистриран такъв, за да се приеме, че спазването на определена форма на сделката е било необходимо условие за възникване на договорно правоотношение между страните. В случая, за направата на извод относно сключването на неформален договор с посочения предмет свидетелстват най-напред данните, които се извличат от съдържанието на представената от ответника оферта от 27.01.2023 г., отправена до ищцата, представляваща по своето естество предложение за сключване на договор за търговска продажба, като предвид съдържащото се в нея описание на продаваната вещ с посочване на вид, модел, характеристики и цена, следва да се приеме, че предметът на сделката е в достатъчна степен индивидуализиран. Действително, видно е от съдържанието на офертата, че тя касае не само колесен трактор, марка DEUTZ-FAHR, модел 5100 D KEYLINE на цена от 83 000 лв., но също така и челен товарач, марка STOLL, модел Solid 35-18 на цена от 30 000 лв., но с оглед последващото поведение на страните може да се направи извод, че постигнатото помежду им съгласие не обхваща челния товарач, а единствено колесния трактор, в какъвто смисъл е и защитната теза на ответника „Ири Трейд“ АД. Така видно е, че втората оферта от 27.01.2023 г., имаща за предмет единствено колесен трактор марка DEUTZ-FAHR, модел 5100 D KEYLINE, е приложена от ищцата към отправеното от нея искане за лизинг от 16.02.2023 г., което тя не би сторила в случай, че не се е считала за обвързана от тази оферта.

Разпечатката съдържа 21 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df63090d-5c26-45a1-9ad1-5f0732faa0c2