Определение № 14821 от 09.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14821 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506437 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. Р. Д. срещу протоколно определение от 20.04.2026 г. по гр. д. № 54562/25 г. по описа на СРС, 37 състав, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството по делото поради липса на национална и местна компетентност, както и в частта, в която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за прекратената част от производството по делото по иска с правно основание чл. 149 СК.

Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил искането му за прекратяване на производството по делото поради липса на национална и местна компетентност. Твърди, че безспорно обстоятелство по делото е, че ищците и тяхната майка живеят постоянно в Испания, гр.

Валдеморо (Мадрид), ул. „********, и че там е тяхното обичайно местопребиваване. Сочи, че там двете деца посещават учебни заведения и са уседнали, както и че приятелската среда на децата е в гр. Валдеморо.

Поддържа, че „обичайно местопребиваване“ по см. на чл. 8 и чл. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. следва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на децата в социалната и семейна среда. За тази цел следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата – член, както и причините за преместването на 1 семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социалните отношения, поддържани от децата в посочената държава, както и че при установяване на обичайното местопребиваване на децата следва да се държи сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай. Сочи, че обичайното местопребиваване на децата към момента на подаване на исковата молба е в Испания, както и че е налице изрично възражение за липса на компетентност на СРС. Поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че е длъжен служебно да следи за своята компетентност да разгледа делото (чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003) и е бил длъжен да прекрати производството. Посочва, че съгласно чл. 8, пар. 1 от Регламента съдилищата на държава – член са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава по времето, когато съдът е сезиран. Ето защо, се иска да бъде отменено обжалваното определение и производството по делото да бъде прекратено.

На следващо място, поддържа, че с протоколното определение от 20.04.2026 г. първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на разноски по иска по чл. 149 СК, в която част производството по делото е прекратено. Ето защо, се иска да бъде изменено определението на СРС в частта за разноските и да бъдат присъдени в полза на ответника разноски по прекратения иск по чл. 149 СК.

Ответниците по частната жалба – Г.Д. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Г.Р.Х., и П.Д. Д. – Х., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Г.Р.Х., са подали отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Оспорват като неоснователни твърденията на частния жалбоподател за липса на международна компетентност на българския съд и местна подсъдност на СРС. Твърдят, че законосъобразно са упражнили правото си да сезират българския съд, тъй като предмет на делото са искове за изменение на издръжка, поради което е приложим Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета, а съгласно чл. 3, б. „а“ от Регламента компетентен да разгледа спора е и съдът по обичайното местопребиваване на ответника.

Безспорно е, че ответникът Д. Д. има обичайно местопребиваване в гр. Троян, Република България, поради което международната компетентност на българския съд е установена. Считат, че правилно е определена и местната 2 подсъдност на делото. Разпоредбата на чл. 112 ГПК предвижда изборна подсъдност при исковете за издръжка, като дава право на ищеца да предяви иска по постоянния си адрес, а в случая ищците са с постоянен адрес в гр.

София, поради което СРС е местно компетентният съд да разгледа спора.

По отношение на искането за присъждане на разноски в полза на ответника за прекратената част от производството по делото поддържат, че същото е неоснователно.

Съдът, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател, становището на ответниците по частната жалба и материалите по делото, намира следното:

По частната жалба от Д. Р. Д. срещу протоколно определение от 20.04.2026 г., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството по делото поради липса на национална и местна компетентност:

Частната жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр. д. № 54562/25 г. по описа на СРС, 37 състав, е образувано по искова молба от Г.Д. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Г.Р.Х., и П.Д. Д. – Х., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Г.Р.Х., срещу Д. Р. Д., с която се претендира от първия ищец сумата от 5 400 лв., представляваща издръжка за минал период - за периода от 15.12.2024 г. до 15.12.2025 г., и издръжка за бъдещ период в размер на 540 лв., както и от втория ищец сумата от 7 200 лв., представляваща издръжка за минал период - за периода от 15.12.2024 г. до 15.12.2025 г., и издръжка за бъдещ период в размер на 600 лв. С молба – уточнение от 12.02.2026 г. са конкретизирани размерите на исковите претенции за изменение на издръжката – от 142,61 евро на 230 евро за ищеца Г.Д. Д. и от 142,61 евро на 300 евро за ищеца П.Д. Д. – Х..

В срока за отговор на исковата молба ответникът Д. Р. Д. е направил възражение за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа исковете за издръжка, както и за липса на местна подсъдност на СРС да разгледа исковете за издръжка. Поддържа, че компетентен да разгледа 3 исковете е съдът по постоянния адрес на децата, а именно – съдът в гр.

Валдеморо, или съдът по постоянния адрес на ответника – Районен съд – Троян.

С определение № 8879/05.03.2026 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението за липса на местна подсъдност на иска по чл. 150 СК пред СРС, като е приел, че съгласно представените писмени доказателства двамата ищци са с постоянен адрес в гр. София, а по силата на чл. 112 ГПК искът за издръжка може да бъде предявен и по постоянния адрес на ищеца.

С протоколно определение от 20.04.2026 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за ответника за прекратяване на производството по делото по иска с правно основание чл. 150 СК поради липса на международна компетентност на българския съд и липса на местна подсъдност на СРС.

Настоящият съдебен състав намира, че протоколното определение от 20.04.2026 г. е правилно. В случая българският съд е международно компетентен да разгледа исковете за изменение на размера на издръжката, присъдена с влязло в сила Решение № 79/20.04.2020 г. на съда в гр. Валдеморо, Испания. Съображенията за това са следните:

Основното правило относно компетентността по искове за издръжка в държави – членки е уреденото в чл. 3 от приложимия Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. В него е предвидена алтернативна международна компетентност по искове за издръжка, а именно: б. „а“ – „съдът по обичайното местопребиваване на ответника“, или б. „б“ – „съдът по обичайното местопребиваване на взискателя“, или б. „в“ – „съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да разгледа иск за гражданското състояние на лицата, когато искът за издръжка допълва този иск, освен ако компетентността не се основава единствено на гражданството на едната страна“, или б. „г“ – „съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да разглежда иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка допълва този иск, освен ако тази компетентност не се основава единствено на гражданството на едната от страните“.

По делото ищците са упражнили правото си да предявят искове за 4 изменение на издръжката им пред българския съд като съд по обичайното местопребиваване на ответника на основание чл. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 4/2009. Обстоятелството, че към момента на предявяване на исковата молба в съда жизнените интереси на ответника са на територията на Република България и че същият има обичайно местопребиваване на територията на Република България не се оспорва от него с отговора на исковата молба.

Напротив, с отговора на исковата молба същият изрично признава, че обичайното му местопребиваване е на територията на Република България - в гр. Троян.

Ето защо, българският съд е международен компетентен да разгледа искове за изменение на издръжка на основание чл. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 4/2009.

На следващо място, СРС се явява и съдът, на който исковете за изменение на издръжката, са местно подсъдни. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 112 ГПК е предвидена изборна подсъдност по иска за издръжка, а именно - да се предявява и по постоянния адрес на ищеца. В случая, от представеното към исковата молба копие от личната карта на ищеца П.Д. Д. – Х. е видно, че постоянният му адрес е в гр. София, ж. к. ********.

Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав намира, че българският съд е международно компетентен да разгледа предявените искове за изменение на издръжката (на основание чл. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 4/2009), както и че СРС е съдът, на който тези искове, са местно подсъдни (на основание чл. 112 ГПК).

Ето защо, частната жалба от Д. Р. Д. срещу протоколно определение от 20.04.2026 г. по гр. д. № 54562/25 г. по описа на СРС, 37 състав, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството по делото поради липса на национална и местна компетентност, следва да се отхвърли като неоснователна.

По частната жалба срещу протоколното определение от 20.04.2026 г. в частта, в която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за прекратената част от производството по делото по иска с правно основание чл.

149 СК:

Производството по делото пред въззивния съд в тази му част следва да се прекрати като преждевременно образувано, като делото следва да се върне на 5 първоинстанционния съд за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК, обективирана в р. II oт частната жалба, за изменение на протоколно определение от 20.04.2026 г. в частта му относно разноските. В случай, че постъпи частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК на първоинстанционния съд, същата следва да се администрира до въззивния съд.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от Д. Р. Д. срещу протоколно определение от 20.04.2026 г. по гр. д. № 54562/25 г. по описа на СРС, 37 състав, с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на производството по делото поради липса на национална компетентност на българския съд и местна подсъдност на СРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 6437/26 г. по описа на СГС, ЧЖ – VI – Ж състав, в останалата му част.

ВРЪЩА делото на СРС, 37 състав, за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК за изменение на протоколно определение от 20.04.2026 г. по гр. д. № 54562/25 г. по описа на СРС, 37 състав, в частта за разноските, обективирана в р. II oт частната жалба с вх. № 132957/27.04.2026 г. от Д. Р. Д..

Определението в частта, в която е оставена без уважение частната жалба, може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1 – седмичен срок от връчването му, а в останалата част – не подлежи на обжалване.

Разпечатката съдържа 43 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df62efcc-b748-462b-9e28-473ad2a1a0c6