Решение № 4288 от 27.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17780/2023
- Вид
- Решение № 4288
- Подписан
- 27.09.2024
- В сила
- 11.03.2025
- Състав
- ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 15, ал. 1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 24, ал. 1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 75а, ал. 2 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 79, ал. 1 и ал. 4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 79, ал. 4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 8, ал. 2 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 8, ал. 3 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 9, ал. 1, т. 4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- § 1, т. 11 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- § 1, т. 24 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 67, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4288 гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110217780 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Алтернатива Сървисис България” ЕООД против наказателно постановление (НП) № 22-2300470/22.11.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за извършено нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неоснователност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че не е извършено вмененото му нарушение, тъй като в случая не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. В тази връзка се позовава на сключената между страната ни и Република Молдова Спогодба за регулиране на трудовата миграция, според която не се изисква разрешение за работа от Агенцията по заетостта на гражданите на едната страна, полагащи труд на територията на другата такава. Твърди на следващо място, че в НП не е посочена законовата разпоредба, уреждаща съответното неизпълнено задължение или нарушената 1 забрана. Наред с това навежда възражение за липса на мотиви, послужили за определянето на санкцията в размер, значително надвишаващ законовия минимум. Жалбоподателят посочва също така, че не са обсъдени направените от него възражения срещу акта за установяване на административното нарушение, както и не е извършена проверка на изложените във възражението обстоятелства. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено атакуваното наказателно постановление. Твърди, че не е налице елемент от фактическия състав на твърдяното нарушение, а в допълнение се позовава и на релевираните вече възражения за незаконосъобразното издаване на наказателното постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Б., в съдебно заседание взема становище, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на посоченото нарушение. Намира възраженията на насрещната страна за неоснователни, тъй като въпросната спогодба за регулиране на трудовата миграция била неотносима, доколкото същата се прилага само относно тази категория чуждестранни работници, които имат сключен индивидуален трудов договор по спогодбата. В процесния случай трудовият договор не бил сключен по този ред, съответно работникът не можел да се ползва с утвърдения облекчен режим на работа. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.03.2023 г. между „Алтернатива Сървисис България” ЕООД в качеството му на работодател и О. Р. в качеството й на работник бил сключен индивидуален трудов договор № 7/10.03.2023 г., съгласно който Р. приела да изпълнява длъжността „чистач, хигиенист“ с месторабота в хотел в гр. София.
2
Договорът бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда за неопределено време с клауза за изпитване на работника с цел проверка на годността му да изпълнява възложената работа. О. Р. постъпила на работа на 13.03.2023 г.
На 18.08.2023 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, сред които и свидетелката С. Й. В., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект „Б1 Хотел София“, находящ се в гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 150, стопанисван от „Алтернатива Сървисис България” ЕООД. В хода на инспекцията на място в обекта било заварено лицето О. Р. (R. O.) – гражданин на Молдова, родена на ***** г., със служебен номер ******, да полага труд като хигиенист. Контролните органи й предоставили бланкова писмена декларация, в която тя посочила, че има сключен трудов договор.
Служителите на ДИТ-София поискали да им бъдат представени документи, от които да е видно, че О. Р. има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта, но до приключването на проверката такива така и не били предоставени. Проверяващите органи извършили справка в Агенцията по заетостта, като с писмо вх. № 23109348/29.09.2023 г. били уведомени, че работодателят „Алтернатива Сървисис България” ЕООД не е подавал заявление за издаване на разрешение за работа и декларация за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на ЗТМТМ за лицето О. Р., а същевременно спрямо същата нямало издадено разрешение за работа в Република България като командирован специалист по смисъла на ЗТМТМ или като член на семейство с разрешено пребиваване.
Резултатите от проверката на място и от представените от дружеството документи пред ДИТ-София били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2335177 от 25.10.2023 г.
При така установените фактически положения, свидетелката С. Й. В., на длъжност „инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – София, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 222300470/25.10.2023 г. срещу „Алтернатива Сървисис България” ЕООД в качеството му на работодател за това, че на 18.08.2023 г. е приел лицето О. Р.
(гражданин на трета държава) на работа в рамките на предоставяне на работна сила без разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта, с 3 което дружеството е нарушило чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Актът бил съставен в присъствието на законния представител на дружеството-жалбоподател.
Писмено възражение срещу така съставения акт било депозирано с вх. № 23118032/31.10.2023 г., с което от името на нарушителя е изразено несъгласие с възприетите от актосъставителя фактически констатации. Развити са доводи за незаконосъобразност на акта поради отсъствие на елемент от фактическия състав на твърдяното административно нарушение.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 22-2300470/22.11.2023 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, на „Алтернатива Сървисис България” ЕООД било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. НП било връчено на нарушителя на 13.12.2023 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелката С. Й. В., както и на писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – възражение срещу АУАН с вх.
№ 23118032/31.10.2023 г.; известие за доставяне на пратка от EMS BulPost; заповед № З-0693/15.08.2022 г., заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. и заповед № ЧР-829/02.07.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, длъжностни характеристики за длъжностите „директор“ и „инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – София; протокол за извършена проверка № ПР2335177 от 25.10.2023 г.; декларация от О. Р.; трудов договор № 7 от 10.03.2023 г.; писмен отговор от Агенция по заетостта относно разрешен достъп до пазара на труда на граждани на трета държава с вх. № 23109348/20.09.2023 г.; писмени отговори от Министерството на правосъдието с вх. № 105686/29.03.2024 г. и 151670/09.05.2024 г.; писмен отговор от СДВР – Отдел „Миграция“ с вх. № 200205/18.06.2024 г.; писмен отговор от МВР – Дирекция „Миграция“ с вх. № 200211/18.06.2024 г.
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от показанията на свидетелката В.. Съдът кредитира същите като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и в частност на съставения протокол № ПР2335177 от 25.10.2023 г.
4
От приложения по делото трудов договор се установява наличието на безсрочно трудово правоотношение, като не е налице позоваване на Спогодбата за регулиране на трудовата миграция между Република България и Република Молдова.
Видно от справката от Агенция по заетостта по отношение на работника О. Р. не е издавано разрешение за работа в Република България. Събраните в хода на съдебното следствие писмени материали подкрепят този извод и в допълнение затвърждават представата, че в автоматизираните информационни фондове, поддържани от миграционните институции, не са налице данни за издадено разрешение за пребиваване на територията на страната ни за лицето.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно по-подробното им анализиране.
Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва да е допуснал до работа по трудово правоотношение молдовската гражданка, а единствено навежда доводи за наличието на постигната международна договореност, позволяваща на чуждестранния работник да полага труд и без издадено разрешение за работа.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ и изричните норми на чл. 79, ал. 1 и ал.
4 от ЗТМТМ.
5
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е извършено с посочване на нарушената разпоредба. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АНО не е обсъдил наведените срещу АУАН възражения. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН вменява в служебно задължение на наказващия орган да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като прецени направените възражения и събраните доказателства, а когато е необходимо – и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Следователно, дължимата проверка включва в обхвата си преценка за основателност на направените възражения, но не и непременно обосноваване на резултатите от нея чрез вписването им в съдържанието на наказателното постановление. Следва да се отбележи също така, че сред задължителните реквизити на НП, не фигурират съображенията по същество на направените възражения – аргумент от чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на жалбоподателя относно допуснато нарушение при посочване на правната квалификация на нарушението. Разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ предвижда както самото правило за поведение, с чието нарушаване законодателят е свързал пораждането на съответните неблагоприятни последици, така и санкцията, която следва да се наложи при евентуалното несъобразяване със същото. Не са налице каквито и да било пречки пред жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си, което е и сторил. От фактическа страна както в АУАН, така и в НП е посочено с необходимата конкретика какво контролните органи са приели за установено както от фактическа, така и от правна страна.
Разпечатката съдържа 41 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df62a108-a7a5-4dfa-a651-665a95084967