Решение № 122 от 31.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. И., 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20221840101041 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба депозирана от Х. А. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Д. б., общ. Д. б., обл. С., ул. „М. с.“ № 14 на основание чл. 439, ал. 1 ГПК спрямо ответника Р. с. И., ЕИК *********, с адрес: гр. И., ул. „И. В.“ № 1, представляван и.ф. председател Р. Й. да бъде признато за установено, че не дължи сумата от 5 000 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 04.05.2018 г. по НОХД № 121/2018 г. на РС – И..

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 04.05.2018г. е издаден изпълнителен лист от Р. с.

И., за обективиращо публично вземане за наказание глоба в размер на 5000 лв., наложено на Х. А. Г. с ЕГН ********* по НОХД № 121/2018г. по описа на Р. с. И., приключило с протоколно определение, с което е одобрено Споразумение № 29/22.2.2018г. по описа на същият съд, влязло в сила на 22.02.2018 г. Изпълнителната давност за събиране на вземането е изтекла, тъй като от 04.06.2018г., когато е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в рамките на изп. дело № 82/2018 г. на ДСИ при РС – И. до 04.06.2020 г. не са извършвани други действия, които да прекъсват давността за изпълнение на наказанието.

Ответникът оспорва предявения иск и релевира твърдения, че в хода на 1 изпълнителните дела са извършвани действия (присъединяване на държавата на основание чл. 458 ГПК на 18.05.2020 г.), които са прекъснали давността за изпълнение на наказанието, за което в писмена молба преди съдебно заседание се позовава на ТР № 2/26.06.2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е вземане, обективирано изпълнителен лист от 04.05.2018 г. за сумата от 5000 лв., представляваща наказание глоба, наложено на ищеца Х. А. Г. по НОХД № 121/2018г. по описа на Р. с. И., приключило с протоколно определение, с което е одобрено Споразумение № 29/22.2.2018г., влязло в сила на 22.02.2018 г.

Искът с правно основание по чл. 439 ГПК е допустим дотолкова, доколкото се твърди, че по образуваното изпълнително дело № 82/2018 г. на ДСИ при РС – И. не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, поради което изпълняемостта на публичното вземане за наказанието глоба е погасена поради изтекла обикновена изпълнителска давност.

Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД в ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.

Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК наказанието не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

2

С т. 4 от ТР № 2/2018 г. на ОСНК са отстранени противоречията в съдебната практика относно приложимостта на разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, когато при неизпълнено наказание глоба е образувано изпълнително производство. В мотивите на решението е направено ясно разграничение между обикновената изпълнителска давност (чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК) и абсолютната изпълнителска давност (чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК), като е прието, че разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително производство. Казано по друг начин при образуване на изпълнително производство за събиране на наказание глоба, ако в рамките на две години от образуването му не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, поради изтичането на обикновената изпълнителска давност.

Съдът намира, че е налице надлежна процесуална легитимация на ищеца и интерес от предявяване на иска, тъй като съществува спор относно недължимостта на процесната сума, който следва да бъде разрешен по съдебен ред. Искът е предявен именно от лицето, чиято правна сфера е засегната от принудителното осъществяване на наложеното наказание.

На 11.05.2018 г. за принудително събиране на вземането за сумата от 5000 лв., представляваща наказание глоба, наложено на ищеца по НОХД № 121/2018 г. на РС – И., обективирано изпълнителен лист от 04.05.2018 г., по искане на ответника, е образувано изпълнително дело № 82/2018 г. на ДСИ при РС – И.. Съдът няма да се спира на противоречието в тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция дали образуването на изпълнително дело прекъсва давността (не - според тезата, развита в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. ОСГТК и да – според тезата, развита в т. 4 от ТР № 2/2018 г. на ОСНК), тъй като този правен извод няма решаващо значение за крайния изход на делото.

На 04.06.2018 г. по образуваното изпълнително дело № 82/2018 г., по искане на взискателя, ДСИ при РС – И. е предприел изпълнително действие с насочване на изпълнението чрез налагане на запор на банкови сметки на ищеца, с което е прекъснал двугодишната обикновена изпълнителска давност, установена в чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК (давността) и на основание чл. 83, ал. 3 3 от НК е започнал да тече нов двугодишен давностен срок.

На 18.05.2020 г. ДСИ е предприел ново изпълнително действие, като с разпореждане на основание чл. 458 от ГПК като взискател е присъединил държавата чрез НАП. По този начин давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е прекъсната и на основание чл. 83, ал. 3 от НК е започнал да тече нов двугодишен давностен срок.

На 17.02.2022 г. с постановление на ДСИ при РС – И. производството по изпълнително дело № 82/2018 г. е прекратено.

На 15.03.2022 г. по искане на ответника е образувано изпълнително дело № 49/22 г. на ДСИ при РС – И. за събиране на процесното вземане от 5000 лв.

Във възлагателното писмо, въз основа на което е образувано производството, са посочени изпълнителни способи, които да бъдат предприети (запор, възбрана, опис и публична продан), поради което предвид константното разбиране в съдебната практика (Решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г., ГК, II т.о. на ВКС), основано на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. ОСГТК, давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е прекъсната и на основание чл. 83, ал. 3 от НК е започнал да тече нов двугодишен давностен срок.

На 25.03.2022 г. ДСИ при РС – И. е предприел ново изпълнително действие по изпълнително дело № 49/22 г., като с разпореждане на основание чл. 458 от ГПК като взискател е присъединил държавата чрез НАП. По този начин давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е прекъсната и на основание чл.

83, ал. 3 от НК е започнал да тече нов двугодишен давностен срок.

Предвид изложеното следва извод, че предявеният иск е неоснователен, тъй като в нито един момент от влизане в сила на определението, с което е одобрено споразумението, послужило като основание за издаване на изпълнителен лист от 04.05.2018 г. по НОХД № 121/2018 г. на РС – И. до приключване на съдебното дирене по настоящото дело, не е изтекъл срок от 2 години, в който да не са предприемани действия за изпълнение на определението. Изложеното в исковата молба в голямата си част е вярно, но не държи сметка, че насочването на изпълнението чрез присъединяването на кредитор, в случая в лицето на държавата на основание чл. 458 ГПК, също е действие, прекъсващо давността, в който смисъл са дадените задължителни указания с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. ОСГТК. Ето 4 защо искът е неоснователен.

Водим от горното, Районен съд – И.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. А. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Д. б., общ. Д. б., обл. С., ул. „М. с.“ № 14 иск на основание чл. 439, ал. 1 ГПК спрямо ответника Р. с. И. , ЕИК *********, с адрес: гр. И., ул. „И. В.“ № 1, представляван и.ф. председател Р. Й., да бъде признато за установено, че не дължи поради погасяването й по давност на сумата от 5 000 лв., представляваща наказание глоба, за която е издаден изпълнителен лист от 04.05.2018 г. по НОХД № 121/2018 г. на РС – И..

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – И.: _______________________

5