Решение № 5135 от 24.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5135 гр. София, 24.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20241110211186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С ПИСМЕНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ (ПП) по чл.28 от ЗАНН с №

КПК-6525-5 гр.София, 15.07.2024г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК)

НАРУШИТЕЛЯТ Г. Д. М., с ЕГН: ********** е била освободена от административно-наказателна отговорност по административно-наказателна преписка, образувана по АУАН с № КПК-АУАН-ПР-1177/17.04.2024г. за маловажен случай на административно нарушение по чл. 52, ал.1, т.3 вр. чл.49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Г. Д. М. обжалва писменото предупреждение. Излага във въззивната си жалба чрез защитника си адвокат Т. М. инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на предупредителния ненаказващ акт. Не се претендират разноски.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА

ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира пред съда доводи за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба.

Претендират се разноски.

Въззивният съд, в качеството си на последна инстанция по 1 фактите, като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено следното:

I.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 31.07.2024г., в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя и чрез нейния упълномощен представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – писмено предупреждение по чл.58д, т.2 вр. чл.28 от ЗАНН, връчено на 19.07.2024г. с разписка на „Български пощи“ ЕАД - на л.38 от СП, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

II.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Спорът по делото не касае фактите или събраните доказателства в производството, а как следва да се тълкува закона. Т.е. спорът между страните е само по правото.

Н а 06.10.2023г. влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията (ЗПК).

Жалбоподателят Г. Джеимл М. изпълнявала през 2023г. длъжността „Директор“ на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ (РД „СП) Момчилград. Същата осъществявала административно ръководство на отделно структурно звено - Дирекция, намираща се в гр.Момчилград в общата организация, към която се причислявала - а именно към Агенцията за „Социално подпомогане“.

Жалбоподателят М. като Директор на РД „СП“ - Момчилград била възложител на обществени поръчки по реда на упълномощаването от Изпълнителния Директор на Агенция „Социално подпомагане“.

След извършените законови промени в разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОП (обн. в ДВ бр.88 от 2023г., в сила от 22.12.2023г.), от Агенцията за обществените поръчки (АОП) към Министерството на финансите били обявени методически указания с изх. № МУ-2 от 29.12.2023г. относно тълкуването на разпоредбата на чл.7, ал.1 вр. чл.5, ал.1 от ЗОП.

Напрактика, жалбоподателят М. не е попадала по закон в обхвата на новите изменения в чл.7, ал.1 от ЗОП и не се включвала в кръга лица, на които можело да се възлагат обществени поръчки, тъй като не е ръководела Агенцията за „Социално подпомагане“ и съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Закона за администрацията, а само нейно отделно структурно звено Дирекция (а именно РД „СП“ - Момчилград“).

2

Жалбоподателят М. попадала в обхвата на лицата по чл.6, ал.1, т.44 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).

В КПК била извършена проверка на 11.04.2024г. от свидетеляактосъставител Г. Н. Т. - служител на Комисията, като след справка в „Публичния регистър“ на КПК е било установено, че от 22.12.2023г. до 22.01.2024г. жалбоподателят М. е следвало да подаде в КПК гр.София декларация по образец за имуществени интереси на основание чл.52, ал.1, т.3 вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.

Жалбоподателят М. на 08.02.2024г. под вх. № Ф 4467 при закъснение от 17 (седемнадесет) дни (след изтичане на законоустановения срок на 22.01.2024г.) подала в КПК гр.София писмена декларация за имущество и интереси по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства. Същата се допълва и от показанията на свидетеляактосъставител Г. Н. Т. и свидетеля Д. А. С. (присъствал само при съставянето на АУАН). Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

IV.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени писмени предупреждения по чл.28 от ЗАНН районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и ПП на жалбоподателя. Липсва нарушение от актосъставителя при призоваването на жалбоподателя М. за връчване на АУАН. Правото й на защита не е било нарушено. Същата е знаела за какво деяние е административно-наказателно обвинена. Като уличено в административно нарушение лице същата има правото да не се самоуличава; да избягва призоваването и/или уведомяването си; да не оказва съдействие на актосъставителя; да забавя процедурата и т.н. все възможности, с които същата би могла да упражни правото си на защита.

АУАН и ПП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики и други.

Съдът намира, че АУАН и ПП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в акта за установяване на административното нарушение, като по идентичен начин е отразено и в писменото предупреждение по чл.28 от ЗАНН. Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния закон.

3

АУАН и ПП са надлежно връчени на нарушителя М. с оглед гарантиране на нейните права и правото й на защита.

Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното писмено предупреждение, като обратните съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.

Административно-наказателното производство е образувано в сроковете п о чл. 34, ал.2 от ЗАНН . Писменото предупреждение е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на жалбоподателя М. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава.

Нарушената материалноправна норма е посочена правилно. Установеното административно нарушение по чл. 52, ал.1, т.3 вр. чл.49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) е формално - на просто извършване е.

Осъществено е било с продължено довършено бездействие от деня, следващ законовия едномесечен срок за подаване на имуществената декларация - а именно от 23.01.2024г. (това е датата на нарушението с местоизвършване в гр.София - където е седалището на Комисията).

В срок от 22.12.2023г. до 22.01.2024г. жалбоподателят Г. Д. М. не е подала и не е подавала в КПК задължителната декларация за имуществото й и нейните финансови интереси в качеството й на „Директор“ на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ (РД „СП) - Момчилград. Жалбоподателят М. е изпълнявала тази длъжност през 2023г. Местоработата й е била в едно и също населено място в гр.Момчилград в отделно административно подразделение към Агенцията за „Социално подпомагане“, като е без значение дали това подразделение се наименова като Регионална Дирекция „Социално подпомогане“ или само като Дирекция „Социално подпомагане“ към Агенцията за „Социално подпомогане“ - същите са все в един общински център - в гр.Момчил и са все Дирекция.

О т 22.12.2023г. по волята на законодателната власт с влязло в сила изменение на разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОП жалбоподателят М. вече не е отговаряла на изискванията да бъде надлежно законово лице, на което възложител (Изпълнителният Директор на Агенция за „Социално подпомагане“) да е можел да възлага с преупълномощаване извършването и администрирането на обществените поръчки по ЗОП. Законът го е забранявал това, според разбиранията на съда, като последващите евентуални упълномощавания на възложителя след 22.12.2023г. не са можели да преодолеят тези законови ограничения по чл.7, ал.1 от ЗОП. Това е така, защото жалбоподателят М. не е била ръководно лице на цялата администрация на Агенцията за „Социално подпомагане“, а само на нейно отделно структурно звено - Дирекция, в гр.Момчилград. Поръчките е следвало да се реализират само от Изпълнителния Директор на Агенцията за „Социално 4 подпомагане“. Т.е. само до 22.12.2023г., без да е имало изрично законово ограничение (което е започнало да действа след тази дата), е важала спрямо жалбоподателя

М. упълномощителната власт на възложителя

(Изпълнителният Директор на Агенция за „Социално подпомагане“), като е можела (жалбоподателят М.) да реализира извършването и администрирането на обществените поръчки по ЗОП, но само до 22.12.2023г. (обществените поръчки се довършвали по този стар ред, ако са били открити и възложени преди 22.12.2023г.). До 22.12.2023г. жалбоподателят М. не е била законово делегирано лице при условията на ограничения, при което само упълномощаването й от Изпълнителния Директор на Агенцията за „Социално подпомагане“ (пълномощното е едностранно гражданска сделка) до 22.12.2023г. е било достатъчно. След 22.12.2023г. е започнало да действа спрямо жалбоподателя М. законово ограничение по чл.7, ал.1 от ЗОП, като само упълномощаването й вече не било достатъчно. Т.е. пълномощното й, което не е било прекратено по волята на упълномощителя, а е било прекратено по волята на законодателя и това пълномощно не можело да се противопостави на законовото ограничение на чл.7, ал.1 от ЗОП (в тази насока съдът се позова и на методическите указания с изх. № МУ-2 от 29.12.2023г.

Агенцията за обществените поръчки (АОП) към Министерството на финансите). Тези съображения, мотивират решаващата инстанция на въззивния съд да приеме, че има извършено административно нарушение от жалбоподателя М.. Държавата чрез КПК следва да знае (в рамките на законовите срокове по ЗПК и специалните закони) какви са имуществените права и задължения на жалбоподателя М. към трети лица и организации (независимо, че декларацията й може да сочи евентуално отрицателни показатели), за да знае публичният орган дали може да извърши съответен контрол на действията, актовете или решенията РД „СП“ - Момчилград, които се вземат и са свързани например с финансовата отговорност на Държавата - а именно с ползите и задълженията за нея в рамките на публичната дейност в обществен интерес, която е реализирана и се реализира от „РД „СП“ Момчилград. В тази насока, релевираните обратни по съдържание доводи от въззивната жалба и писмената защита на жалбоподателя М., че за няма задължение да подава въпросната декларация, тъй като не е публично лице по ЗПК, са неоснователни. В правилно приложение на материалния закон е била освободена от административно-наказателна отговорност жалбоподателят М., поради маловажността на случая съгласно чл.28 от ЗАНН. Целите на административното наказание могат да се постигнат и с писменото предупреждение на жалбоподателя М.. Не е необходимо да й бъде налагано административно наказание „парична глоба“ в определен размер.