Решение № 172 от 12.10.2022, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. К., 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Габриел Р. Русев при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Въззивно гражданско дело № 20225100500148 по описа за 2022 година

С решение № 179/26.05.2022 г., постановено по гр. д. № 729/2021 г. по описа на Районен съд - К., е отхвърлен предявеният от „Б.- И.“ ООД против Д.

В. Д., иск по чл.26 ал.2 пред.4-то от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на т.1 от сключен между тях договор от 27.02.2017г.- поради липса на основание, както и обективно кумулативно съединения с него осъдителен иск по чл.34 предл.1-во от ЗЗД за сумата 23 800.00 лева, дадена по нищожна клауза, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска на 21.05.2021г. С решението е отхвърлен и предявеният от „Б.- И.“ ООД против Д. В. Д., иск по чл.27 предл.3 вр. чл.28 ал.1 изр.1 от ЗЗД за унищожаване на клаузата на т.1 от сключен между тях договор от 27.02.2017г- поради грешка, както и на обективно кумулативно съединения с него осъдителен иск по чл.34 предл.2-ро от ЗЗД за сумата от 23 800.00 лева, дадена по унищожаема клауза, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 21.05.2021г. С решението е отхвърлен и предявеният от „Б.- И.“ ООД против Д. В. Д., иск по чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД за сумата от 23 800.00 лева, дадена на отпаднало основание- поради разваляне на сключен между страните договор от 27.02.2017г. в частта му по т.1, на 1 основание неизпълнение на клаузата на т.8 от същия договор, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска на 21.05.2021г. С решението „Б.- И.“ ООД е осъдено да заплати на Д. В. Д. сумата от 3400.00 лева разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Б.И.“ ООД, който го обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи се, че по делото се били събрали доказателства, че между страните е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на собствеността, като въззивникът е следвало да предаде на Д. Д. общо РЗП не повече от 25 % на общата РЗП на сградата.

Сочи се, че ответницата си била запазила правото на строеж върху- два броя магазини, шест броя апартаменти и четири броя паркоместа. Неправилно съдът бил приел, че договора от 27.02.2017г. представлявал част от предварителния договор от 29.01.2014г. В сключените договори не било договорено, че В. следвало да получи в собственост самостоятелни обекти от сградата, които да включват 25 % от търговска и 25 % жилищна площ, а само общо 25 % от общата РЗП. Неправилно било прието, че В. е следвало да получи 25 % от жилищната площ. Излага подробни съображения в тази насока. Неправилно съдът бил приел и, че ставало въпрос за грешка в пресмятането, която била в предмета, тъй като ощетяване на ответницата не е било налице. Въззивникът бил действал с грешна представа за ощетяване на ответницата. Грешката в представата на управителя на въззивникът била осъзната след изготвяне на техническата експертиза. В случая към датата на сключване на договора въззивникът е бил в грешка поради което договорът бил унищожаем. Излага подробни съображения в тази насока. Ответницата била в пълно неизпълнение на договора по т.8 от 27.02.2017г. задължение, което било основание за развалянето му и за претендиране на обезщетение за връщане на получените от нея суми. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата Д. В. Д., не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание жалбодателят се представлява от адв. К. В., който 2 поддържа подадената жалба. Моли съда да отмени постановеното решение.

Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата се явява лично и с адв. Д., който оспорва подадената жалба. Моли съда да потвърди постановеното решение.

Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на Районен съд - К. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно. Първоинстанционното исково производство е било образувано по искова молба от „Б.- И.“ ООД против Д. В. Д., иск по чл.26 ал.2 пред.4-то от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на т.1 от сключен между тях договор от 27.02.2017г.- поради липса на основание, както и обективно кумулативно съединения с него осъдителен иск по чл.34 предл.1-во от ЗЗД за сумата 23 800.00 лева, дадена по нищожна клауза, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска на 21.05.2021г. Предявен е и иск по чл.27 предл.3 вр. чл.28 ал.1 изр.1 от ЗЗД за унищожаване на клаузата на т.1 от сключен между тях договор от 27.02.2017г- поради грешка, както и на обективно кумулативно съединения с него осъдителен иск по чл.34 предл.2ро от ЗЗД за сумата от 23 800.00 лева, дадена по унищожаема клауза, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 21.05.2021г.

Предявен е и искпо чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД за сумата от 23 800.00 лева, дадена на отпаднало основание- поради разваляне на сключен между страните договор от 27.02.2017г. в частта му по т.1, на основание неизпълнение на клаузата на т.8 от същия договор, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска на 21.05.2021г.

Ответникът Д. Д. В. не оспорва изложените обстоятелства относно договореностите между страните за сключени предварителен договор на 29.01.2014г., Нотариален акт за учредяване право на строеж, ведно с поправянето му, подаването на сочената в исковата молба жалба, претендираното от самата нея ощетяване с 34 кв.м. по-малко получена 3 жилищна площ и дължимото й се за това обезщетение, предаване на обектите, които ищецът се е задължил да построи в нейна собственост, въвеждане на сградата в експлоатация, оттегляне на горепосочената жалба, подадена жалба до РП-К. с вх. N 1277/22.06.2018г. с последвал отказ да се образува ДП, направен с Постановление от 23.08.2018г., които обстоятелства са съществени с оглед предмета на доказване, но оспорва, че е създавала пречки във връзка с договореностите и изпълнението на задълженията на ищеца като строител, и със сезирането на РП - К. е целяла възпрепятстване дейността на строителя и удовлетворяване на свои претенции; че договорът от 27.02.2017г. е сключен поради принуда и оспорва всички предявени искове при условията на евентуалност, в т.ч. обективно съединените им, както за нищожност, така и за унищожаемост на клаузата на т.1 от договора от 27.02.2017г., както и за наличие на условия за разваляне на договора поради посоченото в исковата молба основание, конкретизирано в съдебно заседание от ищеца. Не оспорва получаване на сумата от 23 800 лв., като изрично в отговора на исковата молба сочи и следните обстоятелства: при подписване на Нотариален акт за учредяване право на строеж N 117/16.04.2015г. е установила, че освен замяна на гаражи с паркоместа, е надвзета жилищна площ от ищеца, тъй като договорката с ищеца била ответникът да получи целия втори етаж, състоящ се от общо 7 апартамента и еквивалентни на притежаваните от ответника 25 % от право на строеж, а при подписване на договора, ищецът в частност управителя му е взел един голям апартамент на същия етаж от 105 кв.м., като тези обстоятелства установила след подписване на Нотариалния акт и във връзка с обединяване на съседни парцели, един от които ответникът продала на ищеца, като въпросното надвземане на жилищна площ ответникът основава на представеното по проектната документация разпределяне на площите от „Г. И.“, което заедно с ищеца изчислили и съобразно с предварителната им уговорка определили обезщетение от 23 800лв., след което и сключили договора от 27.02.2017г. Сочи, че увеличаването на площите на ищеца се получава, защото ищецът има жилищна площ 1 543 кв.м., представляващи 20 апартамента и сутерен 120 кв.м., представляващи 2 гаража с обща площ 40 кв.м. и 80 кв.м. мазета, а търговската площ му е 675 кв.м., като ответникът има 468.70 кв.м. жилищна площ, представляваща 6 апартамента и сутерен 240 кв.м., представляващ 4 гаража с обща площ 100 кв.м., 100 кв.м. сутеренни помещения, 40 кв.м. мазета с търговска площ 173 4 кв.м., като при всички положения се установява не само, че не са заплатени на ответника неправомерно надвзети 34 кв.м., но и че тези, които са й заплатени са в пъти под реалната сума, която е следвало да получи и че за припадащата се на ищеца жилищна търговска площ, ответникът е компенсирана със сутеренна площ, каквато не може да се приравни нито на жилищна, нито на търговска, с оглед цената й на кв.м.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че между страните на 29.01.2014 г. е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу изграждане на обекти в предвиждаща се по КЗСП жилищна сграда, като въззиваемият Д. Д. В. учредила на въззивника "Б. - И."ООД право на строеж и съответни идеални части от правото на собственост върху терена на поземлен имот с идентификатор *** в зависимост от процента на обектите в предвидената по КЗСП скица виза, които ще бъдат допълнително договорени между страните с анекс, след изготвянето и одобряването на идеен архитектурен проект за жилищната сграда, и които ще бъдат с обща застроена площ не повече от 75 % от общата РЗП на сградата, а при увеличаване на същата и построяване на повече от уговореното, извън техническите проекти, учредителят получава 25 % от допълнителната РЗП за изграждане сграда, като за себе си учредителят запазила правото на строеж на обекти в сградата, които също ще бъдат индивидуализирани с допълнителен анекс, и ще бъдат с обща застроена площ не повече от 25% от общата РЗП на сградата, като в т.3 от договора е предвидено, че обектите ще бъдат описани в допълнителен анекс в съответствие с изготвения идеен проект и пълното описание на обектите ще бъде направено в нотариалния акт за прехвърляне правото на собственост върху съответните идеални части от поземления имот и в съответствие с одобрения архитектурен проект и издаденото разрешително за строеж. В т.II от договорa страните са уговорили, че реалните обекти в сградата, ведно с припадащите се идеални части от общите части от сградата, ще бъдат посочени в нотариалния акт. С нотариален акт от 16.04.2015г., поправен с нотариален акт от 03.06.2015г., въззиваемата учредила на ищеца правото на строеж за обектите, посочени поотделно в т.I от него и запазила за себе си обектите, посочени поотделно в т.II от акта, при уговорено в т.III задължение ищецът да построи обектите на ответника, което задължение е цената на учреденото на ищеца право на строеж.

5

Правилно първоинстанционният съд е приел, че на 03.06.2015г. страните подписали анекс, с който първият като приобретател на правото на строеж и втората като негов учредител се споразумели „Четирите гаража за обезщетение на собственика на имота да бъдат обособени като самостоятелни клетки и на две гаражни клетки да се поставят ролетни щори от строителя, а на другите две гаражни клетки собственикът на имота да ги довърши с ролетни щори, както и подходът към всички гаражни клетки и складови помещения да бъде с минимален наклон и широк/удобен за извършване на търговска дейност/. Издадено е от община К. на 09.06.2015г. Разрешение за строеж на жилищна сграда с търговски партер в УПИ IV- 5723, кв.125 по плана на ж.к.В., гр.К.. На 02.12.2016г. ответникът подала в РП - К. Жалба вх.

N 2232, с която е направила оплаквания, че управителят на ищеца е извършвал действия в разрез с уговорките от предварителния договор и други постигнати договорености, като е поискала да бъде направена проверка за наличие на извършено престъпление от общ характер. На 27.02.2017г. между страните е подписан договор, с който страните постигат съгласие за следното: