Решение № 389 от 24.07.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Козлодуй, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20221440101545 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

От А. С. А., ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, ........., чрез адв.Х. Й. от САК против „ Вивус.БГ ” ЕООД, ЕИК:202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „ Лозенец “, ул.„ Димитър Хаджикоцев “ № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните А. С. А., ЕГН:********** и „ Вивус.БГ ” ЕООД, ЕИК:202393458, гр.София, че предвидената в сключения между тях договор за кредит №9864757019 от 21.10.2019г. - „ такса бързо разглеждане “, „ такси за удължаване на срока “ и „ допълнителни лихви и такси “ са нищожни;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ Вивус.БГ ” ЕООД, ЕИК: 202393458, гр.София да заплати на ищеца А. С. А., ЕГН:********** сумата в размер на 343.91 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №9864757019 от 21.10.2019г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 01.12.2022г. до окончателното изплащане;

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за кредит №9864757019 от 21.10.2019г., сключен с „ Вивус.БГ ” ЕООД, ЕИК:202393458, гр.София, по силата на който се е задължил в срок до 30 дни, еднократно да върне главницата в размер на 400 лева с падежна дата 1

20.11.2019г..Впоследствие, въз основа на сключени между страните три Анекса – един от 21.10.2019г. и два от 22.10.2019г., А. А. е получил от ответника допълнително сумите от 200.00 лева, 200.00 лева и 300.00 лева към първоначално отпуснатия заем, като общият размер на заема се е увеличил до общо 1100.00 лева.Сочи се, че на падежната дата 20.11.2019г., ищецът е следвало да погаси освен главницата в размер на 1100.00 лева, но и сумата от 36.49 лева - договорна лихва и сумата от 236.13 лв., представляваща такса експресно разглеждане.

Кредитът бил погасен на 03.01.2020г., когато е върната сумата от 1480.40 лева, включваща 1100.00 лева - главница; 36.49 лева - договорна лихва; 236.13 лева такса бързо разглеждане и 107.00 лева - такси за удължаване на срок и други лихви.

Ищецът релевира, че сключеният договор за кредит №9864757019 от 21.10.2019г. е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр.чл.22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма, както и на основание чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР.

Твърди се, че в договора е посочена услуга, свързана с усвояването на кредита, която не е включена нито в ГЛП, нито в ГПР, като по този начин са заобиколени изискванията на ЗПК.Счита се, че тъй като по този начин грешно е посочен ГПР, то следва да се приравни на хипотезата на непосочване на ГПР, по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и целият договор да бъде обявен за недействителен, на основание чл.22 от ЗПК.Излагат се доводи, че посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „ заблуждаваща търговска практика “ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Сочи се, че е нищожна клаузата в договора, с която е начислена такса бързо разглеждане, тъй като съгласно ЗПК, кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита.Релевира се, че в случая се касае за такса за отпускане на кредита, с което се заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК, което е в пряко нарушение на чл.143, т.19 от ЗЗП.В случай, че съдът приеме, че договорът е валиден и действителен, то се твърди нищожност на отделни клаузи от договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на закона и на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП, поради неравноправност.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.Излагат се съображения, че са неоснователни твърденията за нищожност на договора за паричен заем, поради нарушения на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.Твърди се, че договорът съдържа законовоизискуемите форма и съдържание, като на ищеца още в самото 2 начало е предоставен Стандартен европейски формуляр /СЕФ/.Счита се, че твърдението на ищеца, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, е невярно, тъй като всички параметри по договора са били известни, още на етап преддоговорна информация, доколкото са били обективирани в СЕФ.Сочи се, че размерът на ГПР е изчислен изцяло и в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Релевира се, че събраната от ищеца такса експресно разглеждане, не евключена в ГПР, на основание чл.19, ал.3, т.2 от ЗПК, където е предвидено, че заявяването на отделни и незадължителни услуги не следва да се включва в ГПР.Излагат се доводи, че предоставената незадължителна услуга - „ такса експресно разглеждане “, която е заплатена от А. А., съответства изцяло на законовата възможност, уредена в чл.10а, ал.1 от ЗПК, според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като характерът на тази услуга е пожелателен, незадължителен и допълнителен.Твърди се, че такса „ експресно разглеждане “ е включена в Общите условия по кредита, които от своя страна са предварително изпратени и съгласувани с Комисия защита на потребителите.Излагат се съображения, че такса „ експресно разглеждане “ не следва да бъде включвана в „ общите разходи по кредита “, тъй като не са налице кумулативно задължителните условия затова.Предвид незадължителния характер на посочената такса „ експресно разглеждане “, като условие за сключване на договора, то се счита, че тя не следва да бъде включвана в ГПР.На следващо място се, счита, че е неоснователно и твърдението за нищожност на клаузите в договора, тъй като същият е съобразен изцяло с изискуемите форма и съдържание, в съответствие с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК, както и на ЗПФУР и ЗЗП, за което се излагат подробни съображения.Предвид гореизложеното се счита, че сключеният договор за кредит е действителен и между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.

Прави се искане съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.10.2019г., ищецът А. А. в качеството си на кредитополучател сключил с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за кредит №9864757019 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 400.00 лева, представляваща главница по кредита.Кредитът бил за период от 30 дни и с падежна дата – 20.11.2019г..По кредита били начислени следните такси и лихви – такса „ Експресно разглеждане „ в размер на 98.52 лева.По този начин, общият размер на 3 кредита , който кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата е бил в размер на 512.00 лева.

Ищецът се е възползвал от правото си на отпускане на допълнителна сума по кредита, сключвайки анекс за допълнителна сума от дата 21.10.2019г. към договора за кредит, съгласно който анекс на ищеца били отпуснати допълнителни 200.00 лева главница по кредита.Във връзка със сключения анекс на ищеца били начислени допълнителни такси и лихви, а именно – такса за експресно разглеждане в размер на 47.26 лева.По този начин, общият размер, който ищецът е следвало да заплати на падежа – 20.11.2019г., бил в размер на 765.99 лева.

На 22.10.2019г. ищецът сключил с ответното дружество нов анекс за допълнителна сума към договора за кредит, съгласно който анекс на ищеца били отпуснати допълнителни 200.00 лева главница по кредита.Във връзка със сключения анекс на ищеца били начислени допълнителни такси и лихви, а именно – такса за експресно разглеждане в размер на 36.14 лева.По този начин, общият размер, който ищецът е следвало да заплати на падежа – 20.11.2019г., бил в размер на 1008.64 лева.

На 22.10.2019г. ищецът сключил с ответното дружество нов анекс за допълнителна сума към договора за кредит, съгласно който анекс на ищеца били отпуснати допълнителни 300.00 лева главница по кредита.Във връзка със сключения анекс на ищеца били начислени допълнителни такси и лихви, а именно – такса за експресно разглеждане в размер на 54.21 лева.По този начин, общият размер, който ищецът е следвало да заплати на падежа – 20.11.2019г., бил в размер на 1372.62 лева.

По този начин общият размер на главницата по договора за кредит, който ищецът следвало да върне на падежната дата 20.11.2019г. бил в общ размер на 1100.00 лева, а начислените по договора и анексите към него такси експресно разглеждане били в общ размер на 236.13 лева.

С отговора на исковата молба ответното дружество прави признание, че ищецът на 03.01.2020г. е заплатил сумата от 1480.38 лева, с която е погасил задължението си по процесния договор за кредит.С посочената сума са погасени както следва:

- 1100.00 лева – главница;

- 36.49 лева – договорна лихва;

- 236.13 лева – такса експресно разглеждане;

- 67.76 лева – наказателна лихва за забава, начислена на основание т.13.2 от ОУ;

- 40.00 лева разноски, свързани с действия по събиране на просрочения с 44 дни дълг, начислени съгласно т.13.3, вр.чл.13.4 от ОУ по договора за кредит;

От гореизложеното се установява, че ищецът е заплатил по кредита извън главницата и договорната лихва сума в общ размер на 343.89 лева / 4 триста четиридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки /.

Съгласно т.8 от ОУ, приложими към процесния договор за кредит, кредитополучателят има право да поиска отпускане на допълнителен кредит(и) до достигане на кредитния лимит по вече отпуснат кредит, като страните се съгласявали, че получаването на допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия договор за кредит, посредством сключване на нов договор за кредит, като всички параметри по съществуващия договор за кредит, с изключение на общата дължима сума по кредита, оставали непроменени.Отпускането на всеки допълнителен кредит подлежал на отделно одобрение от страна на кредитора.

Съгласно т.11 от ОУ кредитополучателят имал право да поиска да бъде удължен срокът за връщане на кредита.Удължаването на срока за връщане на кредита е отразено, че е допълнителна услуга, която се предоставяла по искане на кредитополучателя, при съгласие на кредитора, съобразно Тарифата на кредитор.

Съгласно т.13.2,б.”а” от ОУ, в случай на забавяне на плащания по договора за кредит, кредиторът има следните права – кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие, като страните се съгласяват, че уговорената лихва, която се е начислявала до момента преди кредитополучателя да изпадне в просрочие, ще продължи да се начислява върху непогасената главница.

Съгласно т.13.3 от ОУ, в случай на забавяния на плащането по договора за кредит от кредитополучателя, кредиторът има право да предаде информация на дружества за събиране на дългове относно неизпълнението на договорните задължения от страна на кредитополучателя, лични данни и финансова информация за кредитополучателя за целите на събирането на вземания.Със сключването на договора за кредит, кредитополучателят изрично дава съгласието си и се съгласява, че кредиторът ще има право да предава подобна информация на дружества за събиране на вземания по настоящата точка.