Решение № 76 от 07.06.2024, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 71/2024
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 07.06.2024
- В сила
- 13.11.2025
- Състав
- Васка Динкова Халачева, Кирил Митков Димов, Невена Калинова Калинова
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1, т.3, т.4, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3, т.4, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3, т.4, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.251 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.75, ал.2 · Закон за наследството
- чл.34 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.24, ал.4 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. К., 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Васка Д. Халачева
Членове:
Кирил М. Димов
Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20245100500071 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 295/23.11.2023 г. по гр.д. № 214/2023 г. по описа на РС – М., е отхвърлен предявеният от А. И. П., с ЕГН **********, против Х. Х. Й., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.341 от ГПК вр. чл.34 от ЗС, за допускане на делба на поземлен имот с идентификатор № ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.М., обл.К. находящ се в гр.М., местност „С.”, с площ 3000 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 037006, при съседи на ПИ: ПИ с идентификатор № ***, ПИ е идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор №
***, ПИ с идентификатор №***, при квоти: 2/3 ид.ч. за ищеца А. И. П. и 1/3 ид.ч. за ответника Х. Х. Й., като неоснователен.
Със същото решение А. И. П. е осъден да заплати на Х. Х. Й. направените по делото разноски в размер на 2000 лв.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът А. И.
П., представляван от процесуалния си представител – адв. Е. А., който го обжалва изцяло като нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Нищожността на решението се обосновава с твърдения за неяснота и вътрешна противоречивост. Сочи се, че в мотивите си съдът посочил, че предявеният иск е основателен и доказан, а в диспозитива на решението отхвърлил същия като неоснователен. Също така излага съображения за противоречивост на мотивите относно владението и собствеността върху имота и срокът на владението.
По отношение на недопустимостта на решението се излагат съображения, че производството по делото пред първоинстанционния съд се е развило без участието на един от съделителите – съпругата на ответника Х. Х. Й., поради което решението следвало да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане с участието на необходимия другар.
По същество се сочи, че PC - М. неправилно и незаконосъобразно не допуснал своевременно направеното от ищеца доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че ищецът е придобил собствеността върху 2/3 ид.ч. от имота от праводателя си А. С. Е..
Извършените на 27.11.2013 г. и на 02.11.2015 г. нотариални производства, с които ответника „се легитимирал“ като собственик на целия недвижим имот, нямали вещно-транслативен ефект по отношение на притежаваните от праводателя на ищеца, а впоследствие и от самия ищец, 2/3 ид.ч. от имота.
При извършване на сделките от 2013 г. и 2015 г., праводателите на ответника не били собственици на целия процесен недвижим имот, а само на 1/3 идеална част от него. Прехвърлянето на чужда вещ, както и последващите разпоредителни действия с нея, били непротивопоставими на действителния собственик. PC - М. неправилно ценил събраните по делото писмени доказателства и стигнал до неправилния извод, че ответника е добросъвестен владелец по смисъла на чл.79, ал.2 от ЗС. Твърди, че ответникът не бил добросъвестен владелец, предвид вписването на прехвърлителната сделка, по силата на която праводателя на ищеца е 2 придобил собствеността върху 2/3 идеални части от имота три години преди сделката. Също така на 21.04.2021 г. по молба на ЧСИ Р. С. била вписана възбрана върху притежаваните от праводателя на ищеца 2/3 ид.ч. върху имота за обезпечаване на вземането на Община К.. Ответникът Й. бил уведомен изрично и от нотариус Г. Г. за извършената поправка на нотариалния акт на праводателя му, но въпреки обещанието си, не се е явил в нотариалната кантора за извършване на поправка на нотариалния си акт от 02.11.2015 г. От събраните по делото писмени доказателства се установявало, че единствените лични действия на ответника, касателно процесния имот били участие в нотариалното производство от 02.11.2015 г., депозираното ръкописно заявление вх. № 9400-47 от 07.01.2016 г. до кмета на Община М., издаването на 18.04.2017 г. в полза на Д. Ф. Х. пълномощно за представителството му пред административните органи във връзка с даденото разрешение за изработване на ПУП-ПЗ, както и ограждане и заравняване на имота. Считано от този момент ответникът изцяло се дезинтересирал от имота и дори не посещавал същия. След като А. Е.
(праводателя на ищеца) узнал за неоснователните претенциите на трети лица към имота, незабавно била премахната част от оградата и същият възстановил фактическата си власт върху имота. В периода 2017 г. - 2022 г. безпрепятствено били провеждани огледи в имота, а в деня на сключване на сделката от 17.11.2022 г. продавачът А. Е. предал на място на ищеца А. П. владението върху 2/3 ид.ч. от същия. Стартирането през месец януари 2016 г. на административна процедура за промяна на ПУП-ПЗ не водело до извод за упражнявана от ответника явна, непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота, както неправилно било прието от първоинстанционния съд. Извършените от пълномощника му Д. Ф. Х. действия касаели единствено придвижването на административната преписка и не представлявали действия по упражняване на фактическа власт върху имота. Ответника не доказал твърдението си, че е установил владение върху имота в деня на нотариалното му прехвърляне. В нот. акт № *** от **.**.**** г. не се съдържала информация за предаване на владението върху същия. По делото не били събрани доказателства, от които да се установява, че в периода 02.11.2015 г. - 02.11.2020 г. ответникът еднолично е владял имота. Налице били множество доказателства, че Х. Й. се установил трайно във Великобритания, където живеел и се прибирал в България не повече от 3 веднъж годишно, респ. същият не упражнявал фактическа власт върху имота. РC - М. неправилно ценил и безкритично изцяло кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели на ответника, без да държи сметка за тяхната заинтересованост от изхода на делото и обстоятелството, че дадените показания били неверни и в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят Н. Ф. С. заявявал, че имота е придобит от ответника преди повече от 10 години, което твърдение било невярно и не се подкрепяло от събраните по делото доказателства. Също така този свидетел живеел в Испания и не се завръщал в Република България, защото е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.
Показанията на свидетеля А. Х. Й. - брат на ответника, не били ценени при съобразяване с разпоредбата на чл.172 от ГПК и вероятната неговата заинтересованост от изхода на делото. Показанията на този своиедетел, че имота е купен и заграден от брат му преди 12-13 и дори 15 години били неверни и не се подкрепяли от събраните по делото писмени доказателства.
В показанията на разпитаните по делото свидетели не се съдържала информация в кой момент след „закупуването“ на имота ответника е предприел действия по заравняването и ограждането му. Процесният имот бил нива, за която нямало данни да е обработвана или да е предмет на аренден или друг вид договор, поради които твърдението на ответника за установено владение върху целия процесен имот на 02.11.2015 г. било недоказано. След като узнал за незаконосъобразните действия на неустановени трети лица по заравняване и ограждане на собствения му имот, праводателят на ищеца - А. Е., възстановил владението си, премахнал част от оградата и сигнализирал Прокуратурата за извършени незаконосъобразни действия в процесния имот. В хода на извършване на проверката и след като е разбрал, че имота му незаконосъобразно е „продаден“ на ответника Й., А. Е. установил контакт с него, уведомил го, че е образувал преписки в прокуратурата като собственик на 2/3 ид.ч. от имота. Многократно разговаряли по телефона и между двамата било постигнато съгласие когато Х. Й. се прибере в България да се видят и да обсъдят какво ще правят с имота - дали някой от тях ще изкупи дела на другия или ще потърсят купувач за целия имот. Тъй като среща между двамата така и не била осъществена, А. Е. се разпоредил с притежаваните от него идеални части от имота в полза на въззивника на 17.11.2022 г. и му е 4 предал владението върху имота. Моли съда да обезсили като недопустимо обжалваното решение на PC - М. и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Евентуално прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.
Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба. Представя писмена защита.
Въззиваемият Х. Х. Й., представляван от процесуалния си представител - адв. Д. Г., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПКК, с който оспорва въвзивната жалба като неоснователна. В отговора се сочи, че към 02.11.2015 г. - момента на изповядване на сделката при придобиване на процесния имот от ответника, същият не е бил семеен и не е имал съпруга, т.е. делбеният имот не е бил придобит от ответника в режим на СИО. Но дори да е имал съпруга, то същата не била задължителен другар, предвид приетото в Тълкувателно решение решение №3/2016г. от 29.06.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС. Сочи се, че докладът на съда бил изготвен в съответствие с разпоредбите на чл.146, ал.1, т.3, т.4, т.5 и чл.146, ал.2 ГПК. Страните, включително и ищецът – въззивник, не изразили своевременно възражения срещу доклада и не направили искания за неговото изменение и допълване. Невярно било твърдението на въззивника, че своевременно е поискал разпит на трима свидетели във връзка с представените нови писмени доказателства в съдебно заседание, състояло се на 24.07.2023 г. В това заседание процесуалният представител на въззивника - адв.Б., представил и съдът приел писмени доказателства. Другият процесуален представител на въззивника - ищец адв.Ч., потвърдила, че нямат други доказателствени искания във връзка с притетите писмени доказателства, както и във връзка с изисканата преписка от ОСЗ - М.. Заявила, че водят трима свидетели, като моли съдът да ги допусне до разпит в о.с.з. на 24.07.2023г. за оборване на обстоятелствата посочени в отговора на исковата молба. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - М.. В съдебно заседание въззиваемият, представляван от процесуалния си представител поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото 5 доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на М.ския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.
Изложените доводи за нищожност на съдебното решение основно се свеждат до твърдението за неяснота и вътрешна противоречивост относно основателността на предявения иск, както и владението върху имота. В тази връзка следва да се посочи, че основанията за нищожност на съдебно решение са разяснени подробно в решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр.дело № 1321/2018 г. на ВКС. В цитираното решение е посочено, че нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, включително по чл.251 от ГПК, или чрез поправяне по чл.247 от ГПК. В случая не може да бъде направен такъв извод, като волята съда е ясно изразена в мотивите на съдебното решение. Що се отнася до това, че в един абзац от мотивите съдът сочи, че искът е основателен и доказан, то очевидно се касае за недоглеждане, от което обаче не би могло да се изведе извод за абсолютна неразбираемост на волята на съда, която е ясно изразена в мотивите.
Разпечатката съдържа 29 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df611c1e-a8c9-4bf5-8188-5d512f9e91a2