Решение № 278 от 13.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Варна, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова

Членове:

Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора С. Ив. Д. като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601048 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от подс.Т. З. чрез защитника му адв.И. срещу присъда № 170, постановена на 22.06.2023 г. по НОХД № 408/2023 г. на ВРС, с която подс.З. е признат за виновен, че на 20.05.2022 г., в землището на с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна, се заканил с убийство по отношение на Д. А. А., като опрял нож до шията му с думите:

„Ще те заколя и ще ти съборя главата на земята" и това заканване е възбудило в него основателен страх за осъществяването му, като на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

С присъдата подсъдимият З. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. А. А. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за ненанесените му неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането 20.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като гражданския иск до сумата до 10 000 лева е бил отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 511,20 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на 1

МВР – Варна, 100 лева в полза на Варненски районен съд, вносими по сметка на ВСС, както и 200 лева в полза на Районен съд-Варна, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Прави искане за отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подс.З. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение, а гр.иск да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът заема становище за правилност на първоинстанционната присъда, като счита, че същата следва да бъде потвърдена.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, адв.В. моли за потвърждаване на присъдата.

Адв.И. поддържа жалбата. Според него РС – Варна е бил лаконичен в мотивите си при анализа на свидетелските показания. Застъпва становището, че поведението на пострадалия и неговите приятели е нелогично, както и че е невъзможно пострадалият да е изпитвал страх за живота си и да е седял на масата на подсъдимия, поради което и деянието на последния се явява несъставомерно според адв.И..

Подс.З. в последната си дума иска да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, намира за установено следното:

Жалбата срещу постановената присъда от ВРС е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество обаче се явява неоснователна.

От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

През месец май 2022 г. подс. З. пребивавал в района на с. Шкорпиловци, обл. Варна, в гориста местност, където бил поставил своята каравана.

Неговата дъщеря - свид. З.а се познавала с ч.о. и гр. ищец А. и свид. Д.. Тя била поканила Д. А. и Л. Д. на 20.05.2022 г. вечерта на гости в караваната на своя баща. А. и Д. поканили свидетелите С. С., Г. Н. и С. С. да ги придружат.

От Девня до Шкорпиловци А., Д., С., Н. и С. се придвижили с лек 2 автомобил, управляван от А.. В края на с. Шкорпиловци били била посрещнати от свид. З.а и подс. З., които се придвижвали с техен автомобил.

С двата автомобила навлезли в гористата местност и достигнали до караваната на подс. З..

Всички, освен свид. С. С. употребявали алкохол пред караваната. По време на престоят им, свид. А. правил снимки с камерата на мобилния си телефон, като си правили и селфи със свид. З.а. Целта била публикуването им в Инстаграм.

Подс. З. решил, че снима него и ги извикал при себе си на масата. А. отишъл при подс. З. и тъй като подс. З. му заявил, че иска да му каже нещо на ухото, се навел към него. При това подс. З. хванал с дясната си ръка А. през рамото, навеждайки го към себе си. Попитал го дали е снимал него, при което А. му показал снимките от телефона си, уверявайки го, че не е снимал него, като изтрил част от снимките. В един момент подс. З. с лявата си ръка извадил от обувката си нож с дървена дръжка, който опрял в гърлото на А.. При това подс. З. заявил на А., че ще го заколи и ще му хвърли главата на земята. А. силно се уплашил за живота си. Имал чувството, че всеки момент ще умре, защото нож бил опрян в гърлото му. Случилото се било възприето от свидетелите Д., Н. и С. С., които също се изплашили. В един момент подс. З. свалил ножа и казал на А. да изчезва. Последният се отдалечил на разстояние около 10 – 15 метра, а подс. З. влязъл в караваната си, взел нож, тип „мачете" и започнал да го размахва пред караваната, крещейки: „Ще ви изколя".

Свид. З.а успяла да успокои подсъдимия. Свидетелите не си тръгнали веднага, а останали още около час и половина, след което се прибрали в гр.

Девня, като автомобила бил управляван от С. С..

Видно от заключението на назначената и изготвена комплексна съдебно¬психиатрична и психологична експертиза А. е възприел като стресова ситуация случилото се на 20.05.2022 г. Заканата за убийство е възбудила у него основателен страх за осъществяването й. Заканата е оказала влияние върху психо-емоционалното състояние на пострадалия, като е повишила неговата тревожност и страховата му готовност. А. няма склонност да си измисля или „украсява" събитията. Той е в състояние да дава достоверни показания.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото писмени доказателства – изготвената и кредитирана от съда СППЕ, гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Д. А., Л. Д., С. С., Г.

Н., М. З.а и С. С..

Първоинстанционният съд след внимателен анализ на събраните доказателства е постановил присъдата си, като е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Тези изводи са правилни, обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящият съдебен състав, тъй като съответстват изцяло на установените по 3 делото обстоятелства. Фактическите констатации, от значение за правилното разкриване на обективната истина по делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички събраните по делото доказателствени средства.

Употребените от подсъдимия спрямо свид.А. думи и извършените спрямо същия действия са били насочени пряко към физическата му неприкосновеност. Подс. З. е употребил сила, захващайки го през рамото с дясната си ръка, същевременно опирайки държания в лявата ръка нож в гърлото на А. и заявявайки, че ще го убие, като го заколи и обезглави.

Анализът на интензитета на думите и действията на подс. З., както и разликата във възрастта и телосложението му в сравнение тези на А., са довели първоинстанционния съд до правилния извод, че у пострадалия би могъл да възникне, а и е възникнал основателен страх от осъществяване на заканата за убийство.

Съобразявайки изложените обстоятелства въззивната инстанция намира, че изводът на проверявания съд, че подс.З. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК е законосъобразен, тъй като на инкриминираните дата и място се заканил с убийство по отношение на Д. А., като опрял нож до шията му с думите: „Ще те заколя и ще ти съборя главата на земята" и това заканване е възбудило в него основателен страх за осъществяването му. Това е така, тъй като чрез думи и действия подсъдимият се заканил с убийство спрямо А., който ги е възприел и същите биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им. Обстоятелството, че свидетелите са останали още известно време на инкриминираното място не променя този извод.

Съдът намира, че употребената физическа сила за придържане на тялото и опиране на нож в гърлото на А., както и изразите, че ще бъде заколен и обезглавен по отношение на пострадалия, както и въздействието, което са оказали те върху А. в следствие на начина по който са отправени, обуславят съставомерността на деянието от обективна страна.

Не е убягнало от вниманието на първоинстанционният съд, че за съставомерността на деянието не е необходимо А. действително да се е изплашил, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена. В конкретния случай обаче от показанията на свидетелите А., Д., Н. и С. С., както и от заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза се установява, че в следствие на действията и на отправените закани от подс. З., свид.А. е бил в състояние на силна уплаха и стрес за живота и телесната си цялост, т.е. той е възприел отправените му закани като заплаха. Същите са възбудили у последния основателен страх за осъществяването им.

Подс.З. е съзнавал съдържанието на заканата и обстоятелството, че същата е възприета от А. като действителна заплаха. Подсъдимият е целял да възбуди страх у А., към който е отправил заканите за заколване и обезглавяване, като такъв е бил постигнат, тъй като в следствие на неговите 4 думи и действия А. се изплашил и потърсил закрила от компетентните орГ..

Въззивният съд не споделя застъпената позиция от защитата, че първоинстанционният съд е неглижирал, не обсъдил и не дал вяра на обясненията на подсъдимия, като по този начин е допуснал нарушение на процесуалните правила. Напротив в абзац 6, стр.3 от мотивите си, съдът след като е откроил наличните по делото две версии за случилото се, е посочил, че не могат да бъдат кредитирани с доверие обясненията на подс.З., т.к. същите са останали изолирани от останалия доказателствен материал, събран по делото. След което е направил подробен анализ и съпоставка на показанията на разпитаните свидетели.

Настоящата инстанция счита за несъстоятелно оплакването на адв.И., че е останал неизяснена фактическата обстановка, напротив първоинстанционния съд, с активното участие на страните я е изяснил.

ВОС счита за несъстоятелни и възраженията на защитата относно неправилното кредитиране показанията на пострадалия и неговите приятели.

В мотивите си, ВРС след като е извършил преценка на събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, изяснил е обстоятелствата, които са от съществено значение за решаване на делото, правилно е направил своите изводи относно съставомерността на извършеното деяние, като заключенията на съда са достатъчно аргументирани и мотивирани и изцяло се споделят от настоящата инстанция.

По делото, по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване са събрани достатъчно доказателства, които са и еднопосочни.

Безспорно е установено, че на 20.05.2022 г. в землището на с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна, подс.З. се заканил с убийство по отношение на свид.Д. А., като опрял нож до шията му с думите: „Ще те заколя и ще ти съборя главата на земята" и това заканване би могло и е възбудило в него основателен страх за осъществяването му.

Не отговарят на действителността възраженията, съгласно които осъждането на подс.З. е на база предположения, защото ревизираният съд нелогично е обсъдил противоречия в доказателствени материали и липсва вътрешна съгласуваност, последователност, логика и изчерпателност на изложението му, ерго превратно са тълкувани събраните по делото доказателства. Напротив, ВРС е направил пълен преглед на доказателствените материали, законосъобразно е обмислил противоправното поведение на подсъдимия, за което има доказателства. Ценил е доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност, разчел ги е с действителното им съдържание, без да игнорира или частично да не оценява някои от тях. Обстоятелството,че доказателствените изводи и приетата на тяхна база фактическа обстановка не се схожда с позицията на подсъдимия и неговия защитник, не прави съдебния акт незаконосъобразен.