Решение № 1073 от 26.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000500655 по описа за 2025 година

С решение № 6586 от 29.11.2024г., постановено по гр.д.№ 12496/2023г. по описа на СГС Столична община е осъдена да заплати на С. И. Б. от гр.***, на основание чл.49, вр. чл.

45 ЗЗД сумата 15000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от многофрагментно счупване на горния/проксимален/ край на големия пищял на дясна подбедрица, претърпяна на 14.09.2022г., в следствие на падане поради спъване в настилка на западния тротоар на ул.

„Христо Чернопеев“ в близост до бул. „Цариградско шосе“ в посока бул. „Цариградско шосе“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на инцидента на 14.09.2022г. до окончателното плащане, както и да заплати сумата 7795,30лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за лечение, като вредите са причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в неподдържане в изправност на тротоар на територията на гр.София, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба на 07.11.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете в размер на 3947,35лв.

Предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 15 000лв. до пълния предявен размер от 30 000лв.

Против това решение е подадена въззивна жалба от Столична община с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли иска .

1

Счита, че не са налице елементите на фактическия състав на чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на общината. В хода на делото не били доказани твърденията на ищцата, че злополуката е получена в следствие на спъване и падане на същата тротоар, който да е собственост и да е поддържан от ответника, както и че причина за падането е лошото състояние на този тротоар. Позовава се на отразеното в Епикризата, издадена от УМБАЛСМ „София мед“ ЕАД, в която самата ищца посочила,че травмата е получена по време на спорт. Поддържа, че причината за травмата и мястото на деликта са избрани произволно от ищцата, а действителното място на злополуката и вещта, която причинила деликта били други.

Изтъква, че всички доказателства относно механизма на настъпване на травмата и мястото, на което е получена са косвени.

Решението било неправилно и в частта, с която е прието, че е доказано настъпването на имуществени вреди в размер на 7795,30 лв., тъй като не всички разходи, отразени в представените документи били в пряка връзка с лечението на ищцата. Оспорва се относимостта на разходите, осчетоводени с фактури № 0334929 от 28.09.2023г., фактура №4000009105 от 08.09.2023г., фактура №4000009210 от 12.10.2023г., фактура № 2700001484 от 08.11.2022г. и фактура № 2000593750 от 05.04.2024г. Тези разходи са в общ размер на 2814,30лв., като за същата сума страната счита, че претенцията е недоказана.

На следващо място се поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди, освен че е недоказано по основание е и силно завишено. Не били съобразени такива обстоятелства от значение за неговия размер като видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалата, социално- икономическите условия в страната, както и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищцата. Прави се оплакване, че неправилно съдът не е уважил своевременно релевираното възражение за съпричиняване. Пострадалата с поведението си създала предпоставки за осъществяване на механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Не сочи обаче конкретно действие или бездействие на ищцата,с което същата да е допринесла за вредата.

На последно място се оспорва основанието и периода, за който е уважен искът за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че такава се дължи от момента на завеждане на делото, а не от момента на установяване на вредата без да са изложени доводи в подкрепа на това становище.

Ищцата в производството С. И. Б. е подала отговор на жалбата на Столична община и насрещна въззивна жалба. С отговора се оспорва жалбата, депозирана от насрещната страна като се поддържа, че тя е неоснователна. Изложено е становища по всяко едно от оплакванията, направени от Столична община.

С насрещната въззивна жалба,подадена от С. Б. се обжалва решението в отхвърлителната му част. Излагат се доводи, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е занижен. Моли се решението в тази му част да бъде отменено и 2 въззивният съд да уважи иска в пълния му размер. Сочи съдебна практика, при която за травми, подобни на тази, претърпяна от ищцата са присъждани суми, равни на исковата и дори по-големи и то увреждания, настъпили в по-ранен времеви момент.

Столична община е подала отговор на насрещната въззивна жалба. Счита същата за неоснователна и моли решението в отхвърлителната му част да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба се излагат твърдения,че на 14.09.2024 г. около 13:30 часа С. Б. е преминавала по западния тротоар на улица „Христо Чернопеев“ в близост до бул.“Цариградско шосе“ в посока бул.“Цариградско шосе“. В резултат на лошото състояние на тротоарната настилка тя паднала и получила сериозни наранявания. При самото падане ищцата първоначално ударили лицето си, като разбила лявата страна на устата си, но тялото и отскочило назад. При получения удар в лицето очилата й отхвърчали от него и се счупили. Тя инстинктивно притегнала ръцете си напред и се подпряла с длани на земята, усуквайки се надясно, при което охлузила лявото си рамо. В резултат на това се обърнала на 180 градуса във въздуха по гръб. Така краката и описали дъга във въздуха и при удара със земята коляното на десния й крак от вътрешната страна е хлътнало.

При падането ищцата получила многокомпонентна фрактура на проксимална тибия шести тип по Шатцкер с ангажиране на латерално тибиално плато – без дислокация.

Наложило се да бъде извършена операция, при която било установено, че има още една фрактура – долен кондил.

Веднага след падането двама минувачи отшили при Б. и повикали линейка, с който тя била откарана в болница „Софиямед“ . На следващия ден била извършена операция, при която на ищцата били поставени 2 плаки и единадесет винта за фиксиране на счупената кост.

Болничният престой продължил 6 дни, след котето за период от тридесет дни тя била практически неподвижна,а до три месеца след инцидента се придвижвала с патерици. След това в период от една години пострадалата е провеждала рехабилитация три пъти седмично,а на 26.09.2023г. претъпяла нова операция за отстраняване на едната плака и седем винта. След нея отново в период от 30 дни се придвижвала с патерици. Предстояла втора операция за отстраняване на останалите винтове и плака.

Поддържа се, че в резултат на така получените травми ищцата е претърпяла значителни имуществени и неимуществени вреди.

Имуществените вреди се изразявали в направени разноски за проведеното лечение – за медицински интервенции и за възстановяване на счупените очила.

Неимуществените вреди представлявали болки и страдания, претърпени в резултат на счупването, настъпило при падането на тротоара, нарушен начин на живот и траен стрес.

Претендира се обезщетение в размер на 30 000лв. за понесените неимуществени вреди 3 и 7795,30 лева имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.

С подадения отговор на исковата молба Столична община е оспорила предявения иск.

Поддържа се, че не е налице фактическия състав на деликта. Липсвали доказателства за точното място на злополуката , механизма и причината за настъпване на увреждането.

Изтъква се, че ищцата сама е посочила пред лекуващия лекар, че травмата е станала по време на спорт и поради това поддържа,че мястото на деликта е избрано произволно и не се явява място на злополуката. Изразява се и становище,че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен.

По отношение на документите , с които ищцата установява извършени разходи за лечение, се поддържа, че същите са неотносими към спора ,тъй като не доказват връзка с инцидента.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че С. Б. е получила увреждане именно на посоченото от нея място и в посоченото време. Прието е също, че ответната община носи има задължението да поддържа тротоарите в състояние безопасно за ползването му, както и че се установява в случая това задължение да не е изпълнено.

С оглед доказаното увреждане, продължителност на претърпените болки и страдания и период на възстановяване, съдът е приел, че обезщетение в размер на 15 000лв. справедливо ще обезщети ищцата за претъпените от нея неимуществени вреди.

По отношение на имуществените вреди съдът е счел, че същите са доказани в претендирания размер от представените писмени доказателства и заключението на СМЕ, съгласно което извършените разходи са в причинна връзка с необходимото лечение.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на същото настоящата инстанция излага следните съображения:

За установяване на твърденията си ищцата е представила като доказателства по делото епикриза, издадена от УМБАЛ „Софиямед“, Клиника по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и реконструктивна хирургия. . От същата е видно,че ищцата е постъпила в болницата поради претърпяна травма при спорт като се оплаквала от силна болка в горната част на дясната подбедрица и имала силно ограничени движения на колянната става.

Установява се също, че е проведено оперативно лечение.

В хода на процеса пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно4 медицинска експертиза, изготвена от вещото лице К. С..

Експертът , като се е запознал с медицинската документация по случая и е извършил личен преглед на пострадалата е посочил, че е установил наличие на оперативен белег по външната страна на дясна колянна става и подбедрица с дъговиден ход и дължина 16см, с по- тъмен цвят и наличие на оперативен белег по вътрешната страна на дясна колянна става и подбедрица с надлъжен ход и дължина 7см. Освен това е била налице хипотрофия на бедрената мускулатура на десен крак – при сравнително измерване е установена разлика от 2см в обиколката на бедрото, която обаче представлява обратимо състояние. Установен е запазен обем движение в дясна колянна става.

Вещото лице посочва, че видно от представените епикризи, на 14.09.2022г. на ищцата са направени образни изследвания, при които е установено многофрагментно счупване на горния/проксимален/ край на големия пищял на дясна подбедрица. Проведено е оперативно лечение, изразяващо се открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с 2 плаки и винтове. След това ищцата е провела курсове физиотерапия и рехабилитация.

След извършване на контролни прегледи на 26.08.2023г. и 26.09.2023г., на 26.09.2023г. ищцата отново е постъпила в Клиника по ортопедия и травматология , където оперативно е отстранена металната остеосинтеза от външната страна на големия пищял на дясна подбедрица. На 14.02.2024г., ищцата отново е постъпила в Клиника по травматология, където оперативно е отстранена металната остеосинтеза и от вътрешната страна на големия пищял на дясна подбедрица. Според вещото лице, че при лечението е спазена необходимата поредност на медицински интервенции.