Решение № 54 от 18.02.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Р., 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска

Членове:

Антоанета Атанасова

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20264500500048 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Община Р., ЕИК 000530632, представлявана от к. П.М., депозирана чрез процесуалния представител юр.конс. Г. Д. И., срещу Решение № 1728/01.12.2025 г. постановено по гр. дело № 3529/2024г. по описа на Районен съд – Р., с което Община Р. е осъдена да заплати на Д. И. Д. от гр.Р., ул.”Ц.К.” *******, с ЕГН: **********, сумата от 2 877,50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили от трудова злополука от 15.07.2021 г., включващи средства за медикаменти и лечение, свързани с уврежданията й и възстановителния процес, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата от 50 000,0 0 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили от трудова злополука от 15.07.2021 г., включващи болки, страдания и пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на настъпилата трудова злополука – 15.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 590,82 лева, представляваща лихва за забава върху главница за имуществени вреди в размер на 1 896,00 лева за периода от 27.10.2021 г. до 1

23.06.2024 г.

В жалбата се излагат съображения за това, че в решението си съдът не е обсъдил в пълен обем направените от Община Р. възражения относно размера на дължимите обезщетения, и по-конкретно не е обсъдено възражението за намаляване на присъденото обезщетение с получените от ищцата Д. Д. обезщетения и пенсии за общественото осигуряване, съобразно нормата на чл. 200, ал. 3 КТ. Позовава се на разпореждането за образуване на Тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОГТК на ВКС, където се сочи, че в част от постановените по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове е прието, че дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени и неимуществени вреди и от получената сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване. Счита, че в случая след определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се приспаднат получените от ищцата обезщетения за временна неработоспособност в размер на 9 737,60 лв и получените доходи от пенсия в размер на 11 665,99 лв. Освен това навежда и доводи, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с критериите за справедливост, което намира за прекалено завишено. Намира за неоснователна и уважената претенцията за причинени неимуществени вреди в размер на 2 877,50 лв, в частта, касаеща 1 400,00 лв разходи за заплатени нощувки на децата и съпруга в „СБР Термал – Златни пясъци“, тъй като счита, че необосновано рехабилитацията на пострадалата е осъществена заедно със всички членове на семейството и същите не съставляват преки разходи за нейното лечение.

Допълнително позовавайки се на непредставянето на рецепти и други разходооправдателни документи за ползвани обезболяващи средства от Д., поставя под съмнение интензивността и продължителността на физическите й страдания.

Жалбоподателят моли въззивният съд да постанови решение, с което да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното решение, като бъде постановено ново такова, с което да бъде определен по-нисък, справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като претендираната сума от 50 000,00 лв бъде намалена с получената такава в размер на 21 403,59 лв от общественото осигуряване на основание чл. 200, 2 ал.3 КТ и бъде отхвърлен предявения иск за имуществени вреди в размер на 1 400,00 лв като неоснователен. Претендира разноски.

Ответната страна по жалбата Д. И. Д. чрез пълномощника й адв. А.

Н. е депозирала в срока по чл. 263 от ГПК отговор на въззивната жалба, в който е изразено становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част, е допустимо, правилно и законосъобразно, постановено при праволни тълкуване на събраните по делото гласни и писмени доказателстсва, при правилно тълкуване на заключението на приетата комплексна съдебно медицинска експертиза и не на последно място при правилно приложение на закона и трайната съдебна практика по отношение на правния спор. При постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Съдът правилно е определил размера на обезщетението, дължимо за причинените на ищцата за неимуществени вреди, като е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 50 000,00 лева.

Преди всичко акцентира върху обстоятелството, че ответната страна не е подала отговор на исковата молба, а участвайки в първото по делото съдебно заседание не е направила и възражение на основание чл. 200, ал.3 КТ, в каквато насока са основните й доводи в депозираната въззивна жалба за необсъждане на това възражение, и което е преклудирано. Позовава се на тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е прието, че възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд.

Счита, че съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди е зачел всички специфични за случая обстоятелства и посочените от жалбоподателя съдебни решения дори да касаят случаи на хора с идентични с получените от пострадалата Д. травми, не биха могли да бъдат показателни при определяне на претендираното от нея обезщетение. Те не биха могли да бъдат коректив при определяне на обезщетението и предвид факта, че в конкретния случай е налице много рядко срещано усложнение и влошаване състоянието на пострадалата ръка - „счупване дясна лакетна кост и дясна лъчева кост с близките им краища, с луксация на дясна лакетна става, репозиция и метални 3 остеосинтези. Миграция на част от металните тела, наложгило хирургичното им отстраняване. Псевдоартроза на дясна лъчева кост…. Проносупинационна контрактура на дясна лакетна става“ … /видно то съдебната експертиза/ При определянето на този размера съдът е съобразил преживяната от ищцата физическа и психическа травма, както и получените от ищцата увреждания. Съобразил е и това, че ищцата е лице в активна трудоспособна възраст, в която временната загуба на работоспособност неминуемо създава психически и социален дискомфорт, постравматимчно тревожно и стресово разстройство, вина и стрес от невъзможността да полага лично грижи за непълнолетните си деца.

Освен това липсата на пълноценно възстановяване на ръката, следва да се приеме като трайно осакатяване на тялото. Още повече, че към днешна дата е налице влошаване на здравословното състояние на пострадалата. С експертно решение № 91834 от 28.07.2025 г. процентът на ТНР е увеличен она 56 %, от които 50 % за трудовата злополука и се налага и продължаване на рехабилитационните процедури.

По отношение неоснователността на изразеното във въззивната жалба възражение, свързано с размера на претърпените от Д. имуществени вреди, цитира изразеното от юрк. Д. в първото съдебно заседание становище, където изрично заявява „Не оспорваме имуществените вреди, представени са доказателства.“ Освен това сочи, че с неподаване на отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК правото за оспорване и на този иск е преклудирано.

Само за прецизност счита, че следва да се отбележи, че претендираната сума от 2 877,50 лв не включва сочената от Община Р. сума от 1 400,00 лв – разходи за останалите членове на семейството й. Моли решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.

В съдебно заседание детайлно уточнява формирането на размера на претенцията за имуществени вреди, като сочи съответната фактура или сметка, които са заплатени.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, отговора на същата и изложените доводи на страните, както и след 4 като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба срещу Решение № 1728/01.12.2025 г. постановено по гр. дело № 3529/2024г. Районен съд – Р. е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.

Настоящият съдебен състав намира, че в обжалваното решение районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства , както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за основателността на заявените претенции.

Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно, по безспорен начин е установил, че ищецът е доказал претенциите си изцяло и законосъобразно е определил размера на претърпените неимуществени вреди. Не са налице процесуални нарушения, правилно е приложен материалният закон.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.

В конкретния случай настоящата инстанция намира, че определеният от районния съд размер от 50 000,00 лв изцяло е съобразен с критерия за 5 справедливост по чл. 52 ЗЗД и с конкретните обстоятелства по делото – естеството на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, характера на психическите реакции, социалните ограничения и икономическите реалности към момента на деликта, временната загуба на работоспособност и невъзможността от пълното възстановяване, както и с нивото на обезщетенията, присъждани в сходни случаи. Още повече, че в конкретния казус наред с тежката и непоправима контузия в дясната ръка на пострадалата е налице и много рядко срещано усложнение и последващо влошаване състоянието, поради което видно от приетото заключение на вещото лице има голяма вероятност установените ограничения в движенията на ставата да останат за цял живот. Същата търпи болки и страдания и към настоящия момент, като видно от дадените от нея показания в съдебно заседание, в резултат на деликта се е наложило изцяло да промени начина си на живот, като го подчини на болката и неудобството от боравенето с пострадалата дясна ръка, а дейности и действия, които са били ежедневие за нея, да станат трудни или изобщо невъзможни за извършване.

По отношение на възражението за намаляване на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът счита, че същото е направено след предвидения за това законов срок. С неподаване на отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК правото за оспорване на този иск е преклудирано и не подлежи на разглеждане. В проведеното на 29.01.2025 г. първо по делото съдебно заседание пред РРС не фигурира заявена искова претенция по чл. 200, ал.3 КТ, а ответникът – Община Р. не е изразил възражения по доклада. Като цяло искане по чл. 200, ал.3 КТ от Община Р. няма направено по делото.