Решение № 129 от 10.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110207356 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Д. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № *** г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради необоснованост.

Сочи се, че автомобилът е товарен и е бил закупен от жалбоподателя, който не е знаел за служебно прекратената му регистрация. Жалбоподателят допълва, че е притежавал всички документи за автомобила и не е бил уведомен за служебно прекратената му регистрация.

В съдебно заседание жалбоподателят Т., редовно призован, се явява лично и се възползва от правото си да даде обяснения. Разказва, че той лично е закупил автомобила и е бил при прехвърлянето му с нотариална заверка на подписите, но не го е пререгистрирал в КАТ, защото е бил в чужбина. Не оспорва самото управление на МПС и заявява, че предния ден е влязъл в страната със същия автомобил. Настоява, че като собственик на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената му регистрация.

В пледоарията си по делото моли за отмяната на НП, защото са му наложени три отделни наказания, включително и отнемане на контролни точки, а той не е знаел за прекратената регистрация.

Административнонаказващият орган – началника на група в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.08.2023 г. бил сключен договор за покупко-продажба с жалбоподателя Г. Т. като 1 купувач на МПС – товарен автомобил марка *** и продавач *** ЕООД. Подписите на страните по договора били заверени нотариално на същата дата и нотариусът служебно изпратил преписката на портала на МВР на същия ден с оглед промяната в собствеността на МПС. Но товарният автомобил не бил пререгистриран от новия собственик – Г. Т. в законовия двумесечен срок – до 11.10.2023 г., поради което на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 13.10.2023 г. и това било отразено в база-данни на КАТ. Но собственикът на автомобила не бил уведомен за това и той разполагала със СРМПС и регистрационните номера, издадени на предишния собственик.

На 21.10.2023 г. около 11:06 часа в гр. София, по бул. Сливница с посока на движение от бул. Панчо Владигеров към ул. Фортов път, жалбоподателят Г. Т. управлявал товарния автомобил марка *** със СРМПС и рег. табели, издадени на предходния собственик. Той не знаел, че МПС е с прекратена регистрация. В района на кръстовището на бул. Сливница и бул. Панчо Владигеров той бил спрян за проверка от служители на 09 РУ СДВР. Те установили самоличността на водача, както и обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.

Затова, св. М. Д. Д. на длъжност „младши полицейски инспектор“ в 09 РУ СДВР съставил АУАН № 757957/21.10.2023 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетел-очевидец на нарушението, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, нито депозирал такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В акта нарушението било описано като управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация. В акта било посочено, че автомобилът е собственост на ***.

След постъпването на акта в СДВР, била образувана пр. преписка № 739/2024 г. по описа на СРП, тъй като било преценено, че жалбоподателят може да е извършил престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Но от прокурор при СРП е постановен отказ за образуване на ДП от 10.01.2024 г. поради липсата на доказателства за умисъл на водача за извършване на престъплението и субективна несъставомерност на извършеното, както и наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 2 НК. В постановлението за отказ прокурорът от СРП е постановил постановлението и събраните материали по преписката да се изпратят на ОПП СДВР за преценка за издаване на НП и санкциониране на водача за нарушението на чл.

140, ал. 1 ЗДвП /описано в АУАН/.

Въз основа на АУАН № 757957/21.10.2023 г. и постановление за отказ за образуване на ДП от 10.01.2024 г., на 02.02.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателя Т. административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и в обстоятелствената част е пояснено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В НП първоначално е посочено, че автомобилът е собственост на ***, но при излагане на мотивите за ангажиране на отговорността на Т. се твърди, че „в качеството си на собственик и водач на МПС“ той е бил длъжен да познава закона.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.05.2024 г., видно от отразеното в придружителното писмо на ОПП СДВР, като жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на същия ден.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от обясненията на жалбоподателя и показанията на св. М. Д., както и преди всичко от събраните по делото 2 писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и относно служебното прекратяване на регистрацията на МПС и неговото прехвърляне; постановлението на прокурор за отказ за образуване на ДП/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира дадените от жалбоподателя обяснения, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Той признава неизгодни за него обстоятелства, а именно, че е управлявал автомобила в процесния ден и че лично е участвал в прехвърлянето на собствеността върху автомобила. Той споделя и за причината да не пререгистрира автомобила в ОПП СДВР в законовия срок, както и че не е знаел за служебно прекратената му регистрация. Съдът кредитира и показанията на св. Д., които са изключително лаконични.

Но той потвърждава, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила, за който е установено, че е с прекратена регистрация.

Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи датата на покупко-продажбата на МПС, бездействието на приобретателя му и последващото служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, включително и датата, на която това е сторено. От представеното прокурорско постановление за отказ за образуване на ДП, както и от изложените мотиви в НП, се установява, че собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила и той е разполагал със СРМПС и регистрационни номера, издадени на предишния собственик. Съдът установи също и съдържанието на постановлението за отказ да се образува ДП и изпращането му на ОПП СДВР.

Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят Т. е управлявал автомобила на 21.10.2023 г., като регистрацията на същия е била служебно прекратена още на 13.10.2023 г., поради бездействието на купувача, който не пререгистрирал автомобила след покупко-продажбата му на 11.08.2023 г., но жалбоподателят не бил уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС. От дадените обяснения от жалбоподателя се установява, че именно той е новият собственик на автомобила, който е следвало да го пререгистрира в ОПП СДВР. От материалите по делото не се установява кой е бил продавача на МПС и съответно дали това е било дружеството ***, посочено в АУАН и НП като негов собственик.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „полицейски инспектор” в РУ на СДВР имат право да издават фишове и 3 да съставят АУАН. А съгласно т. 3.11 от същата заповед, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата длъжност от подписалата НП *** се установява от Заповед от 25.10.2019 г. и акт за встъпване в длъжност. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН и установяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и от изпращането на постановлението за отказ.

ЗАНН допуска след съставянето на АУАН, делото да се изпрати на прокуратурата при данни за престъпление, но в случая не би могло да се претендира приложение на принципа „non bis in idem”, доколкото не е образувано ДП, а е постановен отказ да се образува такова.

Съдът намира, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП макар и лаконично описано, е достатъчно конкретизирано по отношение на време, начин на извършване и самоличност на наказаното лице.

Но съдът намира, че е налице допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, свързано с неясно описание на собствеността върху процесния автомобил, съответно и с основанието за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. В АУАН и в НП е посочено, че той е управлявала автомобила ***, който е бил собственост на ***. Но от материалите по делото се установява, че на 11.08.2023 г. жалбоподателят е закупил автомобила, като в случая е изпълнено изискването за нотариална заверка на подписите на страните на договора за покупко-продажба. Следователно, със сключването на договора в необходимата форма, жалбоподателят е придобил собствеността върху лекия автомобил и именно затова той е бил длъжен да заяви и неговата пререгистрация в ОПП СДВР. В случая това обстоятелство се явява съществено, тъй като е обсъдено и в НП, откъдето се извежда и наличието на непредпазлива форма на вината на жалбоподателя. Но в самото НП първоначално е заявено, че автомобилът е собственост на друго лице, а в последствие се коментира отговорността на водача му по чл. 140, ал. 1 ЗДвП именно, защото е и негов собственик. Това несъмнено води до неяснота относно съществен елемент от предмета на доказване по делото – кое лице се твърди да е собственик на автомобила и дали това е жалбоподателя. Действително, в хода на производството е установено, че жалбоподателят е собственик на автомобила, но при преценката за наличието на всички реквизити по чл. 57, ал. 1 ЗДвП е водещо изложеното в НП и дали то съдържа пълно, ясно и непротиворечиво описание на нарушението, което в случая включва и кой е собственикът на автомобила. Поради наличното противоречие и неправилното посочване в НП, че собственик на автомобила към датата на нарушението е било търговско дружество, а не жалбоподателя, съдът приема, че това е довело до съществено нарушение на правото на защита на Т.. Той е бил възпрепятстван да разбере какво конкретно обвинение му е вменено и дали отговорността му се основава на това, че е новият собственик на автомобила или само на това, че го е управлявал. Според настоящият съдебен състав това представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.