Решение № 95 от 21.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. София, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000501208 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260685 от 02.02.2021г., постановено по гр.д. № 7301/20г., СГС, I ГО, 30 състав е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на И. И. Д. сумата от 30 000 лева по иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. първо от ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпления по чл.242, ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр. второ, предл. трето, във вр. с ал.1, предл. четвърто, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за които ищецът е оправдан с присъда по нохд №291/2014г. на Окръжен съд - Видин, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 30 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева. С постановеното решение СГС, I ГО, 30 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. И. Д. сумата от 10 лева - съдебни разноски за държавна такса и 500 лв. - адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното решение в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Прокуратура на Република България. В жалбата се твърди, че постановеното решение, в обжалваната му част, е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Релевира се възражение, че в хода на производството пред 1 първоинстанционнния съд е останало недоказано настъпването на вреди в поголям интензитет от т.нар. обикновени вреди, както и причинно-следствената връзка между тях и процесното наказателно преследване. В жалбата се сочи, че от показанията на свидетелите не може да се направи категоричен извод, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба вреди. Поддържа се, че необосновано съдът е ангажирал отговорността на ответника за понесени неимуществени вреди от трети лица – семейството на ищеца и неговите деца, за които собствени преживявания двете свидетелки обстойно са изложили съответни показания пред съдебния състав, но същите нямат отношение към предмета на доказване. Излага се твърдение, че наказателното производство е продължило в разумен срок в досъдебната и съдебна фаза. Релевира се възражение, че определеният от СГС размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, на социално-икономическата ситуация в страната, на трайната съдебна практика по аналогични казуси, както и на обема на доказаните вреди. Сочи се, че съдът не е извършил задълбочен анализ на значението на всички обстоятелства, влияещи върху обезщетението, не се е обосновал как е достигнал точно до този определен за справедлив размер на присъденото обезщетение. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди, алтернативно да намали размера на присъденото обезщетение.

Срещу постановеното решение в частта, в която искът е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – И. И. Д., чрез процесуалния му представител. В жалбата се твърди, че постановеното решение, в обжалваната му част, е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Релевира се възражение, че съдът неправилно е определил занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в нарушение на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, който размер не съответства на конкретно установените по делото обстоятелства относно продължителността и интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди. Твърди се, че съдът не е обсъдил подробно събраните свидетелски показания по делото, от които се установява начина, по който се е отразило на психиката и на емоционалното състояние на ищеца воденото наказателно преследване спрямо него. Релевира се оплакване, че първостепенният съд не е съобразил в достатъчна степен, че взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била с голяма продължителност и това се е отразило изключително тежко върху ищеца-той е бил лишен от право на труд и не е получавал доходи. Сочи се, че всичко това се е отразило както на ищеца, така и на неговото семейство и двете му деца. В жалбата се прави искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част, като присъди на ищеца пълния претендиран размер на обезщетението общо от 120 000лв. В жалбата се предявява претенция за присъждане на разноските по 2 делото, включително и адвокатско възнаграждение.

Въззивният състав е сезиран и с частна жалба, подадена от Прокуратура на РБ срещу определение от 09.03.2021г., постановено по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се сочи, че първостепенният съд не се е съобразил със задължителната съдебна практика приложима в конкретния случай ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.

№6/2012г. на ОСГТК.

В о.с.з. пред въззивния състав всяка от страните поддържа подадената въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивните жалби са допустими – подадени са в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предмет на разглеждане е предявен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. С обжалваното решение СГС, І ГО, 30 състав, е уважил предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 30 000 лв., като е приел за недоказана и за неоснователна исковата претенция до пълния заявен размер.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо в обжалваните части, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в неговата цялост.

Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. В доказателствена тежест на ищеца, по така предявен иск, е да установи вредите, причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение. Искът за обезщетение, съгласно чл.7 3

ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.

По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че с Постановление от 22.03.2014 г. по Вд-ДП № 11/2014 г. на разследващ агент при ДАНС И. И. Д. е бил привлечен като обвиняем за извършването на следното престъпно деяние: на 22.03.2014 г. на излизане от Република България при ГКПП-Видин, в съучастие с други три лица - като съизвършител, без надлежно разрешително по ЗКНВП, е пренесъл през границата на страната 28,95 кг. високо рисково наркотично вещество – хероин, на обща стойност над 2,6 млн., разпределено в 58 броя пакети, укрити в тайник на л. а. „Рено Еспейс”, с ДК № ********, съпровождан и контролиран с друг л. а. „БМВ 320 Д”, ДК № ********, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък: престъпление по чл. 242, ал. 4, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, както и обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.2, изр. второ, предл. трето, във вр. с ал.1, предл. четвърто, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.

С Определение от 25.03.2015 г., постановено по нчхд № 100/2014 г. по описа на ОС-гр. Видин, по отношение на И. И. Д. е взета най-тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража”. Едва след постановяване на оправдателната Присъда № 37/21.07.2015 г. на ОС-гр. Видин по нохд № 291/2014 г. тази мярка за процесуална принуда е била отменена.

Следователно, ищецът е търпял най-тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража” по незаконно обвинение за един дълъг период от време – 1 година, 3 месеца и 26 дни. С присъда от 21.07.2015г. по нохд №291/2014г. ОС - Видин го е признал за невиновен и по двете повдигнати обвинения. С решение на САС от 26.05.2016г., постановено по внохд №918 по описа за 2015г., първоинстанционната присъда е била потвърдена, като страните не са формирали спор пред въззивната инстанция, че тя е влязла в сила на 11.06.2016г.

По делото пред първа инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т. И. - майка на ищеца и Г. К. - във фактическо съжителство с ищеца.

От показанията на свидетелката К. настоящият съдебен състав приема за установено, че ищецът бил много отговорен като баща и съпруг, винаги се грижел за семейството си, като осигурявал по-голямата част от доходите. На 22.03.2014г. бил задържан във Видин и останал задържан 16 месеца.

Семейството имало две деца - И. и К., които към момента на задържането бил съответно на 10 и 6 години. Децата били изключително привързани към баща си и много тежко преживели случващото се. Наложило се да ползват помощ от психолози и психиатри, като на момчето било назначено и медикаментозно лечение. Състоянието на децата, както и финансовото положение на семейството, след като свидетелката останала и без работа, много тревожело И.. Семейството не разполагало с никакви доходи и се наложило да разчитат 4 на заеми и помощ от близки. Имали и ипотечен кредит, който в периода на задържането въобще не можели да изплащат. Понякога оставали и без ток.

Това се отразило изключително тежко на И., който бил отчаян, плачел и се бил предал психически - не вярвал, че някога ще излезе от това положение. И. бил честен и морален човек и това, че се е „забъркал“ в нещо толкова сериозно, го притеснявало силно. Семейството му никога не си е променило отношението към него, но външните хора - приятели и съседи - видимо.

„Сочели ги с пръст“ и към момента продължават да нямат приятели и съседи, които да ги гледат с добро око.

От показанията на свидетелката И. въззивният състав приема за установено, че когато свидетелката посетила И. във Видин, той плачел непрекъснато и дори когато свидетелката му казала, че те знаят, че той е невинен, той отговорил, че това е така, но е в затвора и нищо не може да направи, липсвали му децата, липсвало му семейството му и той като глава на семейството чувствал голяма вина, че не може да е с тях и да им помага. И. бил много изнервен, избягвал да товари майка си и съпругата си с притесненията си, но било очевидно в какво състояние се намирал. Носели му хапчета за успокоение на нервите. Преди задържането си И. никога не е имал противообществени прояви. Можел да работи денонощно, но всичко изкарвал с честен труд. Плащал кредитите и бил много отговорен баща, съпруг и син.

Въззивният състав кредитира показанията на двете свидетелки, тъй като същите са дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления, логични са и взаимно се допълват. Двете свидетелки са най-близките до ищеца хора, поради което те в най-пълна степен могат да възпроизведат неговите страдания, неудобства и безпокойство, поради което съдът изцяло дава вяра на техните показания.