Решение № 16157 от 08.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16157 гр. София, 08.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110130714 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [*******], ЕИК [*******], срещу И.

А. С. и М. П. С., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 12.03.2023 г. срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9050/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [*******], аб. № [*******] за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове.

Ответниците, чрез адв. И. С., оспорват предявените искове, като считат, че претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Позовава се на изтекла кратка тригодишна погасителна давност за вземанията за главници за периода до м.01.2020 г. и на чл. 119 ЗЗД по отношение на претенциите за акцесорните вземания. Оспорват съдържанието на частните документи, представени от ищеца с исковата молба.

1

Искането е за отхвърляне на предявените претенции съобразно на заявените възражения и за присъждане на разноски за производството.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от ответниците право върху имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане.

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По възражението за давност, наведено от ответниците с отговора, в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността за процесните вземания.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

За общоизвестно с доклада по делото съдът е обявил на страните на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [*******], одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, 2 сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства за открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства и отделените като безспорни с доклада по делото обстоятелства, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период страните са били обвързани от договорно правоотношение, възникнало с оглед притежавано от ответниците вещно право на ползване върху недвижимия имот.

Установява се от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 187, том I , дело № 107/2013 г. на нотариус [*******], че на 17.05.2013 г. ответниците са прехвърлили на сина си И. И. С. правото на собственост върху [*******], находящ се в [*******] , като са си запазили правото да ползват безвъзмездно прехвърления недвижим имот заедно и поотделно до края на живота си.

По делото е представен и нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 1992 г., видно от който И. А. С. е признат за собственик на същия имот /съгласно приложеното по делото на л. 21 писмо от [*******]относно идентичност на адреси/.

Не е спорно между страните, а и това се установява от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак, че ответниците са съпрузи, като бракът помежду им е бил сключен на 07.12.1983 г., с оглед което и съдът приема, че процесният имот преди прехвърлянето му срещу задължение за гледане и издръжка, е представлявал съпружеска имуществена общност.

Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответниците през процесния период са били титуляри на вещно право на ползване върху имота, с оглед което и предвид разпоредбата на чл.

57, ал. 1 ЗС и законовата уредба на ЗЕ се явяват насрещна страна по продажбеното правоотношение с предмет топлинна енергия за същия имот.

Доколкото от събраните по делото доказателства не следва противното, а ищецът претендира заплащането на цената за потребената в имота топлинна енергия от ответниците при равни квоти, то и следва да се приеме, че всеки от тях е задължен за ½ част от неплатената цена на топлинната енергия, потребена в имота през исковия 3 период.

Не е спорно също така, а и това се установява от събраните писмени доказателства, че сградата, в която се намира имота е топлоснабдена. Установено е, че на проведеното на 21.10.2008 г. общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата дялово разпределение с [*******]. От данните по делото става ясно, че през исковия период именно това дружество е осъществявало дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира апартаментът, върху който ответниците са си запазили право на ползване, като е осигуряван достъп за отчет до уредите в имота и са съставяни изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.

Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на топлинната енергия, която купувачът по правоотношението дължи на продавача.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение, както се посочи, е осъществявано от [*******]. За процесния период за имота не е начислена топлинна енергия за отопление за имот, такава за отопление на общи части в сградата, както и такса мощност. Установява се, че за процесния период е начислена ТЕ за сградна инсталация по нормативно установен път на база отопляемия обем на имота /193 куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, предоставен на вещото лице/. В имота е използвана топлоенергия за подгряване на вода, количеството на която е отчитано по показанията на 2 бр.водомери, които са отразени в съставените и представени по делото документи за главен отчет, подписани за потребител, чиято автентичност не е оспорена в производството. След извършеното изравняване вещото лице е посочило, че стойността на ТЕ за процесния период възлиза на сумата 1631,78 лева. Вещото лице е подчертало, че тази сума не включва предишни неплатени и просрочени суми извън периода, както и лихви по тях.

Съгласно заключението на СТЕ дължимата сума за дялово разпределение е в размер на 49,82 лева.

Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е преминавал метрологични проверки на 19.07.2018 г. и на 10.06.2021 г., с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.

Съгласно заключението стойността на ТЕ за периода 01.1.2020 г. – 30.04.2022 г. е в размер на сумата 1269,44 лева.

Ответниците, в срока по чл. 131 ГПК, са заявили възражение за погасяване на сумите по заповедта за изпълнение по давност, което следва да бъде разгледано.