Решение № 13 от 26.02.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Раднево, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.П. при участието на секретаря И.Д.С. като разгледа докладваното от Р.П. Административно наказателно дело № 20245520200311 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-2400222 от 12.12.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, с което на жалбоподателя, „****” ЕООД, ЕИК **** на основание чл.78, ал.1, ЗТМТМ вр. с чл. 79, ал.4 ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 7, ал.2 ЗТМТМ.

За констатираното нарушение е съставен АУАН № 242400222/28.11.2024 г. от Б. Б. Г. – главен инспектор в отдел БТКД в „Инспекция по труда“ - Стара Загора, в присъствието на свидетеля Й. Х. Й..

Акта е връчен на пълномощник съгласно пълномощно рег. №563/18.02.2021 г.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, както и неправилно приложение на материалния закон, поради което моли съда за неговата отмяна. На първо място в жалбата се сочи, че в съставения АУАН като представляващ дружеството е посочен И. С. Р., а видно от представена справка от Търговския регистър, дружеството се управлява от С. И. Р. – лице различно от посоченото в АУАН. Поради това, счита че акта е връчен на лице без представителна власт и с това са нарушени правата и законните интереси на дружеството. Във връзка с гореизложеното твърди и че е нарушена 1 разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.6 ЗАНН. На следващо място се твърди, че лицето – чужденец всъщност е полагало труд за „ ****“ ЕООД ЕИК ****.

В съдебно заседание, жалбоподателят „****“ ЕООД редовно призован се представлява от адв. З., който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт М. в съдебно заседание, която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Претендира разноски по делото.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и законодателството на трудовата миграция и трудовата мобилност на 14.11.2024г., в „****” ЕООД на обект Производствена база „****”, намираща се в гр. Раднево, общ. Раднево, обл. Стара Загора, ул. „*** и по представени документи на 28.11.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище гр.

Стара Загора, е установено, че „****” ЕООД в качеството си на работодател наел на работа, на горепосочения обект с трудов договор № 1460/10.11.2024г., лицето И.Б.М., с дата на раждане ****2г., чужденец - гражданин на трета държава (Узбекистан), с разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване” на осн. чл. 24и, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, за работодателя „**** „ ЕООД, ЕИК ****, като видно от гореизложеното лицето И.Б.М. има издадено разрешение за достъп до пазара на труда в Република България, но предоставя работната си сила за работодателя „****” ЕООД ЕИК ****, който е различен работодател от посочения в разрешението за работа /„****” ЕООД/, издадено от компетентен орган, с което жалбоподателя е нарушил чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ във вр. с чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви, а именно - разпитите на свидетелите, както и от съставения АУАН, трудов договор №1460/10.11.2024 2 г., декларация на основание чл. 68 от ЗТМТМ, писмо УРИ № 5377003884/27.11.2024 г. на началник група „Миграция“ при ОД на МВР Стара Загора, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора при спазване на неговата материална и териториална компетентност.

Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като в АУАН като представляващ дружеството било посочено лицето И. С. Р., а не действителния управител - С.

И. Р., а оттам и извода за връчването на съставения АУАН на лице без представителна власт, тъй като пълномощното на упълномощеното лице, на което е връчен акта е от С. Р., а не от лицето посочено в акта като представляващ. Основният индивидуализиращ белег на всеки търговец е неговият единен идентификационен код /ЕИК/, който е уникален и е достатъчен за безпротиворечивата индентификация на юридическото лице.

Действително видно от приложената справка от Търговския регистър управител и представляващ дружеството – жалбоподател от 2020 г. и към момента на съставяне и връчване на акта е лицето С. И. Р.. Съставения АУАН е връчен на пълномощник упълномощен от С. И. Р. и в този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице твърдяното процесуално нарушение, доколкото упълномощаването е извършено от действителния управител на дружеството – жалбоподател и представителна власт на упълномощеното лице, произтича от легитимен субект. АУАН е съставен в законоустановения 3 – месечен срок за съставянето му, регламентиран в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на 3 предоставяне на услуги на територията на Република България – само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа. В случая безспорно е установено, че лицето И.Б.М. има издадено разрешение за достъп до пазара на труда в Република България, но предоставя работната си сила за работодателя „****” ЕООД ЕИК **** съгласно сключен трудов договор №1460/10.11.2024 г. с посоченото дружество, а разрешението на лицето по чл. 24и от ЗЧРБ е за работодател „****“ ЕООД.

Според настоящия състав нарушението както в АУАН, така в и НП е достатъчно пълно и ясно описано и се подкрепя от събраните и приложени в производството доказателства – писмени и гласни. Налице е идентичност между акта и НП, правилно е приложена нарушената и санкционна разпоредба. Ясно и точно е индивидуализиран извършителя на нарушението и не е налице съмнение относно неговата идентичност. С оглед така изложеното съда достигна до правния извод, че е налице извършено нарушение от страна на жалбоподателя. Независимо обаче, че административното нарушение, за извършването на което е издадено наказателното постановление, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдебен състав намира, че установените фактически констатации следва да се субсумират под разпоредбата на чл. 28, ал.1 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. Нормата на чл. 28, ал.1 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед вида на нарушенията - резултатни или формални.

Разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28, ал.1 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи писмено предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за 4 законосъобразност на същата. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, ал.1 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай са засегнати отношенията свързани с регулирането на достъпа до пазара на труда на работници-граждани на трети държави. Но следва да се отбележи, че не се касае за изначална липса на разрешение за достъп до пазара на труда, а лицето И.Б.М. има издадено разрешение за достъп до пазара на труда в Република България, но не за работодателя, с който е имал сключен трудов договор към момента на извършване на проверката – „****“ ЕООД, а за работодателя „****“ ЕООД, като от разпита на свидетелите се установи, че двете търговски дружества използват една и съща производствена база, а от писмените доказателства, че двете дружества имат един и същи управител – С. И. Р.. В наказателното постановление административонаказващият орган не е обсъдил други извършени нарушения на трудовото законодателство от страна на санкционираното дружество, както и не бяха ангажирани доказателства в тази насока. В подкрепа на извода на съда за наличието на „маловажен случай“ по отношение на констатираното нарушение е и обстоятелството, че непосредствено след извършването на проверката и преди издаването на обжалваното наказателно постановление, трудовият договор на лицето с дружеството –жалбоподател е прекратен и е сключен такъв с „****“ ЕООД – работодателя, за който лицето И.Б.М. има дадено разрешение за продължително пребиваване и работа. Посочените факти обосновават извод, че изследваното деяние представлява маловажен случай на административно нарушение, за което на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН деецът е следвало, вместо да бъде глобен, да бъде изрично предупреден писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По разноските:

С оглед изхода на спора, искането на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-2400222 от 12.12.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което на жалбоподателя, „****“ ЕООД, ЕИК **** на основание чл.78, ал.1, ЗТМТМ вр. с чл. 79, ал.4 ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 7, ал.2 ЗТМТМ.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН вр. с чл.

28, ал.1 от ЗАНН нарушителя „****“ ЕООД, ЕИК ****, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14- дневен срок от съобщаването му на страните Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 6