Решение № 266 от 06.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2541/2025
- Вид
- Решение № 266
- Подписан
- 06.03.2026
- В сила
- 04.04.2026
- Състав
- Сияна Генадиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 , ал. 3 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 , ал. 3 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 17а, ал.2 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
- чл. 17б, ал. 1 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
- чл.30, ал.3 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
- чл. 6, ал. 2 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 266 гр. Варна, 06.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110202541 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на С. А. А. срещу НП № 442а-148/24 /07.01.2025 год. на началника на сектор ОП в ІV РУ към ОД МВР В., с което за нарушаване нормата на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 511.29евро /1000 лв./ на основание чл. 30, ал. 3 от същия закон за нарушаване нормата на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК .
В жалбата си жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли съда да го отмени.
В съдебното заседание въззивника се представлява от упълномощен защитник, който депозира писмени бележки, оспорва фактическите констатации изложени в АУАН и НП. Моли НП да бъде отменено като претендира присъждане и на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю. к. К. Л., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. В случай, че жалбата бъде уважена отправя искане за присъждане 1 на адвокатско възнаграждение на ответната страна в минимален размер.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.
На 16.08.2024 год. въззивника с управлявания от него л. а. с ДК№**в к. к. "Ш.*", обл. В., като паркирал на морски плаж „Ш.-с.“, в поземлен имот №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Ш., обл.В. на самите сиви дюни.
След като паркирал автомобила си на посоченото място на 16.08.2024г. , около 11:30 часа, полицейски органи при Ч. РУ-В., сред които и свидетелите Ц. М. и Д. П., съвместно със служители на Община Д.ч.- св.И. Т. и свид. П. П. извършили съвместна проверка на морски плаж „Шк.-с.“.
Поводът за проверката бил подаден сигнал в Об. Д. ч. от Б. н. т. за неправомерно паркирани каравани и автомобили на плаж Шк.- с.. На място служителите на двете служби установили наличието над 60 паркирани моторни превозни средства в границите на сивите дюни на морския плаж Шк.с. в имот №№***, който бил посочен в специализираната карта на Ч. к. и в кадастралната карта на землището на с.Шк..
Между тези автомобили бил и този собственост на въз.А.. На място не били установени водачите на автомобилите. Поради това били направени фотоснимки на паркираните на морските дюни автомобили. Бил съставен и констативен протокол в който били посочени регистрационните номера на паркираните автомобили между които и този управляван от въз.А..
На автомобила собственост на възз. също била направена фотоснимка и приложена по настоящото дело.В хода на адм. проверка бил установен собственикът на л. а. ДК№ **, а именно възз.А., който на 26.09.2024г. попълнил декларация на осн.чл.188 от ЗДвП, че именно той е управлявал автомобила на 16.08.24г. около 11:30ч. На тази дата на възз. била връчена и покана за съставяне на АУАН .Тъй като в указания срок въззивникът не се явил за съставяне на АУАН на 16.10.2024г. св.Ц. М.- полицейски инспектор в Ч. РУ-В. съставил срещу възз. акт за установяване на административно нарушение. Актът св.М. съставил в присъствието на св.И. Т. присъствала при 2 установяване на нарушението. В АУАН била посочена правна квалификация и била посочена правна квалификация по чл. 17а, ал.2 вр. чл.30, ал.3 от ЗУЧК.
АУАН бил предявен и връчен на въззивника на 20.11.2024г., който го подписал без възражения. Възражения не постъпили в срокът по чл.44 от ЗАНН.
На 07.01.2025 г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗУЧК и на основание санкционната норма на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК , на въззивника било определено административно наказание в минимално предвидения размер.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП е безспорна между страните и се установява посредством събраните писмени доказателства – надлежно съставен АУАН.
Видно от приобщените по делото кадастрална карта на имот № 83.401.502.36 по кадастралната карта на с. Шкорпиловци представлява крайбрежна плажна ивица със статут на защитена територия и е изключителна държавна собственост. Плаж „Щкорпиловци север“ попада в зона А. Тази информация е и общодостъпна посредством Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на интернет адрес https: //www. cadastre. bg/frontpage. Освен това на представената цветна кадастрална карта е нанесена и указателната табела забраняваща паркирането в зоната със сиви морски дюни. От тази карта се вижда ясно, че района в който е бил паркиран автомобила е със статут на защитена територия на черноморското крайбрежие с налични сиви дюни.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и ВДС, а именно кредитираните от съда свидетелски показания на свид.М., писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, декларация по чл. 188 от ЗДП, докладна записка за извършена проверка на място на морски плаж "Шк.-с.", извадки от специализираната карта за морски плажове и дюни на територията на землището на с. Ш., заповед № 565з-3925/08.08.2019 г. на Директора на ОД на МВР-В., писмо от н-к **В., констативни протоколи, фотоснимки и др.
3 които не навеждат на различни правни изводи.
Като непротиворечиви, конкретни логични и взаимнодопълващи се, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.М. и П., тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира и приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник сектор "ОП" в Четвърто РУ към ОД на МВР-В., съгласно т. 5 от заповед № 565з-3925/08.08.2019 г. на Директора на ОД на МВР-В.. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
В АУАН чл. 17а, ал.2 вр. чл.30, ал.3 от ЗУЧК. Първият цитиран текст гласи, че се забранява поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона 4
"А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.
Разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗУЧК предвижда санкция за този, който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. От фактическа страна е описано, че на 16.08.2024г възз. е паркирал собствения си лек автомобил "„Ф. Д.“ с рег. №** в к.к.“Шк.“, общ.Д. ч., обл. В. на морски плаж „Шк. с.“, в поземлен имот №*** по кадастралната карта на с.Ш., върху сиви дюни. Видно от горното не е налице противоречие между описаното от фактическа и правна страна. Отделно от това отдавна в теорията и съдебната практика се е наложило разбирането, че административно обвиненият се защитава срещу фактите, предявени с АУАН и НП , а не срещу придадената им правна квалификация. А фактите описани в АУАН са ясни и ясно сочат за какво е привлечен към адм.отговорност възз.- за това, че е паркирал автомобила си на морския плаж, в границите на сиви дини. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Налице е пълно единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП. При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи: На въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, за нарушение на чл.
17б, ал.1 от същия закон. Нормата на чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК (Нов – ДВ, бр. 60 5 от 2019 г. , в сила от 30.07.2019 г.) предвижда тотална забрана за поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1. Точно с тази забрана не се е съобразил въззивникът, като на 16.08.2024г., е паркирал управляваното от него превозно средство в границите на сивите дюни на морския плаж „Шк.-с.“, находящ се в к.к. „Шк.“, общ.Д. ч., обл.В.. В тази посока са всички гласни доказателства по делото. Свидетелите Т. е категорична, че превозното средство на въззивника е било паркирано на морския плаж върху сивите дюни. Сочи, че преди години на тази територия действително е имало обособен паркинг, но от повече от две години зоната е защитена и паркинга е премахнат. В тази посока са и показанията на св.П..
Свид.М. сочи, че мястото на което са били паркирани автомобилите и сива дюна и при подхода към плажа има табела която указва, че паркирането е забранено. На табелата към момента на установяване на нарушението са били посочени и предвидените за неправилно паркиране глоби. Той също сочи, че преди доста години действително е имало паркинг, но той е премахнат и зоната е защитена.
Горното се потвърждава и от приложените по АНП фотоснимки. На тях ясно е видно, че превозното средство, собственост на възз. е паркирано на морския плаж и то върху сиви дюни. Нещо повече при справка в Кадастралноадминистративната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, общодостъпна за всички на интернет адрес https://www.cadastre.bg/frontpage е видно, че имот №*** по кадастралната карта на с.Шк. представлява крайбрежна плажна ивица със статут на защитена територия и е изключителна държавна собственост.