Определение № 649 от 27.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 649 гр. София, 27.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КристиЯ. Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от КристиЯ. Генковска Касационно търговско дело № 20248002901513 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по касационна жалба от „Българска национална телевизия“ и „ДИ ИНДЪСТРИ“ЕООД против решение № 1758/25.03.2024 г. по в.гр.д. № 1915/2023 г. на СГС и подадена от същите лица касационна жалба срещу решение № 4970/27.08.2024 г. по в.гр.д. № 1915/2023 г. на СГС.

Обжалваното решение № 1758/25.03.2024 г. по в.гр.д. № 1915/2023 г. на СГС е поправено на осн. чл.247 ГПК с решение № 4970/27.08.2024 г. по в.гр.д.

№ 1915/2023 г. на СГС и определение от 05.02.2025 г. по в.гр.д. № 1915/2023 г. на СГС. С него е 1/отменено решение № 13784/01.12.2022 год., постановено по гр.д. № 45886/2021 г. по описа на СРС, 157 състав в частта, с която са уважени частично предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД от „ДИ ИНДЪСТРИ“ЕООД, като е осъдена Я. К. Т. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 4454,10 лв. представляваща платено възнаграждение по едностранно прекратен от ответника договор за създаване на филм "Аз и моите жени", сключен на 02.12.2020 г., ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. до изплащането на вземането; и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от "Българска национална телевизия"за сумата от 315 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор за създаване на филм "Аз и моите жени", сключен на 02.12.2020 г., като вместо него е постановено 1 отхвърляне на исковете на „ДИ ИНДЪСТРИ“ЕООД срещу Я. К. Т. за заплащане на сумата от 4454,10 лв. и на „Българска национална телевизия“ срещу Я. К. Т. за заплащане на сумата от 315 лв.; 2/ е потвърдено р ешение № 13784/01.12.2022 год., постановено по гр.д. № 45886/2021 г. по описа на СРС, 157 състав в частта, с която са отхвърлени предявеният от „ДИ

ИНДЪСТРИ“ЕООД срещу Яна К. Т. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.

3 ЗЗД за горницата над 4454, 10 лв. до пълния предявен размер от 6029,10 лв. и предявеният от „Българска национална телевизия" иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за горницата над 315 лв. до пълния предявен размер от 602, 91 лв.

В писмения отговор ответникът по касацията Я. К. Т. оспорва основателността на касационните жалби.

Настоящият състав на ВКС счита подадените касационни жалби срещу основното въззивно решение и решението на СГС по чл.247, чл.248 и чл.250 ГПК за недопустими.

Съобразно исковата молба ищците „ДИ ИНДЪСТРИ“ЕООД и

"Българска национална телевизия" извеждат съдебно предявените субективни п р а в а с оглед твърденията, че между страните – първият ищец, като продуцент, а вторият – като изпълнителен продуцент, и ответника – Я. Т., като режисьор, е б и л сключен на 02.12.2020 г. договор, по силата на който ответникът се е задължил да създаде филм, съгласно изискванията и поръчката на продуцента, срещу възнаграждение в размер на 21000 лв., платимо на пет вноски, съобразно уговорени в чл. 4. 2 от договора етапи на изпълнение. Доводите са, че в изпълнение на задължението си по договора изпълнителният продуцент е заплатил на ответника сумата от 6029, 10 лв.

След извършеното плащане, по време на проведена на 13.05.2021 г. организационна среща във връзка с обсъждане на проблеми със снимачния ден, ответникът е заявил, че прекратява участието си в проекта, поради което ищците го уведомили, че считат договора за прекратен. Предвид това, че договорът е едностранно прекратен от страна на ответника първият ищец е претендирал по връщане на платеното възнаграждение в размер на 6029,10 лв., тъй като извършеното е негодно за използване за последващо създаване на филма. По отношение на предявения иск от „БНТ“ доводите са, че с клаузата на чл. 27 от договора страните се уговорили, че в случай, че режисьорът не 2 изпълни задълженията си и продуцентът не може да реализира изцяло или отчасти създаването на филма, режисьорът дължи на продуцента „БНТ“ неустойка в размер на уговореното в чл. 4, ал. 1 възнаграждение, която според чл. 26 от договора е била уговорена в размер на 10% от платеното възнаграждение за съответния етап при неизпълнение на задължение на режисьора по договора. Поради което ответникът дължи неустойка в размер на 602,91 лв., представляваща 10 % от полученото авансово плащане, поради неизпълнение на задълженията си по договора, свързано с неоснователното му прекратяване.

С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва в зависимост от страните и предмета на делото, като във всички случаи делата, които имат за предмет търговски спор от кръга на изброените в чл.365 ГПК, са търговски.

В случая с касационната жалба е обжалвано решение на въззивен съд, с което е разрешен спор за дължимост на заплатено авторско възнаграждение при отпадане на основанието за това плащане и за дължимост на неустойка за вреди, поради неизпълнение на задание - създаване на филм, възложено с договор по чл.63 ЗАПСП. Създаването на филм е резултат от творческата дейност на автора и е обект на авторско право по смисъла на чл.3 ЗАПСП. С разпоредбата на чл.1, ал.1, т.12 ТЗ сделките с обект интелектуална собственост, към която се числят и обектите на авторско право, са дефинирани като търговски сделки. Изложеното обосновава извод, че след като с предявените по делото искове се търси дължима престация по сделка с обект интелектуална собственост и престация, като последица от прекратяване на сделка с обект интелектуална собственост, делото е търговско и допустимостта на подадената срещу решението касационна жалба подлежи на преценка съобразно критериите на чл.280, ал.3, т.1 ГПК за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Още повече, че юридическите лицапродуценти са търговци и на осн. чл.286, ал.1 ТЗ сключените от тях сделки са търговски. Цената на предявените искове - 6029,10 лв. и 602,91 лв., е под 3 предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, с оглед на което се налага извод за необжалваемост на въззивното решение и решението по чл.248, чл.247 и чл.250 ГПК и за недопустимост на касационните жалби срещу тях.

В полза на ответника по касацията на осн. чл.78, ал.4 ГПК се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лв., действително извършени и доказани с писмени доказателства.

Водим от горното, състав на Първо т.о. на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от „Българска национална телевизия“ и „ДИ ИНДЪСТРИ“ЕООД против решение № 1758/25.03.2024 г. по в.гр.д. № 1915/2023 г. на СГС и касационна жалба от „Българска национална телевизия“ и „ДИ ИНДЪСТРИ“ЕООД срещу решение № 4970/27.08.2024 г. по в.гр.д. № 1915/2023 г. на СГС.

Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4