Определение № 2704 от 03.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2704

Окръжен съд – Варна

01.09.2020 г.

Град Варна

III състав

На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20203100501965 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Т.М.Комерс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Одесос“ №20, ет.1, представлявано от управителя Цветомир Тодоров Ценов, чрез адв. Р.Данков – ВАК срещу определение № 3595 на Варненския районен съд, постановено на 05.03.2020г. по гр.д. № 357/2020г. с което е прекратено производството по същото поради недопустимост на предявеният иск.

Твърди се в жалбата, че изводите на ВРС за недопустимост на иска, поради това, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащия фактически състав и основанието за цялото вземане са неправилни и необосновани. Посочва се, че не е предявен частичен иск, а се претендира се вземане, представляващо вреда, произтичаща от удръжка на заплата за м. януари 2015г., поради което и влязлото в сила решение по отношение на вземане, представляващо вреда от удръжка за м. април 2014г., е правно ирелевантно по отношение на настоящото производство. Двете вземания, които са възникнали в различни моменти и са резултат от различни деяния, осъществени в различно време. Всяко едно от тях е станало изискуемо от различна дата и са с различен размер. Оспорва се изводът на съда, че ищецът е разделил цялото си вземане на отделни платени от него вноски, тъй като с отделните искове са претендирани отделни вземания за вреди, предизвикани от различни отделни изпълнителни действия. Счита, че самостоятелното предявяване на искове в отделни производства не представлява злоупотреба с процесуални права, тъй като от процесуална и финансова гледна точка е без значение дали исковете ще се предявят самостоятелно или в условие на обективно съединяване. Не е налице произнасяне на съда с влязло в сила решение по отношение на основанието за цялото вземане, доколкото предмет на производството по гр.д. № 1848/2019г. по описа на ВОС е сумата от 386,16лв., представляваща цедирано вземане с предмет имуществена вреда, изразяваща се в удръжка от трудово възнаграждение на П.М.-вноска за месец април 2014г., причинена в резултат на неправомерно поведение на служители на ответника – злоупотреба с процесуално право – 1 продължаване на принудително изпълнение по изп. дело, а претендираното в настоящото производство вземане, представляващо вреда е възникнало през м. януари 2015г. в резултат на осъществяване на различен фактически състав.

Иска се отмяна на обжалваното определение първоинстанционния съд за произнасяне по същество. и връщане на делото на

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по иск, предявен от „Т.М.Комерс“ ЕООД срещу „ОТП Факторинг България“ЕАД за заплащане на сумата от 368,16лв., представляваща цедирано вземане с предмет имуществена вреда, изразяваща се в удръжка от трудово възнаграждение на П.М.- вноска месец януари 2015г., причинена в резултат на неправомерно поведение на служители на ответника, изразяваща се в продължаване на принудително изпълнение по изп.д. № 637 по описа на ЧСИ Р.Тодорова, рег.№717 по издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1533/2011г. по описа на ВРС, въпреки знанието за липса на качеството поръчител на Петър Машев, на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.3 ГПК.

Съобразно твърденията в исковата молба, по заявление на „Банка ДСК“ЕАД е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 1533/2011г. по вземане по договор за кредит от 13.08.2007г. срещу кредитополучателите и поръчител П.М.. Последният не е имал качество на поръчител по отношение на това вземане, а е бил поръчител по друг договор за кредит. Въпреки това банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу него. Издадена била заповед за изпълнение на парично задължение, в която освен кредитополучателя и действителния поръчител е осъден да заплати сумата по кредита, в качеството на поръчител и П.М.. По издадената заповед и изпълнителен лист било образувано изпълнително производство срещу Машев, като му е връчена ПДИ и е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Ответникът е конституиран като взискател по изп.дело поради настъпило правоприемство по силата на сключен с първоначалния взискател договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г. Ответникът образувал ч.гр.д. № 8534/2011г. по описа на ВРС за вземане по договор за кредит от 23.11.2007г., като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която П.М. бил осъден да заплати в качеството си на поръчител сумата от 16 296,12лв.. За вземането е образувано изп.д. № 911/2013г. по описа на ЧСИ Р.Тодорова. След образуване на изп.производство П.М. установил, че е заплащал чужда задължение, за което не е поръчителствал. След подадено възражение изп.д.№911/2013г. било прекратено с влязло в сила съдебно решение.

Изп.д.№ 637/2011г. е приключено поради пълното погасяване н а дълга. Ищецът твърди, че през 2013г. ответното дружество е узнало, че е предприело принудително изпълнение въз основа на несъществуващо поръчителство, но е продължило недобросъвестно принудително 2 да се удовлетворява, поради което и педявява иск за заплащане на сумата от 386,16лв., представляваща вреда от извършената удръжка от трудово възнаграждение за м. януари 2015г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 21.05.2019г.

Горните обстоятелства са достатъчни да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.45, вр. чл.49 ЗЗД е процесуално допустим. Не са налице твърдения и данни по делото за предявяване на частичен иск. Ищецът предявява вземане представляващо вреда, произтичащо от удръжка от заплата за конкретен период – м. януари 2015г. Не е налице влязло в сила решение по отношение на посоченото вземане, тъй като решението по гр.д. № 1848/2019г. по описа на ВОС, касае вземане между същите страни, но за друг период, а именно м. април 2014г., като искът по него не е предявен като частичен. Не е налице и идентичност на твърдяните по това дело факти, с тези изложени в исковата молба по настоящото дело. Претендира се обезвреда за настъпили вреди от различни деяния, осъществени в различен период от време, поради което и вземанията са станали изискуеми в различно време.

Настоящият състав на съда, намира, че претендираното в настоящото производство право може да бъде предмет на самостоятелен иск, независимо, че ищецът е предявил с други самостоятелни искове вземания, възникнали от същия правопораждащ факт, но в различни времеви моменти.

Предявяването на вземанията с отделни искове , в отделни производства, а не общо в едно производство при условията на обективно съединяване на искове е израз на свободното упражняване на процесуални права и преценка на ищеца и не може да се определи като злоупотреба с права.

С оглед изложеното, до колкото с предявения иск е предявена самостоятелна претенция за вземане за определен период от време, различни от претенцията, за която е постановено влязло в сила решение, същият е допустим. Неправилно районния съд е приел, че е предявен частичен иск, като вече е налице произнасяне на съда с влязло в сила решение по отношение на основанието за цялото вземане и е налице сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащия фактически състав, тъй като съгласно заявеното в исковата молба се установява, че съдът е сезиран с конкретно отделно вземане за определен период.

Предвид горното, съдът намира, че като е прекратил производството по делото, приемайки, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на предявеното в настоящото производство вземане първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Производството следва да се върне на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло определение №3595 на Варненския районен съд, постановено на 05.03.2020г. по гр.д. № 357/2020г. И ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4