Решение № 139 от 08.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 08.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: районен съдия при участието на секретаря С.Г.Н като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело № 20211110155285 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 59113/24.09.2021 г., с която Застрахователно акционерно дружество ........ е предявило срещу ........, ЕИК ........ обективно кумулативно съединени осъдители искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 456,53 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 22.11.2018 г. в ......., между лек автомобил ........, управляван от З.Г., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, и лек автомобил ......., застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /24.09.2021 г./ до окончателното изплащане; 2/ сумата от

119,72 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.02.2019 г. – 23.09.2021 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил. В тази връзка се сочи, че на 22.11.2018 г. в гр. София, лек автомобил ........, управляван от З.Г., 1 движейки се по ......., в платното за движение на насрещно движещи се автомобили, ударил излизащия от паркинг лек автомобил ......., управляван от П.Т., в резултат на което между горепосочените МПС-та е реализирано ПТП с материални щети. Поддържа, че за пътния инцидент бил съставен двустранен констативен протокол от участващите в същото лица. Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в Застрахователно акционерно дружество ........ е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил ....... е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица № 0020160201700906, със срок на застрахователното покритие от 20.12.2017 г. до 19.12.2018 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка по щета № 0020-160-0251-2018, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и същите били отстранени за сметка на ищцовото дружество от „Тандер Корпорация“ ЕАД. Сочи, че за отстраняване на щетите по увреденото в резултат на процесното ПТП, застраховано при ищеца, последният е заплатил сумата от 441,53 лева, като ликвидационните разноски били в размер на 15,00 лева. Сочи, че вредите по лек автомобил ......., застрахован при ищцовото дружество, са причинени по вина на водача на лек автомобил ........, като гражданската отговорност на водача на лек автомобил ........, била застрахована при ответното дружество. Предвид изложените по-горе съображения се поддържа, че след изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу лицето причинило вредите и срещу застрахователя на гражданската му отговорност, за стойността на застрахователното обезщетение, изплатено на собственика на лек автомобил ........ Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума в общ размер от 456,53 лева, включваща застрахователно обезщетение в размер на 441,56 лева и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, но от последното отказало плащане по получената регресна покана.

Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 456,53 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 22.11.2018 г. в ......., между лек автомобил ........, управляван от З.Г., 2 чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, и лек автомобил ......., застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /24.09.2021 г./ до окончателното изплащане; 2/ сумата от 119,72 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.02.2019 г. – 23.09.2021 г. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ........, ЕИК ........ е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск. Оспорва се твърдяния в исковата молба механизъм на реализиране на процесното ПТП. Оспорва се, че водачът на лек автомобил ........ има вина за реализиране на описаното в исковата молба проишествие, като се излагат съображения, че вина за реализиране на същото има единствено водачът на лек автомобил ........ При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че водачът на лек автомобил ........ има вина за реализиране на описаното в исковата молба проишествие, се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил ........ Оспорва се предявеният иск и по размер, като в тази връзка се поддържа, че изплатено от ищеца застрахователно обезщетение е в завшен размер и не отговаря на действителния размер на щетите, причинени на лек автомобил ........ Оспорва се, че всички твърдени от ищец вреди по лек автомобил ......., се намират в причинно-следствена връзка с процесния пътен инцидент. Оспорва се и искът за лихва за забава по изложени в отговора на исковата молба съображения. Моли се, за отхвърляне на предявения иск.

Претендират се разноски.

С оглед твърдения и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че към датата на твърдяното в исковата молба застрахователно събитие /22.11.2018 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил ........, е била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с период на застрахователно покритие – 23.01.2018 г.

– 22.01.2019 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдители искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 456,53 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и 3 разноските по определянето му, настъпило на 22.11.2018 г. в ......., между лек автомобил ........, управляван от З.Г., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, и лек автомобил ......., застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /24.09.2021 г./ до окончателното изплащане; 2/ сумата от

119,72 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.02.2019 г. – 23.09.2021 г.

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед твърдения и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че към датата на твърдяното в исковата молба застрахователно събитие /22.11.2018 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил ........, е била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с период на застрахователно покритие – 23.01.2018 г.

– 22.01.2019 г.

По делото е представена и приобщена към доказателствения материал застрахователна полица № 0020160201700906/19.12.2017 г. по сключена на същата дата застраховка „Каско на МПС“ между Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД и собственика на лек автомобил ......., със срок на застрахователно покритие 20.12.2017 г. – 19.12.2018 г., от която се установява в производството, че лек автомобил ....... е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие /22.11.2018 г./, което обстоятелство не се и оспорва от 4 ответната страна.

От представеното и приобщено към доказателствения материал по делото платежно нареждане рег. № 002016002512018 от 28.12.2018 г. се установява, че на 28.12.2018 г. ищцовото дружество е заплатило в полза на Тандер Корпорация ЕАД /дружеството извършило ремонта на застрахования при ищеца лек автомобил .......

/сумата от 441,53 лева, представляваща стойността на фактура № 7000025931/07.12.2018 г. за извършения ремонт на лек автомобил ........

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от събраните по делото доказателство, в това число Двустранен констативен протокол за ПТП от 22.11.2018 г., заключението на вещото лице по извършената в производството автотехническа експертиза и показанията на свидетелите П. Д. Т. /водач на лек автомобил ......./ и З. ЕМ. Г. /водач на лек автомобил ......../. От горепосочените събрани по делото доказателства се установява следния механизъм на процесното ПТП: на 22.11.2018 г., около 09:00 часа, лек автомобил ........, управляван от свидетеля З. ЕМ. Г., се движи по ....... в гр. София, с посока на движение към бул.

Цар Борис III, като водачът предприема маневра за ляв завой, на място, на което такъв не е разрешен, навлиза в лентата за насрещно движение, при което реализира ПТП с излизащия в същия момент от паркинг на търговски център, находящ се на ....... /в близост до кръстовището с бул. Цар Борис III/ лек автомобил ......., управляван от свидетеля П. Д. Т.. По отношение механизма на реализиране на процесното ПТП, събраните по делото писмени и гласни доказателства са безпротиворечиви и еднопосочни. Безпротиворечиви са показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно П. Д. Т. /водач на лек автомобил ......./ и З. ЕМ. Г. /водач на лек автомобил ......../. В показанията си пред съда свидетелят П. Д. Т. изрично заяви, че бил спрял на изхода на паркинга на т. нар. „Мол на Овча Купел и Горна Баня“, който се намира на ....... в гр. София, като изчаквал възможност за включване в движението по ....... с посока на движение към кв. Горна Баня. Посочва, че в този моемнт, по ......., с посока от ......., се движил друг автомоил, който пресякъл насрещното движение с цел да влезе в паркинга, при което бил реализиран удар между двата автомобила. Заявява, че ударът настъпил в предна лява част на другия автомобил и предна лява, към централна част на лек автомобил ........ Посочва, че между водачите не е имало спор относно причините и вината за реализиране на инцидента. Показанията на свидетеля П.Т., в частта им относно механизма на реализиране на процесното ПТП се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен 5 материал, включително и от показанията на свидетеля З. ЕМ. Г. /водач на лек автомобил ......../. В показанията си пред съда свидетелят З.Г. заяви, че пътувал по ....... в гр. София, с посока на движение от ......., като предприел маневра ляв завой, на място, където такъв не бил разрешен. В този момент другият автомобил, участвал в проишествието, излизал от паркинга на търговски център, който се намирал от лявата страна на посоката му на движение, като поради наличието на други спрели моторни превозни средства не успял да възприеме навреме намиращия се на платното за движение автомобил, който излизал от паркинга, и бил реализиран удар между двете превозни средства. Свидетелят изрично посочи, че между водачите на участващите в проишествието автомобили не е имало спор по отношение на механизма и вината за реализиране на проишествието, като свидетелят З. ЕМ. Г., управлявал лек автомобил ........, принал вината си и бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП.