Определение № 737 от 13.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 737 гр. Велико Търново, 13.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

ИСКРА ПЕ.А

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500547 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.278 вр. чл.274 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Е. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес град Две могили, ул.“Х.Д.“ № 12, чрез пълномощник – адвокат Н. Р., срещу Определение № 776/12.07.2024г. по в.гр.д. № 524/2024г. на Окръжен съд-Русе, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от него жалба с вх. № 9246/22.05.2024г. против действията на частен съдебен изпълнител И. Х.ов, рег. № 832 в КЧСИ, по изп.дело № 1240/2020г. по описа на същия. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Посочва се, че с направеното уточнение на подадената срещу действията на ЧСИ жалба не е извършена подмяна на предмета на спора. Намира за неправилен извода на съда, че няма качеството на трето лице, а на длъжник по изпълнението, доколкото изпълнителното производство не било образувано за негови задължения към взискателя и счита, че именно като трето лице разполага с активна процесуална легитимация да обжалва действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху имот, намиращ се в негово владение към деня на възбраната. Поддържа твърдението си за липсата на ипотечно право на взискателя по принудителното изпълнение спрямо собствения му имот, поради което намира, че не е налице основание за насочване на изпълнение към същия. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което подадената от него жалба срещу действията на съдебния изпълнител бъде уважена. Моли да бъде уважено искането му за спиране на изпълнението по изп.дело № 1240/2020г. по описа на ЧСИ И. Х.ов по отношение на собствения му имот с идентификатор *** до окончателното произнасяне по жалбата.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление град София 1715, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ***-6, взискател в изпълнителното производство, чрез пълномощник – адвокат С. С., в който се заема становище за неоснователност на частната жалба и наведените в нея оплаквания. Моли 1 обжалваният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен. Претендира направените по делото разноски.

По делото не е постъпвал отговор на частната жалба от длъжниците в изпълнителното производство „Рали 2003“ ЕООД, „Сититайм“ ЕООД, „Тувис“ ЕООД и „Младост Сити“ ЕООД.

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, поради което подлежи на разглеждане.

Съдът, въз основа на оплакванията в частната жалба и след като извърши дължимата проверка за законосъобразност на атакуваното определение, намира следното:

Производството по в.гр.д. № 524/2024г. по описа на Окръжен съд-Русе е било образувано по подадена жалба с вх. № 9246/22.05.2024г. от К. Е. Е. срещу действията на ЧСИ И. Х.ов по изп.дело № 1240/2020г. по негов опис, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху притежаван от жалбоподателя недвижим имот с идентификатор ***. В жалбата същия посочва, че с получаване на 17.05.2024г. на уведомление от съдебния изпълнител му било съобщено за насочване на принудителното изпълнение върху посочения имот, а след извършена справка установил, че върху него има наложена на 18.11.2020г. възбрана. Изложени са твърдения, че е собственик на имота по силата на правна сделка, обективирана в Нотариален акт № 2845/19.03.2012г., акт № 50, том 8, дело № 1465 на нотариус А А., с рег. № 304 в НК, с район на действие РРС, и че върху същия никога не е учредявана договорна ипотека. Оспорва учредените в полза на „ОББ“ АД договорни ипотеки от 24.11.2008г. и 07.10.2009г. върху поземления имот с идентификатор *** да се разпростират върху построените в него сгради, включително и върху собствения му имот, с оглед на което счита, че предприетите спрямо последния изпълнителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя са незаконосъобразни. С молба с вх. № 7887/11.07.2024г. жалбоподателят уточнил, че правилният идентификатор на притежавания от него имот, срещу който е насочено принудително изпълнение е ***, а не посоченият в жалбата, като е конкретизирал, че с последната обжалва действията на съдебния изпълнител по изп.дело № 1240/2020г. по отношение на имот с идентификатор ***, на който той е собственик.

С атакуваното в настоящото производство определение подадената от К. Е. Е. срещу действията на съдебния изпълнител по изп.дело № 1240/2020г. по описа на ЧСИ И. Х.ов жалба е била оставена без разглеждане, като недопустима, и производството по делото е било прекратено. Поради недопустимост на жалбата е било оставено без уважение искането за спиране на изпълнението по отношение на собствения на жалбоподателя имот.

Видно от материалите по изп.дело № 1240/2020г. по описа на ЧСИ И. Х.ов, с район на действие Окръжен съд-Русе, изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „ОББ“ АД срещу длъжниците „Рали 2003“ ЕООД, „Сититайм“ ЕООД, „Тувис“ ЕООД и „Младост Сити“ ЕООД за събиране на парични задължения. По искане на взискателя съдебният изпълнител е наложил възбрана на недвижими имоти, върху които е била учредена договорна ипотека на 24.11.2008г. и на 07.10.2009г. за обезпечаване на вземанията. Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 166, том VI, рег. № 11581, дело № 1117/2008г. на нотариус А А., с район на действие РРС, на 24.11.2008 г. е учредена договорна ипотека върху поземлен имот ***, ведно с построените в него сгради, описани в акта. Впоследствие от посочения поземлен имот били обособени /чрез разделяне/ единадесет поземлени имота с построените в тях сгради. На 07.10.2009г. е била учредена договорна ипотека върху тези имоти, в т.ч. и върху поземлени имоти с идентификатор *** и ***. Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 66, том IV, рег. № 7840, дело № 632/2009г. на нотариус А А., с район на действие РРС, между страните е уговорено, че същата обхваща и всички приращения и 2 подобрения в поземлените имоти. На 26.01.2010г. длъжникът „Рали 2003“ЕООД прехвърлил посочените два поземлени имота на „Пропърти къмършъл“ ООД, което дружество се снабдява с разрешение за строеж и построява в тях сгради с идентификатори *** и ***. В тях били обособени самостоятелни обекти, прехвърлени от „Пропърти къмършъл“ ООД на трети лица, между които и Самостоятелен обект с идентификатор ***, собствеността върху който била прехвърлена на жалбоподателя с правна сделка, обективирана в Нотариален акт № 110, том I, рег. № 1246, дело № 102/2012г. на нотариус А А.. На 03.10.2019г. била подновена договорната ипотека, учредена на 07.10.2009г. На 02.08.2023г. като взискател в изпълнителното производство бил конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа на представен договор за цесия. По негова молба съдебният изпълнител насрочил опис на част от възбранените имоти, между които и имот с идентификатор ***, собственост на жалбоподателя К. Е..

Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.3 от ГПК, въз основа на изпълнителния лист срещу длъжниците по дълга изпълнението може да бъде насочено срещу вещта по залога или ипотеката, която трето лице е дало за обезпечение на дълга, поради което с оглед очертаните субективни предели на изпълнителния лист, това трето лице /заложен или ипотекарен длъжник/, а по аргумент от чл.173 ЗЗД и лицето, придобило ипотекиран имот, се явяват длъжници по изпълнението. В случая, жалбоподателят е лице, което е придобило самостоятелен обект – апартамент в сграда след учредяване на ипотеката върху поземления имот, в който същата е построена и при изрична уговорка в договора, че ипотеката обхваща всички приращения и подобрения в този поземлен имот. Поради факта, че принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело при ЧСИ И. Х.ов е насочено против собствения на жалбоподателя имот и доколкото съдебният изпълнител не разполага с компетентност да реши явно съществуващ спор за съществуване на ипотечно право, то жалбоподателят се явява длъжник по изпълнението /т.2 от ТР № 4/11.03.2019г. по тълк.д. № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС/.

На обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона, като те могат да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и на посочените в него основания. Жалбоподателят в настоящото производство не е трето за изпълнителното производство лице и подадената от него жалба против действие на съдебния изпълнител по насочване на принудителното изпълнение върху имот, който в деня на възбраната се е намирал в негово владение, е процесуално недопустима.

Доколкото същият твърди незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение срещу собствения му имот, с твърдения за липса на ипотечно право на кредитора, то същите не попадат сред подлежащите на обжалване действия по изпълнението от страна на длъжника, лимитативно изброени в разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК.

Спирането по чл. 438 от ГПК има характер на особена временна обезпечителна мярка в производството пред съда, което е образувано по подадена жалба по чл. 435 от ГПК с оплакване за процесуална незаконосъобразност на конкретно атакувани изпълнителни действия и то има действие до разрешаване с окончателен съдебен акт на поставения с жалбата спор. Дали е основателно искането за спиране, се преценява след проверка на допустимостта и вероятната основателност на подадената жалба против конкретното изпълнително действие. Доколкото подадената жалба против действията на съдебния изпълнител е недопустима, то искането за спиране на принудителното изпълнение е неоснователно.

По изложените съображения, като е достигнал до извод за недопустимост на подадената жалба и е прекратил производството по делото, съответно е оставил без уважение искането за спиране на изпълнението, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

3

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 776/12.07.2024г. по в.гр.д. № 524/2024г. на Окръжен съд-Русе.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4